Този път бе сам. Когато излезе, тръгна по улицата, която го изведе на „Банхофщрасе“ — деловия център на Цюрих. Спря пред един цветарски магазин и се загледа във витрината. След миг Арлийн застана до него. Видя отражението й в стъклото. Бе вървяла след него откакто излезе от банката.
— Не видях нищо особено около теб — каза тя.
Това не означаваше, че никой не ги следи. Би било глупаво, ако не вземеха предпазни мерки. Смесиха се с тълпата от пазаруващи по търговската улица.
— Имаме послание — съобщи й Дру, но не й го показа. Не би и могъл. В стаичката в банката го бе накъсал на малки парченца, които бе пъхнал в джоба на панталона си. По пътя се бе отървал от тях, изхвърляйки ги в различни кошчета.
— Ако бележката наистина е от отец Себастиан — каза Дру, — той ни е определил среща довечера. За всеки случай е предвидил още две за утре, ако по някаква причина не успеем да вземем съобщението днес.
— Това е добре.
— Точно толкова, колкото може да се очаква от член на Братството.
— Къде е срещата? — с тревога запита Арлийн.
В един през нощта те приближиха един красив фонтан. От реката се вдигаше лека мъгла.
— Сигурно има и по-подходящи места за срещи — обади се Арлийн.
— Не така открити ли? — запита Дру. — Но от друга страна, ако някой ни следи, ще трябва да пресече моста. Доста късно е и наоколо няма жива душа, така че лесно бихме го забелязали.
Според инструкциите трябваше да бъдат на мястото на срещата в един и пет, но предварително им бе известно, че тя може да стане и половин час по-късно. Преди да отиде при тях, отец Себастиан трябваше да бъде сигурен, че никой не ги е проследил.
Половин час по-късно свещеникът все още не се бе появил.
— Нещо не ми харесва тази работа. Нека да опитаме да се срещнем утре, на второто посочено място и час. А сега да се махаме — предложи Дру.
Нямаше нужда да я уговаря. Арлийн тръгна, но не обратно към моста, а продължи по улицата от същата страна на реката. Дру вървеше след нея.
Мъглата почти се бе вдигнала. Двамата стигнаха до една слабо осветена уличка и минаха покрай някакъв ресторант, чиито прозорци бяха тъмни. Пред тях от странична алея изскочи мотоциклетист. Шумът от мотора бе толкова оглушителен, че Дру не чу колата зад тях. Обърна се, защото видя светлина от фарове. Автомобилът приближаваше. Дру накара Арлийн да се скрие в един вход и бръкна в джоба си, за да извади пистолет. Колата спря.
— Качвайте се. Бързо — нареди им отец Себастиан през отворения прозорец.
Те се подчиниха. Дру едва бе успял да затвори вратата, когато отец Себастиан натисна газта и потегли.
— Защо се забавихте толкова? — запита Дру. — Защо не дойдохте на срещата?
Отец Себастиан зави по една пресечка.
— Наблюдавах ви от един блок. Исках да изглежда така, сякаш срещата се е провалила, в случай, че ни следят. Изчаках, за да не може никой да ни засече.
Свещеникът бе облечен в тъмен панталон, тъмно яке с цип и тъмни шофьорски ръкавици. Пръстенът на лявата му ръка повдигаше ръкавицата на това място.
— Изненадан съм от бързината, с която намерихте съобщението. Оставихме го едва тази сутрин — каза Дру. — В Цюрих ли сте отседнали?
— Не. В Рим.
— Тогава как?
— След като ви предадох ключа от сейфа и паролата, оставих най-доверения си помощник в един манастир тук в Цюрих. Той проверяваше сейфа всеки ден. Телефонира ми веднага в Рим. Казах му да ви определи няколко срещи и дойдох с първия самолет тази вечер.
— Но след като помощникът ви е знаел за плановете ви…
— Точно така. Въпреки че му имам доверие, здравият разум ме накара да измисля тази хитрина. Благодарение на такива предпазни мерки Братството е оцеляло и е запазило тайната си през вековете. Освен това не бива да забравяме, че ви наех — един външен за нас човек, който няма друг избор, освен да ни помогне — точно защото имам основания да мисля, че между нас има предател.
Свещеникът даде газ, зави по друга уличка и погледна в огледалото за обратно виждане.
— Никой не ни следи. Изглежда сме постигнали целта си. Искате ли да си направим една среднощна разходка?
Той подкара на север, към залесените хълмове извън града.
— Молбата ви да се срещнем е доста неочаквана. А от гледна точка на безопасността, направо неразумна. Какво искате? — отец Себастиан продължаваше да кара.
— Информация — отговори Дру.
— Не можехте ли да напишете въпросите си и да ги оставите в банката?
— И вашият помощник да разбере от какво имам нужда преди вас самия? Какви предпазни мерки щяхте да вземете след това?
— Разбирам.
— Освен това се случиха доста неща след срещата ни във Ватикана.
— Надявам се, че имате напредък.
— В играта са замесени и други хора.
— Кои са те? — обърна се рязко към него отец Себастиан.
— Ако знаех, нямаше да се наложи да рискуваме и да искаме тази среща. Имаме нужда от тези данни, за да разберем кои са.
— Обяснете — свещеникът отново се съсредоточи върху шофирането.
Дру започна разказа си с предположението, че кардинал Павелич е бил отвлечен от терористи.
— Все пак тероризмът беше по моята специалност — с горчивина каза той. — Но от проучването на отец Виктор разбрахме, че той не е разгледал тази възможност.
— Смятате, че изчезването на кардинал Павелич може да е първата стъпка от някакъв план за терор срещу църквата? Моите поздравления. Това не беше ми минавало през ума.
— Не знам дали съм на прав път. Но и други двама души се сетиха за този вариант — Дру му разказа за разговора си с Гато и как търговецът на оръжие, който вече нямаше достъп до по-специфична информация, го бе насочил към Медичи. — Но когато ние с Арлийн се канехме да го отвлечем, двама мъже ни изпревариха. Върнахме се при Гато, за да го разпитаме за тях, но във вилата му бе извършено истинско клане. Охраната бе избита. По тялото на Гато имаше следи от мъчения. Гърлото му бе прерязано.
— Значи предполагате, че двамата са принудили Гато да им разкрие онова, което е казал и на вас?
— Да. Мисля, че онези са го измъчвали, за да научат дали изчезването на кардинала не е дело на терористи. Мисля, че преследват същата цел. Искам да знам кои са.
— Опишете ги.
Дру се опита да си припомни какво бе видял, скрит в уличката, когато двамата бяха премахнали бодигарда и шофьора, а след това натикали Медичи в колата му. Нападението и отвличането бяха извършени много бързо — за не повече от двадесет секунди — но тренираната памет на Дру му помогна да си представи всичко отново, все едно че го гледаше на филм.
— И двамата бяха около четиридесетгодишни — започна той. — С шапки. Въпреки това успях да видя косата отдолу на тила им и покрай ушите. Единият бе рус, а другият — червенокос. Русият бе висок около метър и осемдесет, със загоряло лице, добре сложен, мускулест, като човек, който вдига тежести, широко чело и издадена челюст. Червенокосият бе по-висок, много слаб и блед. Бузите му бяха хлътнали. Лицето му приличаше на изстискан лимон.
— Хубава двойка — каза отецът. — Но тази информация не ми е достатъчна. Не виждам как моите хора ще могат да ги идентифицират. Рус юначага и бледолик червенокос. Не разбрахте ли какви са по народност?
