с конкуриращата ги секта. Храмовете на Митра били разрушени. Митраистките свещеници били избити, а труповете им приковани към олтарите на техните храмове, за да ги осквернят завинаги. Везните на историята се наклонили и митраизмът неочаквано западнал. Малкото му останали последователи били третирани като еретици и трябвало да се укриват. Разпръснати на малки групи, те продължавали да извършват обредите си. Но колкото и ревностно да ги преследвали, успели да оживеят. И досега в Индия има хора, които изповядват митраизма.
Присила спря да поеме дъх и отпи от чая си.
— Но в Европа и последните следи от митраизма са унищожени през Средните векове. В тринадесети век вярата в два противостоящи си и равни богове — на доброто и на злото — отново изплувала на повърхността в един град на южна Франция, наречен Алби. По името на града католическата църква нарекла ереста албигойство. За църквата Бог трябва да е един. И с благословията на папата хиляди кръстоносци се стекли в югозападна Франция, като избивали всеки, който им приличал на еретик — а те били много! Накрая неверниците били притиснати в една планинска крепост. Монсегюр. Обсадата продължила, докато гладът и жаждата принудили еретиците да се предадат. Кръстоносците ги изгорили всичките. Това е последният път — преди седемстотин години — когато митраизмът е надигал глава в западния свят.
— Но ти май не вярваш — каза Тес.
— Има слухове, че в нощта преди масовото убийство малка група отчаяни еретици с помощта на въжета се спуснала от скалите на крепостта и отнесла тайно съкровище. Понякога си мисля, че отделни гнезда еретици биха могли да съществуват и днес. Снимката на този барелеф потвърждава съмненията ми. Това не е купено от някоя галерия за археологически находки. Ако такова нещо можеше да се намери, цената му би била огромна, защото повечето от тези барелефи са били унищожени след налагането на християнството от Константин. Малкото запазени са музейни експонати. Двата най-добри са в Лувъра и в Британския музей.
— Но ти си видяла такива барелефи в Испания през 1973г.
— Да, избледнели рисунки в гробници край Мерида. Един доста напукан барелеф в малък музей край Памплона. После, за моя голяма изненада, няколко, скрити в отдалечени пещери в същия район. Затова се съмнявах, че ереста е още жива. Местните хора не може да не познават пещерите и барелефите. Те са били скрити поради някаква причина, затова се погрижих да ги оставя точно както ги намерих — от уважение, но и от страх. Нямах желание да предизвиквам гнева на местните жители, като открадна свещените атрибути на тайната традиция, а освен това усещах, че ме следят.
— Никога не си ми разказвала за това, скъпа — учуди се професор Хардинг.
— Не винаги ти казвам всичко, Ричард. Не исках да те замесвам. Ако знаеше всичките ми приключения по време на самотните експедиции, можеше да се опиташ да ме спреш. Но това е друга тема. Според мене, Тес, снимката не е на древен барелеф. Това е старателно изготвено съвременно копие. От мрамор. Някой е изразходвал доста труд и средства, за да му го направят. Въпросът е — защо!
— И какво означава? — добави Тес. — Защо са го смятали за свещен. Защо Митра отрязва главата на бика?
Крейг нетърпеливо чакаше самолетът да приближи терминала. Щом изгаснаха предупредителните надписи за коланите, той живо скочи на крака и се промъкна край другите пътници към изхода.
Бързо закрачи през оживения терминал, като се оглеждаше дали някой не проявява интерес към него. Отвън му се наложи да застане на опашка за такси. Накрая дойде и неговия ред. Потънал в пот от напрежение, Крейг каза на шофьора да кара към хотел „Мариот“ и погледна часовника си.
Пристигна пред хотела пет минути преди уречения час. Пиколото приближи, изненадан, че Крейг няма багаж.
— Ще отседнете ли, сър?
— Не, имам среща.
Крейг огледа нервно платното на улицата, търсейки с очи черно порше 911. Няма как да не го забележи. Всеки момент Тес ще пристигне. Крейг ще скочи до нея и ще се понесат по-нататък.
Всеки момент. Крейг направи няколко крачки и погледна часовника си. Два и половина.
Два и тридесет и пет. И четиридесет.
Сигурно се е забавила в натовареното движение. Ей сега ще пристигне.
От една пощенска камионетка, на паркинга срещу хотела го наблюдаваха двама мъже.
Друг сивоок мъж беше вперил поглед през прозореца на ресторанта по-нататък по улицата.
Крейг започна да се тревожи.
Три без петнадесет.
Тес! За Бога, какво се е случило? Къде си, по дяволите?
— Ти каза, че си видяла барелефа в спалнята на твой приятел?
Тес се поколеба, като съобразяваше колко е безопасно да им разкрие.
— Да, беше на библиотеката.
— По лицето ти виждам, че още нещо те тревожи.
И тогава Тес се реши. Нямаше време да го усуква. Трябваше да узнае.
— Спалнята… изглеждаше странна.
Присила наостри уши.
— Какво имаш предвид?
— Нямаше лампи. На пода имаше свещи. Също от двете страни на барелефа.
— Свещи? Разбира се. Едната нагоре, другата надолу — досети се веднага Присила.
— Откъде знаете? — подскочи от изненада Тес.
— От снимката. Факлоносците от двете страни на Митра. Тес, мисля, че си видяла подобие на олтар. Какво премълчаваш още?
Тес се предаде напълно и разтреперана набързо разказа на Присила всичко, което беше преживяла от сряда — толкова скоро ли беше? — от първата й среща с Джоузеф, когато си изпусна папката в асансьора.
Джоузеф беше произнесъл името на писалката й почти с благоговение.
Златен кръст.
Сега знаеше какво са означавали тези думи за него. Символ на бога на слънцето.
В камионетката на паркинга срещу хотел „Мариот“ един от мъжете с пръстени в джобовете говореше по телефон, който имаше кодиращо устройство срещу подслушване:
— Не, още се разхожда отпред. Често поглежда часовника си. Очевидно чака някого. Това трябва да е мястото на срещата. Жената вероятно ще дойде всеки момент.
— Сигурен ли си, че не е забелязал проследяването от летището? — попита гласът отсреща.
— Напълно. Бяхме паркирали на изхода от летището. Когато взе такси, моите хора ме предупредиха по телефона. Карахме пред него. Той отиде направо пред хотела, а ние свърнахме отсреща.
— А противникът? Видяхте ли някой от вредителите?
— Още не. Но сигурно и те са го проследили. Ако жената представлява толкова голяма заплаха за тях, той е единствената им възможност да я намерят.
— Продължавай наблюдението и се оглеждай за тях!
— Ще се стараем. Имам още един екип на магистралата. Но тук е доста натоварено. Само отблизо можем да видим цвета на очите им. Иначе трябва да дебнем да се издадат. Чакай… Стой така!
— Какво? — викна гласът в слушалката.
— Нещо става отсреща! Не разбирам!
Крейг продължаваше да крачи с все по-нарастваща тревога. Внезапно долови движение вдясно и ръката му моментално напипа пистолета. Но това беше пиколото от хотела, който се приближаваше към него.
