Вратата се отвори и в стаята влезе нисък, оплешивяващ мъж с притеснен вид, наближаващ края на четиридесетте, със скромен, измачкан делови костюм и старо куфарче в ръка. Той нагласи очилата си и доби още по-притеснен вид, когато човекът от охраната затвори вратата след него.
— Професор Гереро, толкова се радвам, че успяхте да дойдете. — Делгадо прекоси стаята и се ръкува с него. — Добре дошли. Как мина полетът от столицата?
— Без проблеми, слава Богу! — Професорът избърса потното си чело с носна кърпа. — Винаги се вълнувам по време на полет. Успях малко да се разсея, като поработих върху някои документи.
— Работите твърде много. Какво да ви предложа за пиене?
— Благодаря ви, господин министър, но ще откажа. Не съм свикнал да пия толкова рано следобед, боя се, че…
— Глупости — прекъсна го Делгадо. — Какво предпочитате? Текила? Бира? Ром? Имам чудесен ром.
Професор Гереро погледна Делгадо и отстъпи, поддал се на усещането за власт, излъчващо се от човека, който го беше поканил. Официалната му длъжност беше Министър на Вътрешните работи, но влиятелната му позиция в президентския кабинет далеч не даваше представа за още по-голямото му влияние като най-близък приятел и съветник на президента. Делгадо и президентът бяха израснали заедно в Мексико Сити. Двамата бяха учили заедно в правния факултет на Националния университет на Мексико. Делгадо беше оглавил предизборната кампания на президента и за никого не беше тайна, че президентът беше избрал Делгадо за свой наследник.
Ала Делгадо знаеше, че може да бъде лишен от всичко това — и особено от възможността да натрупа цяло състояние от подкупи и комисионни, които се полагаха по право на един президент — ако не правеше това, което му заповядваха, защото в такъв случай човекът, който го изнудваше, щеше да разкрие тайната му и да го унищожи. А Делгадо в никакъв случай не трябваше да допусне това.
— Много добре — каза професор Гереро. — Щом настоявате. Ром с кола.
— Смятам да се присъединя към вас.
Докато Делгадо сам приготвяше питиетата, като се стараеше да покаже, че е най-обикновен човек от народа, който няма нужда от прислужник за това, той кимна по посока на музиката и смеха, които се разнасяха откъм басейна на долната тераса.
— По-късно можем да се присъединим към празненството. Сигурен съм, че няма да имате нищо против да съблечете деловия костюм и да облечете бански. Сигурен съм, дори още повече, че няма да имате възражения да се запознаете с красивите жени там.
Професор Гереро погледна смутено към венчалния си пръстен.
— Всъщност, никога не съм бил голям почитател на празненствата.
— Имате нужда от отдих. — Делгадо постави изпотените чаши с питиетата върху масичката от стъкло и хром и с жест покани Гереро да седне на плюшения стол срещу него. — Твърде много работите.
Професорът седна сковано.
— За нещастие, финансовите ни средства не са достатъчно големи, за да си позволя да наема още хора и да се освободя от част от задълженията си.
Нямаше нужда да обяснява, че той е директор на Националния Институт по Археология и История на Мексико.
— В такъв случай, може би ще успея да ви уредя допълнително финансиране. Виждам, че все още не сте докоснали чашата си.
Гереро с неохота отпи една глътка.
— Добре. Salud. — Делгадо също отпи. Изведнъж изражението му стана сериозно. — Вашето писмо ме разтревожи. Защо просто не вдигнахте телефона и не ми се обадихте? Това щеше да бъде много по- резултатно, по-лично. — И не толкова официално, добави той на ум. Бюрократичните писма, да не говорим за техните копия за архивите, бяха част от достъпната за обществеността информация, а Делгадо предпочиташе колкото се може по-малка част от проблемите му да стават достояние на обществото.
