— Френски капки за очи. Много от филмовите звезди ги използват. Капките подчертават цвета на очите им. Този номер го научих, когато работех в Лос Анджелис. Като си помисля сега, той може да ти бъде от полза. Когато трябва да промениш външния си вид. Няма да ти се налага да си играеш с онези контактни лещи, за които спомена.
— Откъде-накъде ще искам да променям външния си вид?
— Няма ли да престанеш? — раздразнено попита тя.
— А ти? Снощи. Какво се случи? Така и не довърши разказа си.
— Проследих те през Френския квартал до „Кафе дьо Монд“. Вече беше станало единадесет часа. Ти очевидно търсеше някого. Всъщност, търсеше го доста упорито.
— Един стар приятел, с когото се бях уговорил да се срещна. Единствената причина, заради която не исках да ме преследваш беше, че бях започнал да се изморявам от въпросите ти.
— А ето че си тук, и си принуден да слушаш още.
— „Кафе дьо Монд“.
— Наблюдавах от отсрещната страна на улицата, затова не можах да видя ясно всичко. Ти излезе от ресторанта. Настана суматоха, край теб мина група от костюмирани хора. Държаха се така, сякаш бяха пили доста. Някакъв мъж, облечен като пират, се блъсна в теб. Изведнъж ти се хвана за хълбока и се извърна. Някаква жена изпищя. Хората започнаха да се блъскат, за да се отдръпнат от пътя ти. Ти се спъна в някого. Удари главата си в желязната ограда. Видях как онзи мъж, облечен като пират, затъкна нож в колана си и изчезна в тълпата надолу по улицата. Втурнах се към теб и се опитах да спра кръвта, докато един от сервитьорите в ресторанта се обаждаше за линейка.
— Не ти ли се повдига от гледката на кръв?
— Хей, та аз няма да успея да завърша репортажа си, ако умреш в ръцете ми.
— А аз през цялото време си мислех, че те привлича моята личност.
— Коя точно?
— Какво?
— Коя личност? В толкова много си се превъплъщавал.
Бюканън постави остатъка от сандвича в чинията.
— Предавам се. Не мога да измисля никакъв начин, за да те убедя, че…
— Прав си. Няма начин да ме убедиш. А вчерашната вечер ме направи по-сигурна от всякога. Мъжът с пиратския костюм не се опита да те ограби. Казах това на полицията, за да не започнат да се ровят в миналото ти. Не, това не беше опит за обир. Това беше опит за убийство — тя изправи рамене. — Защо? С кого трябваше да се срещнеш? Какво…
— Холи.
— …е станало, че…
— Аз също имам въпрос — каза Бюканън. — Носех нещо у себе си. Ако някой го беше открил, сигурен съм, че полицията…
— Разбира се — каза Холи.
— …да ми го върне или…
— Да си поговори надълго и нашироко с теб за него — Холи отвори чантичката си. — Това ли си загубил?
Вътре в чантичката Бюканън видя своя девет милиметров полуавтоматичен пистолет Берета.
— Не си го изпуснал — каза Холи. — Напипах го, докато се опитвах да спра кръвта. Успях незабелязано да го измъкна от теб преди да пристигне полицията.
— Не е кой знае какво. Нося го, за да се защитавам с него.
— Разбира се. Например, когато отиваш на среща със стар приятел. Не знам какви са законите за укриване на оръжие в този щат, но мисля, че ти трябва разрешително, за да го носиш. А ако наистина си този, за когото се представяш, сигурна съм, че армията не би погледнала с добро око на факта, че се движиш въоръжен по време на отпуск.
— В днешно време много хора носят оръжие — усмихна се Бюканън. — И този опит за обир снощи обяснява защо.
— Опит за убийство, не за обир.
— Това показва, че съм прав. Някакъв побъркан тип се напива, може би се дрогира. Облечен е като пират. Изведнъж започва да си мисли, че е истински пират. И намушква някого. Все едно стрелба в движение от някоя кола. Само дето това е намушкване в движение.
— И очакваш да повярвам в това?
— Слушай, нямам никаква представа защо ме е намушкал. Тази теория по нищо не отстъпва на коя да е друга.
— Но дали щеше да убеди полицаите, ако бяха открили другото нещо, което си загубил?
— Друго? — Бюканън усети как внезапно го побиха студени тръпки.
— Очаквах да ме попиташ за него — като погледна към вратата, за да се увери, че никой не ги наблюдава, Холи бръкна под пистолета и извади от чантичката си един паспорт — Наложи се санитарите от линейката да ти съблекат сакото. Казах им, че съм ти приятелка и го взех. И добре, че го направих. За теб — тя отвори паспорта. — Виктор Грант. Боже, боже!
Бюканън изтръпна.
— Снимката не е лоша. Косата ти е малко по-къса. Да, пистолетът, заедно с паспорта, който не отговаря на документите за самоличност в портфейла ти, определено щяха да накарат полицаите да се запитат какво става — каза Холи. — Като начало, щяха да заподозрат, че си замесен в търговия с наркотици. Всъщност, това не е толкова далеч от истината, при положение, че участваш в нелегалните операции на „Скоч и сода“.
Бюканън престана да диша.
— Е? — Холи отново пъхна паспорта под пистолета в чантичката си. — Ти винаги разполагаш с толкова много правдоподобни обяснения за необичайното си поведение. Какво ще кажеш сега?
— Холи, аз…
Той взе вилицата.
— Не ти идва нищо на ум, а? — попита тя.
Бюканън остави вилицата и въздъхна.
— Не ти трябва да се забъркваш в това. Направи услуга на самата себе си и се измъкни тихо. Забрави, че някога си виждала този паспорт.
— Не мога. Винаги съм искала да спечеля „Пулицър“. Мисля, че точно този материал ще ми донесе наградата.
— Слушай внимателно. Нека за момент да допуснем, че си права — Бюканън вдигна ръка. — Нищо не признавам, но да допуснем. Хората, срещу които ще се изправиш, не играят по нито едно от правилата, които са ти известни или които можеш да си представиш. Вместо „Пулицър“, можеш да спечелиш ковчег.
— Това заплаха ли е?
— Това е хипотетично и изключително добронамерено предупреждение.
— Не смяташ ли, че съм взела мерки да се предпазя? Направила съм копия на всички материали. Поверила съм ги на петима различни човека, на които имам доверие.
— Сигурно. Например на твоя адвокат. На твоя редактор. На най-добрата си приятелка…
— Е, разбираш какво имам пред вид.
— Лесно е да се досетя — каза Бюканън. — Всеки, който знае къде да търси, може да намери тези материали. Но най-вероятно никой няма дори да си направи труда да ги търси. Ако материалите ти бяха толкова убедителни, досега щеше да си публикувала репортажа. Не разполагаш с нищо, освен подозрения, които могат да бъдат отхвърлени. Но ако някой се почувства застрашен от твоето разследване, той може да не знае или да не дава пет пари, че си оставила копие от материалите на други хора. Може просто да реши да се отърве от теб.
— А ти? — попита Холи.
— Искаш да кажеш, дали бих решил да се отърва от теб? Не бъди глупава. Аз нямам нищо общо с това. Просто ти дадох съвет.
