Те бяха сложили пластичен експлозив в стените на хладилната кутия, която му дадох. Когато е влязъл в колата си, сигурно е отворил кутията, за да види парите.
Това е всичко, което е трябвало да направи — да отвори хладилната кутия.
— Какво има? — попита Холи.
— Извинявай?
— Ти отново пребледня.
— Просто ме заболя главата.
— Помислих си, че си погледнал втората изрезка.
— Втората? — Бюканън сведе поглед към втората от трите изрезки в ръката си.
УБИЙСТВО — САМОУБИЙСТВО
ФОРТ ЛОДЪРДЕЙЛ — В отговор на телефонно обаждане от изплашен съсед за стрелба от дома на улица „Глейд“ № 233 в Плантацията, рано тази сутрин полицията е открила труповете на Джак Дойл (34) и съпругата му Синди (30), и двамата загинали от огнестрелни рани. Предполага се, че господин Дойл, отчаян от раковото заболяване на съпругата си, я е застрелял с 38-калибров късоцевен револвер, докато е спяла в спалнята им, след което се е самоубил със същото оръжие.
Бюканън отново прочете репортажа. После го прочете за трети път. После за четвърти път. Той престана да усеща движението на парахода, бумтенето на двигателите, плясъка на лопатното колело. Забрави за тълпата край релингите, за дърветата край реката и за влажния бриз, който галеше лицето му.
Просто продължи да се взира в изрезката от вестника.
— Съжалявам — каза Холи.
Трябваше му известно време, преди да осъзнае, че тя беше казала нещо. Той не отговори. Просто продължи да се взира в изрезката.
— Да не би да се каниш да отречеш, че си ги познавал? Дори и да се изкушаваш, недей — каза Холи. — Направих снимки на Джак Дойл, заедно с теб, също както на теб и Бейли.
— Не — отговори Бюканън. Той с огромно усилие остави изрезката и се обърна, като насочи вниманието си към Холи. Виеше му се свят от заключенията, които си беше направил от току-що прочетеното. За първи път в дългата си кариера на действащ под прикритие полеви агент, той направи немислимото.
Той изостави прикритието си.
— Не — към замайването му се прибави полюшването на парахода и той изпита чувството, че всеки момент ще падне от шезлонга. — Няма да го отрека. Познавах Джак Дойл. И Синди. Неговата съпруга. И нея познавах. Харесваше ми. Много ми харесваше.
Холи го погледна изпитателно.
— По-рано спомена нещо за съвпадение, за това как понякога случилото се е повече от съвпадение, като например това, че приятелката ти не се е появила в „Кафе дьо Монд“, но се е появил онзи тип с ножа. Е, аз мисля същото за това, което току-що прочете. Ти си познавал Бейли. Той е мъртъв. Познавал си и Джак Дойл и съпругата му. Те също са мъртви. И това е станало в една и съща нощ. Какво…? Току-що осъзнах нещо.
— Какво?
— Изразът на лицето ти. Ти си много добър актьор. Но никой не може да бъде
— Точно така — гърлото на Бюканън беше толкова пресъхнало, че му беше трудно да говори. — Не знаех.
Бюканън посегна към бутилката с Кола и отпи глътка. Очите го боляха.
За момент се усъмни, напук на всичко, че е бил измамен, че тези изрезки от вестници са фалшиви. Но съмнението му бързо се разсея. Като се замисли, това, което се беше случило с Бейли и семейство Дойл изглеждаше толкова неизбежно от оперативна гледна точка, толкова правилно тактически, че просто нямаше начин да не се е случило наистина. Да, някой определено го беше измамил. Но не Холи.
— Или може би наистина е съвпадение — каза тя. — Може би Джак Дойл случайно е решил да застреля съпругата си същата нощ, когато Бейли е загинал от взрива.
— Не.
— Мислиш, че е било двойно убийство?
— Не е възможно да бъде нещо друго — тихо каза Бюканън.
— Как можеш да бъдеш сигурен?
Бюканън посочи към репортажа.
— „…я е застрелял с 38-калибров късоцевен револвер.“ Просто няма начин.
— Нещо ми убягва. Какво от това, че е използвал 38-калибров късоцевен револвер?
— Късоцевен револвер? Ами това — каза Бюканън, — че Дойл беше бивш „тюлен“.
— Да. Флотски командос. И все пак?
— Той разбираше от оръжие. За него 38-калибровия късоцевен револвер беше играчка. О, той наистина имаше един такъв в къщата си. За неговата съпруга. В случай, че се наложи Синди да се защитава, когато той не е у дома. Но Джак имаше в къщата си и много други пистолети и за него би било логично да предпочете 9-милиметров полуавтоматичен пистолет. Той толкова много обичаше съпругата си, че направо му завиждах. Заболяването й беше сериозно и не се поддаваше на лечение. Сигурно щеше да умре… много скоро. Но не беше стигнало до онзи стадий, в който не би могла да понесе страданията си с достойнство. Въпреки това, когато настъпеше такъв ден, ако Джак решеше — с позволението на Синди — да сложи край на мъките й, той в никакъв случай нямаше да използва оръжие, което не уважава.
— Твоят свят толкова много се различава от моя. Ти ми говориш за етика при избора на оръжие за убийство или за самоубийство.
— Джак не беше побъркан. Дори и за миг не си помисляй, че…
— Не — каза Холи. — Не съм искала да кажа подобно нещо. Имах пред вид точно това, което казах. Твоят свят е много по-различен от моя. Нямам намерение да правя оценка на ценностите. Баща ми беше адвокат. Той мразеше оръжията. За първи път видях оръжие, ако не се броят филмите, когато правех репортаж за войната между уличните банди в Лос Анджелис.
Бюканън продължи да мълчи.
— Е — каза Холи. — Ако е било двойно убийство, кой го е извършил? Същите хора, които са убили Боб Бейли?
Кръвта пулсираше болезнено в слепоочията му. Бюканън отпи от колата, а после се загледа в масата.
— Аз нямам нищо общо с тях.
— Все още не си прочел третата изрезка.
ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТА ЖЕРТВАТА НА НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ
ФОРТ ЛОДЪРДЕЙЛ — Водолази продължават да търсят трупа на Виктор Грант, за когото се предполага, че е шофирал наетия автомобил, с който снощи е разбил предпазна бариера и е потънал в отсечката от Вътрешнобреговия воден път на юг от Оуклънд Парк. Многобройните празни кутии от бира в автомобила карат властите да предполагат, че Грант е бил пиян, когато е загубил контрол над управлението. От автомобила са извадени куфар и яке, в което е открит портфейл с документите на Виктор Грант. Полицията предполага, че трупът на жертвата е изплувал през отворения прозорец и е заседнал между многобройните пристани в района.
Бюканън изпита чувството, че се е устремил надолу и никога няма да стигне дъното.
— Причината, поради която не се възпротивих, когато си поиска обратно паспорта на Виктор Грант е, че