— Опитах на няколко пъти да се свържа с вас по този въпрос — възрази Гереро. — Отсъствахте от кабинета си. Помолих да ви предадат, че искам да говоря с вас. Вие не ми се обадихте.
Делгадо го погледна укорително.
— Имах няколко неотложни проблема, които трябваше спешно да реша. Смятах да ви се обадя при първа възможност. Просто трябваше да проявите малко търпение.
— Опитах се да проявя търпение — възбуден, професорът избърса челото си. — Но това, което става в новото находище в Юкатан, е непростимо. То трябва да бъде спряно!
— Професор Дръмонд ме увери…
— Той не е професор. Неговата докторска степен е почетна, той никога не е преподавал в университет — възпротиви се Гереро. — Дори и да имаше съответните препоръки, не разбирам защо сте разрешили толкова важно археологическо находище да бъде изследвано само от американци. То е част от нашето историческо наследство. Двама от моите археолози опитаха да го посетят, но не ги Допуснали в района. Той е отцепен.
Делгадо се наведе напред със сурово изражение на лицето.
— Професор Дръмонд не се е поскъпил да наеме най-добрите археолози.
— Най-добрите специалисти по културата на маите живеят в нашата страна и работят в моя институт.
— Но вие сам признахте, че не разполагате с достатъчно средства — каза Делгадо. В гласа му се долавяше остра нотка. — Мислете за щедрото финансово дарение на професор Дръмонд като начин да ги увеличите. На вашите археолози е бил отказан достъп до находището, защото хората там работят толкова много, че нямат време да се разсейват със светски задължения към посетители. А районът е отцепен, за да се гарантира, че находището няма да бъде ограбено от обичайните крадци, които задигат неоценими находки от всички новооткрити древни руини. Всичко това е лесно обяснимо. Няма никаква тайна.
Възбудата на Гереро нарасна.
— Моят институт…
Делгадо вдигна ръка.
— Вашият институт?
Гереро веднага се поправи.
— Националният институт за археология и история — бързо каза той — единствен трябва да има правото да определя как ще се извършват разкопките и кой трябва да бъде допуснат до тях. Не разбирам защо разпоредбите и процедурите се нарушават!
— Професоре, обезпокоен съм от вашата наивност.
— Какво?
— Алистър Дръмонд е един от най-щедрите покровители на нашето национално изкуство. Той е дарил милиони долари за построяването на музеи и осигуряването на стипендии за обещаващи млади художници. Трябва ли да ви припомням, че Дръмонд Ентърпрайзис наскоро спонсорира световната обиколка на най- голямата колекция на предмети на Мексиканското изкуство, събирана някога? Трябва ли също така да ви припомням, че международното признание, което получи тя, накара цял свят да заговори за Мексико? Броят на туристите, които посещават Мексико, рязко се увеличи. Те вече идват не само за да почиват в курортите ни, но и да се възхищават на нашето историческо наследство. Когато професор Дръмонд ни предложи своята финансова и техническа помощ за разкопките, той добави, че ако предложението му бъде прието, той ще погледне на това като на лична услуга. Счетохме за политически целесъобразно да му окажем тази услуга, защото тя беше в наша полза. Печелим във финансово отношение, защото изобщо не се съмнявам, че неговият екип ще успее да завърши работата дълго преди вашата собствена малобройна група би успяла да стори това. В резултат на това обектът ще бъде отворен за посещение на туристи много по-рано. Туристи — повтори Делгадо. — Приходи. Работни места за местното население. Благоустрояване на иначе безполезна част от Юкатан.
— Приходи? — Професор Гереро настръхна. — Нима това е всичко, което нашето историческо наследство означава за вас? Туристи? Пари?
Делгадо въздъхна.
— Моля ви. Следобедът е твърде приятен, за да губим време в спорове. Дойдох тук да си почина и помислих, че ще ми бъдете благодарен за възможността вие също да си починете. Трябва да проведа
