— Не знам — отвърна Чосър — В старата история не се споменава.
— Стара история? Мислех, че ти я измисляш — каза Нед.
— Нищо не съм измислил — отвърна Чосър.
— В конвоя ни на връщане имаше един кораб на име „Агнес“ — каза Алан. — Можем да наречем така момичето, както нарекохме останалите.
— Агнес? Защо не? — каза Джефри Чосър, развеселен от множественото число. — Та Агнес искала да научи от Аурелис подробности за спасяването на Арверагус и оръженосецът, макар и скромен, бил щастлив да й ги разкаже. „Колко смело“, повтаряла тя „колко си смел“. Скромният Аурелис свеждал очи, но всеки път, когато вдигнел поглед, красотата на Агнес го поразявала. Тя пък не смеела да го погледне от срам. Но нямало и нужда. Всяка черта на лицето му била запечатана в сърцето й, а гласът му бил музика за ушите й. На скалите било студено и ветровито, затова двамата потърсили къде да се скрият, за да продължат разговора си. И тъй като след малко ще влезем в града и също ще се подслоним, приключвам с тази история. Тя свърши, както трябваше. Любовта, която Аурелис изпитвал към Агнес, която не била потискана години наред като чувствата му към Доригена, се породила изведнъж. Ние не можем да обичаме двама души едновременно. По-силното или по-новото чувство заличава по-старото. Сякаш Доригена никога не била съществувала.
— Колко жалко — каза Нед.
— Но то си е така — каза Чосър, чудейки се дали Нед мисли за Алис Луп. — Така е. Затова тези двама — Аурелис и Агнес — се влюбили. Оженили се. И като рицаря и неговата дама също заживели в хармония и приятелство. Тъй свършва нашата история и нека Бог да ни пази.
Информация за текста
© 2004 Филипа Морган
© 2008 Мариана Димитрова, превод от английски
Philippa Morgan
Chaucer and the House of Fame, 2004
Сканиране: Galimundi, 2010 г.
Разпознаване и корекция: Dave, 2010 г.
Издание:
Филипа Морган. Чосър и Домът на славата
Английска, първо издание
Художник: Христо Хаджитанев, 2008 г.
ИК „Еднорог“, 2008 г.
ISBN: 978-954-365-033-0
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17663)
Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00
1
На 19 септември 1356 година при Поатие английската войска под командването на Едуард, Черния принц, печели една от трите си най-големи победи по време на Стогодишната война. Поражението на французите се утежнява допълнително и от пленяването на френския крал заедно със свитата му. — Б.пр.
2
Божи дом (фр.) — Б.пр.
3
От английски — як, плещест. — Б.пр.
4
Анций Манлий Северин Боеций (480–524) — християнски философ, роден в Рим. „Утешението на философията“ е най-известната му творба, написана по време на едногодишния му престой в затвор по обвинение в държавна измяна и магьосничество, завършил с жестоката му екзекуция. — Б.пр.
5
Данък върху „огнището“ (домакинството). — Б.пр.
6
Рондо — френска стихотворна форма от петнайсет стиха с две рими, особено популярна между XII и XV в. и често изпълнявана с музикален съпровод. — Бел.ред.
7
Виреле, вирле — строфа от шест стиха, в средновековната френска поезия; малка стара френска поема с две рими и рефрен, сходна с рондото. — Бел.ред.
8
Алаунт — изчезнала порода кучета, използвана през Средновековието главно за лов, чийто родственик е днешният питбул. — Б.пр.
9
Едуард от Уудсток, (1330–1376), най-големият син на крал Едуард III, известен като Черния принц заради обичая си да носи черни доспехи. Изключително талантлив и популярен военачалник, Едуард не наследява престола, защото умира една година преди баща си. — Б.пр.
