нарязана на карета. Всяко каре имаше двойка танцуващи фигури отгоре. Валсиращите мъже и жени бяха облечени като благородници от френския кралски двор. Богатството накара сърцето ми да забие по- бързо.
Вратата се отвори и пред взора ми се откри един дребен, червенокос мъж в светлокафяв костюм, който можеше да е купил в Сиърс Робък и проста бяла риза, отворена около врата. Първом си помислих, че това е служител на мистър Картър, но после проумях, че двамата с него бяхме единствените хора в стаята.
— Мистър Ролинс? — Той приглади редеещата си коса и стисна ръката ми. Хватката му беше хартиена. Беше толкова дребен и спокоен, че изглеждаше повече дете, отколкото мъж.
— Мистър Картър, дойдох да ви кажа…
Той вдигна ръка и поклати глава преди да продължа. После ме поведе през широкото помещение до два розови дивана, разположени пред бюрото му. Бюрото беше с цвета и размера на голямо пиано. Тежките брокатени завеси зад бюрото бяха дръпнати, откривайки изглед към планините отвъд Сънсет Булевард.
Спомням си как се замислих над това, колко дълъг беше пътят от вице-президента до върха.
Двамата се разположихме в двата края на единия диван.
— Нещо за пиене? — Той посочи към една кристална гарафа, съдържаща кафява течност на една масичка до мен.
— Какво е това? — Гласът ми прозвуча малко неестествено в това просторно помещение.
— Бренди.
Това беше първият път, когато вкусвах наистина добро питие. Страшно ми хареса.
— Мистър Бакстър ми предаде, че носите новини от онзи човек Олбрайт.
— Е, всъщност не е точно така, сър.
Той се навъси при думите ми. Това беше начумерено малко момче; изпитах истинско съжаление към него.
— Разбирате ли, не съм много радостен от развоя на нещата с мистър Олбрайт. Всъщност, не съм радостен почти за нищо, което ми се е случило след като се запознах с този човек.
— И какво е то?
— Една жена, моя приятелка, беше убита, когато започна да задава въпроси за мис Монет, и полицията счита, че аз имам нещо общо със случая. Забърках се се контрабандисти и разбойници по целия град и всичко това само защото зададох няколко въпроса за приятелката ви.
— Да не се е случило нещо с Дафне?
Той изглеждаше толкова разтревожен, че аз бях щастлив да го успокоя.
— Последният път, когато се видяхме, ми изглеждаше съвсем наред.
— Вие сте я видели?
— Да. Предната нощ.
Сълзи набъбнаха в бледите му, детски очи.
— Какво каза тя? — попита той.
— Бяхме загазили, мистър Картър. Разбирате ли, всичко е някаква лудост. Първият път, когато се запознах с нея, тя говореше като француойка. Но тогава, след като открихме тялото, тя повече ми прозвуча като да произхожда от Сан Диего или там някъде.
— Тялото ли? Какво тяло?
— Ще стигнем и до него, но искам първо да се разберем за нещо.
— Искате пари.
— А, не. Вече ми платиха и предполагам, че парите идват така или иначе от вас. Това обаче, което искам, е да ми помогнете да се ориентирам какво става. Разбирате ли, нямам вяра на вашия човек Олбрайт и за две стотинки, а полицията можем спокойно да я отпишем. Имам един приятел, казва се Джопи, но това е прекалено голяма работа за него. Така че както виждам нещата, вие сте единственият човек, който може да помогне. Доколкото съм наясно, вие искате това момиче, защото го обичате, и ако греша, тогава никой няма даде и пукнат цент за задника ми.
— Обичам Дафне — каза той.
Изслушах го почти със смущение. Изобщо не се опитваше да се държи като мъж. Той кършеше ръце, опитвайки се да се въздържи да ме обсипе с въпроси докато говорех.
— Тогава ми кажете защо я търси Олбрайт.
Картър прекара пръсти през косата си отново и се загледа към планините. Запази известно време мълчание преди да продължи.
— Един човек, на когото имам доверие, ми каза, че мистър Олбрайт бил добър във вършенето на конфиденциални услуги. Това са причините, поради които не искам този случай да се разчуе из вестниците.
— Женен ли сте?
— Не, искам да се оженя за Дафне.
— Тя не е ли откраднала нещо от вас?
— Защо питате?
— Мистър Олбрайт изглеждаше истински загрижен за багажа й и аз счетох, че тя взела нещо от вас, което си го искате обратно.
— Може и да го наречете кражба, мистър Ролинс, това няма никакво значение за мен. Тя взе някакви пари със себе си когато си тръгна, но това изобщо не ме вълнува. Вълнува ме единствено тя. Казвате, че била добре, когато сте я видели?
— Колко пари?
— Не виждам какво значение може да има това.
— Ако искате да ви дам отговори на въпросите, тогава и вие ми отговорете.
— Тридесет хиляди долара. — Той го произнесе така, сякаш това бяха някакви джобни пари върху рафтчето в банята. — Държах ги у дома, защото пускахме в отпуск хората, които работеха за нас, в половин ден отпуск, като форма на премия, но деня, който избрахме, плащаха заплатите, и банката не можеше да достави толкова рано парите в брой, така че аз ги накарах да ги закарат у дома ми.
— Вие сте позволили на банката да достави толкова много пари у дома ви?
— Това стана само веднъж, а и каква беше вероятността, че ще бъда ограбен същата тази нощ?
— Сто процента, предполагам.
Той се усмихна.
— Парите не означават нищо за мен. Двамата с Дафне се скарахме и тя взе парите, защото си помисли, че повече не искам да се виждаме. Но тя греши.
— Скарахте се за какво?
— Те се опитваха да я изнудват. Тя дойде и ми каза. Искаха да я използват, за да се доберат до мен. Тя реши да ме напусне, за да ме спаси.
— С какво разполагаха, за да я шантажират?
— Предпочитам да не го обсъждаме.
Съгласих се с него.
— Олбрайт знае ли за парите?
— Да. А сега, след като отговорих на вашите въпроси, искам вие да отговорите на моите. Тя добре ли е?
— Последният път, когато я видях, беше добре. Търсеше приятеля си — Франк Грийн.
Помислих, че едно име на мъж може да го разтърси, но Тод Картър изглежда дори не го чу.
— Какво казахте за някакъв труп?
— Отидохме при един друг неин приятел, мъж на име Ричард, и го намерихме убит в леглото.
— Ричард МакГий? — Гласът на Картър внезапно стана студен.
— Не знам, не съм сигурен. Знам само, че се казва Ричард.
— На Лоръл Каньон Роуд ли живееше?
— Да.
— Добре. Радвам се, че е мъртъв. Радвам се. Той беше ужасен човек. Тя каза ли ви, че той си има работа с малки момчета?
— Всичко, което ми каза, беше, че бил неин приятел.
