— Както и да е, трябваше да се срещна с нея снощи в единадесет часа в „Кафе дьо Монд“. Тя не се появи. Но се появи онзи тип с ножа. — Бюканън се отпусна на шезлонга, почувства пистолета отзад на кръста и изведнъж осъзна, че единствената причина раната да не бъде по-сериозна, бе, че острието се е отклонило от него. Като си даде сметка, че е бил само на косъм от смъртта, Бюканън отново започна да се поти.
Въпреки това устата му пресъхна. Притеснен, той отпи още Кола.
— Дали е съвпадение, че онзи тип се появи и избра точно мен за жертва, докато чаках приятелката си, която пък не се появи? Опитвам се да не разсъждавам едностранчиво. Правя всичко възможно да проявявам известна доза скептицизъм. Но ми е твърде трудно да пренебрегна това съвпадение. Принуден съм да смятам, че между моята приятелка и човека с ножа съществува някаква връзка.
— И той се е опитал да ти попречи да й помогнеш?
— Освен ако не се сещаш за някое по-правдоподобно обяснение.
— Нещо в разсъжденията ти ме притеснява. Тъй като тя не се е появила, ти не би могъл да й помогнеш, а значи и не е било необходимо да те спират.
— Или може би…
Сърцето на Бюканън заби в ритъма на бумтенето на параходния двигател.
— Може би някой се е изплашил, че щом не се е появила, аз толкова ще се разтревожа, че няма да спра, докато не разбера къде е тя и защо има нужда от мен — в гласа му изведнъж се появи твърдост. — Ако е така, били са съвсем прави да се страхуват. Защото точно това смятам да направя.
Параходът зави по реката.
— В болницата каза, че имаш нещо, което искаш да видя.
Холи изправи рамене.
— Да. Но ти не ми даде възможност да ти го покажа.
— Защото исках да си взема обратно вещите. Сега вече са у мен — въпреки главоболието, Бюканън успя да събере сили. Трябваше да продължи да играе тази игра. — Ще разгледам всичко, което искаш да ми покажеш. Готов съм да направя всичко, за да разсея подозренията ти. Трябва да помогна на моята приятелка. Но не мога да го направя, ако продължаваш да ме преследваш. Задай останалите си въпроси. Искам да приключа с всичко това.
Холи отвори чантичката си, изгледа го напрегнато, сякаш се двоумеше за нещо, после извади от един плик три сгънати изрезки от вестник.
Озадачен, Бюканън ги пое и погледна датата в горния край на първата.
— От преди шест дни — той се намръщи.
Когато видя, че репортажът е от Форт Лодърдейл, той се намръщи още повече.
Ударите на сърцето му изпревариха бумтенето на параходния двигател. Той остави изрезката и се обърна към Холи. Независимо от всичко, не трябваше да й позволи да усети реакцията му. Главоболието му се усили.
— Всички тези убити хора. Ужасно. Но какво общо има това с мен? Защо ми го показа?
— Нима ще отречеш, че си познавал Робърт Бейли?
— Нищо не знам за това.
И това наистина беше вярно, помисли си Бюканън. Той се опита да изглежда спокоен въпреки обзелата го изненада.
Холи присви очи.
— Той обичаше да се представя като Големия Боб Бейли. Може би това ще освежи паметта ти.
— Никога не съм чувал за него.
— Господи, Бюканън, караш ме да губя търпение. И двамата знаем, че случайно се натъкна на теб в Канкун.
Бюканън имаше чувството, че го раздруса токов удар.
— Аз наблюдавах от ъгъла в ресторанта — каза Холи. — „Клуб Интернасионал“. Видях всичко. Точно тогава започнаха твоите неприятности. Когато Бейли случайно нахлу в поредния ти живот.
Бюканън едва успя да сподави неприятната си изненада.
— Онези двама търговци на наркотици се усъмниха, когато Бейли се обърна към теб с Крофорд, вместо с Потър. Отведоха те на плажа. Бейли тръгна след вас. По-късно ми каза, че попаднал на престрелка. Ти си застрелял двамата търговци и техния телохранител. После си побягнал по плажа в мрака, а полицаите арестували Бейли, като помислили, че той е извършил убийствата.
— Ти не си репортер. Ти си писател-фантаст. Кога би трябвало да се е случило това? Аз никога не съм бил в Канкун. Никога не съм…
— Не си бил като Брендън Бюканън, но определено си бил там като Ед Потър. Казах ти, че бях в ресторанта. Видях всичко!
— Ти ме видя, когато те снимах пред затвора в Мерида — продължи Холи. — Разбира се, това не доказва, че си познавал Бейли, въпреки че видях как полицаите го доведоха за очна ставка с теб в затвора. Но по-късно на пристан 66 във Форт Лодърдейл ти отново ме видя. Снимах ви с Бейли, когато си говорехте в канала. Вече ти показах снимките, които направих.
— Да, ти ми показа снимки и признавам, че един от мъжете приличаше малко на мен. Но това не бях аз — каза Бюканън. — Въпреки че приличаше на мен. Работата е там, че никога не съм бил и във Форт Лодърдейл.
— Вярвам ти.
— Добре.
— Като Брендън Бюканън. Но като Виктор Грант със сигурност си бил във Форт Лодърдейл.
Бюканън поклати глава, сякаш беше разочарован, че тя продължава да упорства въпреки очевидната си заблуда.
— И един от мъжете на снимките, които ми показа, е Бейли?
По лицето на Холи се изписа отчаяние.
— Не разбирам — каза Бюканън. — Ти познаваше ли този Бейли? Него ли следеше? Защо толкова те интересува?
— Не следях него. Следях
Бюканън усети как стомахът му се сви на топка.
Край тях притичаха две деца, които шумно се спуснаха по стълбата към долната палуба. След тях забързано мина майка им, която им извика да внимават. Бюканън беше благодарен, че бяха прекъснали разговора им.
— О, той не работеше за мен, когато се натъкна случайно на теб в ресторанта в Канкун — каза Холи. — Но след това направих всичко възможно да заработи за мен. Как беше думата, която хора като теб използват? Вербувах го. Хиляда долара плюс разходите. Късметът наистина беше изневерил на Бейли. Изобщо не се замисли преди да приеме.
— Все пак това са много пари за един репортер, за да може да…
— Сензационен репортаж — много пари.
— Редакторът ти няма да се зарадва, когато разбере, че фактите в него не се връзват.
Холи изглеждаше вбесена.
— Ти да не си паднал от Марс? Нима ви учат да отричате всичко, независимо колко очевидна е истинността му? Или може би дотолкова си загубил връзка с действителността, та си успял да убедиш самия себе си, че нищо такова не се е случило на теб, защото се е случило на някой друг, въпреки че този някой си самият ти?
— Съжалявам за станалото е Бейли — каза Бюканън. — Наистина. То е ужасно. Но повярвай ми, аз нямам нищо общо с това.
Кой обаче имаше? — помисли си Бюканън.
Отговорът внезапно изплува в съзнанието му.
