Медицинският експерт коментира причината за смъртта. На практика Шмид бе умрял от удавяне.
Но химикалите, които изпълваха стомаха и дробовете му, бяха толкова отровни, че може да са го убили преди задушаването.
Крейг, ти беше с мен. Знаеш за Джоузеф. Видя спалнята му. Убийците може би преследват и двама ни. Те могат да проследят и теб!
Крейг гледаше мрачно през прозореца на самолета, припомняйки си думите на Тес по телефона.
Да ме проследят? Не беше допускал тази възможност преди да му го каже. Какво й беше отговорил? Само да посмеят копелетата. Всъщност той беше нетърпелив да се изправи срещу тях. Каквото ще да става, само да спре тази лудост.
Преди да тръгне от полицейското управление, Крейг се обади на охраната на летището и предупреди, че е от полицията и има разрешително да носи оръжие — да подготвят всички формалности, включително да предупредят пилота, за да може да вземе пистолета си в самолета. По пътя към летището Тони направи всичко възможно да не бъдат проследени, макар че в следобедното задръстване беше почти невъзможно да се прецени.
Крейг попипа под сакото своя „Смит & Уесън“ 38 калибър. Не че се налагаше. Ако имаше да става нещо, то нямаше да бъде в самолета. Особено стрелба. От изстрелите самолетът може да се разхерметизира и да катастрофира. Но допирът до оръжието му вдъхваше увереност.
С възможно най-спокойно изражение, доколкото му позволяваше нервното напрежение, Крейг огледа другите пътници. Никой не се интересуваше от него.
Много добре, помисли си той. Запази спокойствие. Взел си всички предпазни мерки. Отпусни се. Вече си решил. Каквото и да се случи, няма връщане!
Но той не забеляза сивоокия мъж десет реда по-назад, престорено задрямал, за да скрие цвета на очите си, който след изчезването на Тес миналата нощ под различни имена беше купил по един билет за всички полети на совалката „Тръмп“ за Вашингтон.
Трябваше му само един. Затова той спокойно чакаше, наблюдавайки входа на терминала. Друг негов партньор правеше същото при „ПанАм“
Почти загубил надежда, най-сетне беше видял как Крейг излиза от полицейската кола и дори беше успял да се качи на самолета преди него. По този начин беше почти уверен, че Крейг не би го заподозрял като преследвач.
Жената наистина им се беше изплъзнала предната нощ. Но от телефона в самолета с кодирани фрази той предупреди другите членове на екипа във Вашингтон, че детективът е на път за столицата, вероятно за да се срещне с жертвата.
Жената. Беше опасна. Знаеше твърде много.
А също и детективът, който беше тъй загрижен за нея.
„Когато се съберат, ще ги накараме да замълчат, а снимките ще унищожим, така ще бъдем най-сетне отново в безопасност.“
„Злото“ беше казала Присила.
Думата привлече вниманието на Тес.
Преместиха се от кухнята в един кабинет на долния етаж. Инсулиновата инжекция и храната сякаш подмладиха старата жена с десет години. Очите й заблестяха. Тя говореше уверено, малко бавно и назидателно — стар навик, изработен по време на преподаването в университета.
Но Тес нямаше никакво време за лекции. Искаше незабавно да научи за барелефа. Трябваше да се срещне с Крейг.
Присила забеляза нетърпението й и въздъхна.
— Стига си гледала часовника си. Седни и слушай внимателно. Това не може да се каже с две думи. Ако наистина си загазила, както казваш, от това, което ще ти обясня, може да зависи животът ти.
Тес се поколеба. Почувствала внезапна умора, тя се подчини и седна в едно кожено кресло.
— Извинявайте. Знам, че искате да ми помогнете. Ще се постарая… Разкажете ми го както вие смятате за добре.
Въпреки това цялото тяло я болеше от напрежение. С ужас наблюдаваше как Присила извади няколко дебели книги от библиотеката и ги донесе на бюрото.
— Злото — подкани я Тес. — Вие споменахте за злото.
Присила кимна.
— Злото е централната дилема на християнската теология.
— Извинявайте, но какво общо има?
— Помисли си. Как можеш да съвместиш злото с традиционната концепция за милосърдния всеопрощаващ християнски Господ-Бог?
— Все още не разбирам.
Присила вдигна сбръчканата си ръка с разкривени пръсти.
— Слушай тогава. Знаем, че злото съществува. Всеки ден го срещаме. Слушаме за него от радиото. Виждаме го по телевизията. Четем за злото във вестниците. Злото в душите — престъпления, жестокост, деградация. Физическото зло — болести, рак, дистрофия, мултипленна склероза — гласът й спадна. — Диабет.
Тя направи пауза. Седна зад бюрото и за миг остана замислена. После продължи.
— Разбира се, някои отричат съществуването дори на понятието за зло. Те твърдят, че престъпленията са резултат от бедност, лошо възпитание, липса на образование и т.н. Според тях причините и вината са в обществото, а такива крайни случаи като серийните убийства приписват на лудостта. Не виждат никаква връзка между болестите и теологията. За тях ракът е биологически нещастен случай или следствие от влиянието на вредни вещества в околната среда.
— Но те са прави — възрази Тес. — Аз работя в едно списание, което се бори за опазването на околната среда. Навсякъде около нас има канцерогенни вещества.
— Напълно вярно — намеси се професор Хардинг. — Отровите са навсякъде. Моите лилиуми вече съвсем не са това, което бяха.
— Ричард, ако не възразяваш, много съм жадна. Моля те, направи ни чай.
— Разбира се, мила. — Професорът хвана бастуна си. — Как го искаш?
— Както го направиш, все ще ми хареса.
— Тогава с лимон.
— Чудесно.
Щом професорът излезе от стаята, Присила се обърна към Тес и я изгледа с присвити очи.
— Говоря тъкмо за канцерогенните вещества и тъй наречените биологически нещастни случаи. Физическото зло. Теологичното зло.
— Но какво общо има тук теологията?
— Ето какво. Според християнското учение светът е създаден от любящия Господ-Бог.
— Така е.
— Кой бог тогава е прибавил към него престъпленията и рака? Щом те съществуват, значи християнският бог изобщо не е толкова добър и милостив? Даже излиза жесток. Перверзен. Непоследователен. Затова е трябвало да измислят Дявола.
— Дяволът? — сепна се Тес.
— Луцифер — продължи Присила. — Висш небесен ангел. Суперзвездата между заместниците на Бога. Но той не бил доволен от положението си на заместник. Този властен ангел искал още повече власт. Домогвал се до Божията власт. Смятал, че може да се опълчи срещу Него. Но когато опитал, Господ го низвергнал — чак долу — в бездната при адския огън. И го преименувал от Луцифер на Сатана, а Сатаната в своята ярост се заклел да разруши идеалния свят, създаден от Господ, да насади злото в него.
— Винаги съм смятала тази част от християнското учение за легенда — каза Тес.
