Ако хората му откриеха жената, той искаше те да я убият.
А след това да убият Дръмонд.
5.
Мъжкият глас отекна с металически тембър през озвучителната уредба на летището:
— Господин Виктор Грант. Виктор Грант. Моля, явете се при някой от телефоните в залата.
Бюканън току-що беше пристигнал на международното летище в Маями и докато се опитваше да остане незабелязан между пътниците на Аеромексико, преминали през митническа проверка и проверка на емиграционната служба, се питаше дали Уудфийлд беше предал съобщението му на Максуел и как ще бъде организирана срещата. Той едва успя да чуе съобщението сред шума и навалицата в залата и изчака да го повторят, за да се увери, че е за него, преди да се отправи към един от белите телефони с надпис „Летище“, монтиран на стената, близо до редица монетни автомати. Телефонът беше без бутони за набиране. Щом вдигна слушалката, той чу сигнал за иззвъняване, а после още един. Отговори му някаква жена и когато обясни, че той е Виктор Грант, тя му каза, че посрещачът му ще го чака пред гишето за информация.
Бюканън й благодари, остави слушалката и бързо анализира тактиката за осъществяване на срещата. Вероятно в залата имаше екип за наблюдение, който държеше под око служебните телефони. След обявяването на името на Виктор Грант те бяха изчакали някой мъж да отиде до един от тях.
Екипът сигурно разполага с моя снимка или са им дали описанието ми. Във всеки случай сега вече са ме идентифицирали и ще изчакат, за да проверят дали някой не ме следи, докато отивам към гишето за информация.
Но колкото и да беше доволен от грижливо подготвената процедура за среща, колкото и да се радваше, че е успял да се измъкне от властите в Мексико, да се върне отново в Съединените щати, Бюканън все пак изпитваше тревога.
Шефовете ми очевидно смятат, че ситуацията продължава да крие опасности. Иначе не биха използвали толкова много оперативни служители, за да установят контакт с мен.
Без да бърза, за да даде достатъчна възможност на екипа за наблюдение да огледа внимателно тълпата (да не говорим за болката, заради която той не можеше да върви по-бързо), Бюканън придърпа куфара и се отправи към гишето за информация. От тълпата пътници излезе приятен, атлетичен на вид спортно облечен млад мъж на около тридесет години. Той протегна ръка, усмихна се и каза:
— Здравей, Вик. Радвам се да те видя. Как си? Как мина полетът?
Бюканън се ръкува с него.
— Добре.
— Чудесно. Микробусът е хей там. Дай да взема чантата ти.
Мъжът, който имаше кестенява коса, сини очи и загоряла от слънцето кожа, хвана Бюканън за лакътя и го поведе към един от изходите. Бюканън тръгна с него, въпреки обзелото го смущение, защото не беше получил опознавателна парола. Мъжът се обърна към него и каза:
— Между другото, Чарлс Максуел и Уейд искат да им се обадим по телефона, за да се уверят, че всичко е минало нормално.
Бюканън си отдъхна. Няколко човека знаеха за предполагаемото му познанство с Чарлс Максуел, но единствено на шефовете му беше известно, че оперативният агент на Бюканън в Канкун беше използвал псевдонима „Уейд“.
Когато стигнаха до задръстената с автомобили рампа срещу залата за пристигащи пътници, мъжът отключи сив микробус, отстрани на който с бели букви беше изписано:
До този момент те бяха говорили на общи теми, но сега Бюканън замълча, в очакване мъжът да му даде някакви указания дали е безопасно да говори открито и да му каже по какъв сценарий трябва да действа.
Когато мъжът потегли от рампата, той натисна един бутон на нещо подобно на портативно радио, монтирано под арматурното табло.
— Заглушаващото устройство е включено. Можем да говорим спокойно. Ще ти обясня набързо какво става, а подробностите ще уточним по-късно. Аз съм Джак Дойл. Бивш тюлен. Раниха ме в Панама, трябваше да се уволня и се залових да преоборудвам лодки за разходки по море във Форт Лодърдейл. Всичко това е истина. Сега стигаме до теб. От време на време правя услуги на хората, за които работех. В този случай те ме помолиха да ти осигуря легенда. Според нея ти работиш при мен. Шефовете ти осигуриха всички необходими документи, социална осигуровка, квитанции за платени данъци и всички останали необходими неща. Като Виктор Грант ти също си бивш тюлен, така че съвсем естествено е да се отнасям с теб не като с обикновен наемен работник. Живееш в апартамент над офиса ми. Самотник си. Пътуваш много, изпълняваш поръчки, които съм ти възложил. Ако попитат съседите ми за теб, няма да е чудно, че не те познават. Имаш ли някакви въпроси?
— От колко време работя при теб?
— От три месеца.
— Колко получавам?
— Тридесет хиляди годишно.
— В такъв случай, искам да ми повишиш заплатата.
Дойл се засмя.
— Добре. Имаш чувство за хумор. Ще си допаднем.
— Разбира се — каза Бюканън. — Но ще си допаднем още повече, ако спреш на онази бензиностанция.
— О?
— Иначе ще започна да пикая кръв в микробуса ти.
— Господи!
Дойл бързо отби от автострадата и се насочи към бензиностанцията. Когато Бюканън излезе от мъжката тоалетна, Дойл оставяше слушалката на монетния автомат.
— Обадих се на един от нашите, който действа като свръзка на летището. Той е сигурен, че никой не те е следил.
Бюканън се облегна на микробуса. По лицето му беше избила студена пот.
— По-добре ме заведи на…
Докторът застана до леглото на Бюканън, прочете болничния му картон, преслуша сърцето и дишането му, провери интравенозната бутилка, после свали очилата си и се почеса по прошарената брада.
— Имате невероятен организъм, господин Грант. Обикновено никой от хората, които минават през мен, не е бил с толкова тежки рани, освен ако не е претърпял автомобилна катастрофа — той замълча. — Или…
Докторът така и не довърши изречението, но Бюканън беше сигурен, че щеше да добави „участвал в бойни действия“, също както беше сигурен, че Дойл никога нямаше да го доведе тук, освен ако малката болница не беше свързана по някакъв начин с неговите шефове. Най-вероятно докторът някога беше служил в армията.
— Получих резултатите от рентгеновите снимки и другите прегледи — продължи докторът. — Раната ви, както предполагахте, е инфектирана. Но сега, след като отново я заших и я превързах и след като започнахте да взимате антибиотици, трябва бързо да заздравее без всякакви усложнения. Температурата ви вече спада.
— Което означава, като гледам какъв сериозен вид имате, че лошата новина е вътрешното ми кървене.
Докторът се поколеба.
