напоява земята. Подхранва почвата. Виж житните растения, изникнали под предното коляно на бика. Много от древните религии са изисквали кръв — понякога човешка, понякога животинска — да напои нивите преди сеитбата.
— Но това е отвратително.
— Не и за вярващите. С нищо не е по-отвратително от смисъла на причастието в католическата църква — хапката хляб с вино, символизираща Христовото тяло и Христовата кръв, за възраждането на душата ти.
— Добре, разбирам какво имаш предвид, макар че никога не съм го приемала така преди. А кучето? Защо се стреми към кръвта? Ами змията…
Изведнъж сякаш ток прониза цялото й тяло. Тя разбра. Присила беше права. Всичко стана ясно.
— Кучето и змията!
— Сети ли се?
— Това е злото. Кучето се опитва да попречи на кръвта да оплоди земята. Змията иска да унищожи класовете! А скорпионът е злото! Той е нападнал тестикулите на бика, за да го направи безплоден!
— Отлично. Гордея се с теб, Тес. Продължавай. Какво ще кажеш за факлоносците?
— Пламъкът, насочен нагоре, олицетворява Митра. Пламъкът надолу — неговия съперник, Бога на злото.
— Трябва да си била отлична студентка.
— Не и според професор Хардинг.
Професорът възрази:
— Казах, че не беше най-добрата. Но беше умна и доста ентусиазирана.
— Точно сега не съм никак ентусиазирана. Майка ми е убита. Аз съм отчаяна. Уплашена. Присила, кажи за гарвана.
— Той наблюдава жертвоприношението. Трябва да знаеш, че митраизмът има седем степени на посвещаване — от новопосветени до свещеници. Първата степен е гарванът. Освен това той е свещена птица за тази религия. Той е небесният пратеник, свидетел на жертвоприношението, който наблюдава обновлението на природата.
— Сега разбирам. И аз съм се посветила на същото. Митра иска да спаси планетата, а злият бог — да я унищожи.
Нисичкият и болезнен на вид Чарлз Гордън, управител на компания за внос-износ, беше потънал в мисли зад бюрото си. Прозорецът на кантората му гледаше към реката, но угнетяващата гледка не го интересуваше. Беше се съсредоточил над каталога с американски стоки, които се опитваше доста безуспешно да продава на местните търговци. Когато преди месец нае тази кантора, всички се подсмихваха на ярката му вратовръзка и нескопосания костюм, но с времето свикнаха с тях, като с изтъркан виц и престанаха да ги забелязват.
Единственото утешение в отегчението му беше океанът, само на седем мили от Лима. Поради близостта на Пасифика, температурата бе поносима, а и въздухът можеше да се диша — не като в планините на изток. В това отношение задачата му тук бе за предпочитане. Ако не се смята, че всъщност на тъй наречения Чарлз Гордън му бе писнало да се преструва на бизнесмен.
Не че не се занимаваше с бизнес.
Но съвсем не беше внос-износ.
Стресна го сигналът на факса. Той прекоси стаята и се взря в листа, който изпълзя от апарата. Доставчикът му от Филаделфия го уведомяваше за пратка портативни компютри, която скоро щеше да пристигне в Лима — количество, цени, дата на доставка.
Най-сетне, помисли си Чарлз.
Не се притесняваше, че това важно съобщение бе изпратено открито. В края на краищата по всичко личеше, че неговият доставчик беше съвсем легална компания, а лаптопите наистина щяха да пристигнат. Никой не можеше да разбере действителния смисъл на съобщението, дори да заподозреше, че е кодирано, тъй като шифърът беше случайна редица. Кенет Маден, заместник-директор на ЦРУ за секретните операции, лично го беше обяснил на Гордън преди отлитането за Перу.
Нито датата на доставката, нито количествата имаха някакво значение. Съобщението се отнасяше за предстоящото посещение на президента Гарт във връзка с конференцията за борбата с наркотиците. Намеренията на Президента бяха да убеди перуанското правителство да плаща субсидии на селяните, за да отглеждат по-нерентабилните земеделски култури вместо кока, от която местните наркобарони — едни от най-големите търговци на дрога в света — произвеждаха кокаин.
Президентът не трябваше да стигне до конференцията.
Тес внезапно се сети за още нещо.
— А съкровището?
Присила я изгледа стресната, учудена от внезапната смяна на темата.
— Ти спомена за мистериозно съкровище. В Южна Франция, през тринадесети век.
— А, да. Избиването на еретиците, привърженици на възродения митраизъм.
— Че в нощта преди падането на крепостта и избиването на защитниците й малка група еретици с въжета се спуснали от скалистия връх и отнесли със себе си тайнствено съкровище.
— Това е легенда. Въпреки че може да има истина в нея. Щом митраизмът се е съхранил в Индия, може да е оживял и в Европа. В малки групи, държащи обредите си в дълбока тайна. За да избегнат инквизицията.
— Какво може да е било това съкровище?
— Отговорът е — някакви ценности. Злато. Скъпоценни камъни. През Втората световна война нацистите смятали, че в областта около Монсегюр е скрито богатство. Хитлер изпратил археолози, инженери и СС- команда да го издирват в многобройните пещери в района. Още могат да се видят следи от разкопките им. Но нямало съкровище. Поне никой не споменава да е намерено, а такова събитие не би останало в тайна. Други смятат, че съкровището е бил Свещения Граал — чашата от последната вечеря на Христос. А според трети съкровището е човек — Христос, обратно на поверието, бил женен и имал син, а негов по-късен наследник станал водач на албигойците. Тези теории са описани в книгата „Свещената кръв, Свещеният Граал“. Но това, разбира се, са глупости. Защото албигойците имат само повърхностно сходство с католиците. Те са наследници на традиция, много по-стара от християнството, с два бога — на доброто и злото, на митраизма. Еретиците нямало защо да почитат Свещения Граал и съвсем не ги е било грижа дали Христос е оставил наследници или не. Според мен, ако е имало съкровище, то очевидно е било някакво богатство.
— Не съм съгласна — възрази живо Тес. Във възбудата й бе примесен страх. — Имало е съкровище. Но не богатство. Не в обичайния смисъл, макар че наистина е било мистично.
— Какво предполагаш, че е било? — заинтересува се и професор Хардинг.
— Ако еретиците са били загрижени за запазването на своята религия, ако малка група е успяла да избяга — тя погледна предизвикателно Присила и професора — какво е онова единствено нещо, което за тях е толкова важно, че не биха могли да живеят без него?
— Не схващам — обади се професорът.
Но очите на Присила блеснаха въодушевено.
— Съкровище, без което еретиците не биха могли да живеят — повтори Тес. — Нещо тъй ценно за тях, че не биха оставили да бъде унищожено или осквернено. Нещо мистично в най-прекия смисъл на думата. Нещо тъй…
— Свещено — избъбра Присила. — Точно така.
— Значи разбираш?
— Да! — Присила посочи изразително снимката. — Изображението на Митра върху техния олтар! Когато Константин наложил християнството, християните разрушили храмовете на Митра. Еретиците в Монсегюр сигурно са вярвали, че това е единственият запазен олтар. И ако кръстоносците го намерят…
— Ще унищожат и него — довърши Тес. — Еретиците са били длъжни да спасят олтара, за да съхранят
