Свещеното пътуване на мирния воин

Струва ми се, че по някакъв начин съм посетил…

— Четвъртия етаж — довърши тя. — Почувствах това, докато спях в колибата си. Мама Чия кимна, но очите й изглеждаха малко тъжни.

— Е, какво означава това? Издържах ли изпитанието?

— Изпитанието на водопада — да. На четвъртия етаж — не.

— Какво искаш да кажеш? Какво се случи?

— Хайде да тръгваме. Ще вървим и ще говорим.

В служба на духа

Спях и сънувах, че животът е само радост.

Събудих се и видях, че животът означава просто да служиш.

Служих и открих, че да служиш означава да си щастлив.

Рабиндранат Тагор

Докато вървяхме бавно надолу по виещата се през гората пътека, аз попитах:

— Какво точно се случи с мен там — когато прескочих пропастта и под водопада?

Мама Чия куцукаше. Когато ми отговори, в думите й усетих съчувствие и разбиране:

— Дан, за теб, както и за много други, третият етаж остава бойно поле. Въпросите за решаване тук касаят дисциплината, дълга, волята, самоконтрола и пак тук завършва подготовката на Първичната същност.

Докато не постигнем яснота по всички тези въпроси и не станем господари на себе си, животът ни се превръща в непрестанна борба да прехвърляме мостове между знанието за това какво трябва да правим и действителната му реализация. Воинът е овладял Първичната си същност, подготвил я е и онова, което тя иска и от което се нуждае, са едно и също нещо. Предишното противопоставяне е заличено.

При скока над пропастта ти показа силна воля. В противен случай щеше да се сгромолясаш в бездната.

— Какви щяха да бъдат последствията тогава?

— Дълго изкачване обратно! — засмя се тя.

— Беше ли там Сачи наистина?

— Да, в ума ти тя действително беше там — каза Мама Чия и добави: — Може би Сачи символизира дъщеря ти, която си оставил в Охайо.

Бях обзет от чувство на угризение, отговорност и обич, когато малкото личице на Холи изникна в съзнанието ми.

— Трябва да се прибера у дома и да я видя.

— Да, разбира се — съгласи се тя. — Но ще бъдеш ли цялостен баща, когато това стане? Или човек, който има още много работа за довършване?

В ума ми отново отекнаха думи, изречени от Сократ: „Започнеш ли веднъж нещо, по-добре го завърши.“

— Приключи ли тук твоята мисия вече? — попита Мама Чия, все едно четеше мислите ми.

— Не зная. Все още не разбирам какво се случи с мен под водопада…

Тя ме прекъсна:

— Ти направи огромен скок над бездната. Но те очаква един още по-голям скок.

— Към четвъртия етаж?

— Да… и към сърцето.

— Към сърцето — повторих аз. — Звучи малко сантиментално.

— Сантиментите нямат нищо общо с това — отвърна тя. — Тук става дума за физика или по-скоро за метафизика. И ти можеш да направиш този скок, Дан. Но ще ти е необходима голяма смелост и любов. Тези качества остават скрити — или частично развити — при повечето хора, а при теб те оживяват сега. Всичко започва с един копнеж, както ти го описа. — Мама Чия замълча за кратко и сетне продължи: — Аз те познавам по-добре, отколкото ти самия себе си, Дан. Всичките ти преживявания до този момент са приключенията на Духа ти, който търси себе си — ни повече, ни по-малко. Висшата ти същност те очаква, изпълнена с обич. Тази среща е толкова близо. Само се надявам, че ще доживея да видя… — тя се прекъсна по средата на думите си.

— Какво искаш да кажеш, че ще доживееш да го видиш? — попитах аз. — Толкова дълго време ли ще отнеме… или има нещо, което не знам?

Мама Чия спря за малко и ми се стори, че се кани да отговори на въпроса ми. Вместо това тя закуцука отново по пътеката и продължи мисълта си там, където я беше прекъснала:

— Ти ще срещнеш Висшата си същност в мига, в който съзнанието ти се издигне над морето на личните грижи и политне към сърцето ти. Нали разбираш, не е необходимо да изкачиш Тибетските планини, защото царството небесно е в теб — напомни ми тя. — Вътре в теб, и от сърцето нагоре. Всичко е там.

— А горните етажи?

— Казах ти вече — стъпка по стъпка. Първо намери сърцето си. След това високите етажи сами ще се погрижат за себе си, но ти ще бъдеш твърде погълнат от това да даваш обич и да служиш на хората, за да те е грижа за тях.

— Не зная дали съм подходящ за ролята на „Свети Дан“ — ухилих се аз. — Ако не за друго, то поне заради това, че твърде много обичам сладки.

— Добре — усмихна се Мама Чия. — Когато направиш скока към сърцето, ти наистина ще обичаш сладките. Зная това от личен опит! — Тя се засмя, но за известно време остана мълчалива, сякаш ми даваше време да осмисля думите и, както градинарят оставя водата да проникне до корените.

Вдигнах глава и се огледах. Облаци забулваха обедното слънце. Казаното от Мама Чия бе докоснало някаква дълбока струна в мен. Продължихме да вървим мълчаливо, но в ума ми отново изникнаха въпроси:

— Мама Чия, срещал съм хора, които имат необикновени способности. Означава ли това, че те са достигнали високите етажи?

— Някои хора проявяват умения от техни предишни превъплъщения. Но най-често, ако не са разчистили хаоса от долните нива, те само временно се озовават на горните етажи и за кратко надникват от тези прозорци, черпейки от непознати енергии.

— А духовните учители?

— Необичайните способности на истинския духовен учител съществуват още от раждането му. Те обаче могат да останат скрити в периоди на вътрешен смут и объркване, докато изведнъж бързо не разцъфтят под въздействието на някакво събитие или среща с духовен водач. Великите учители могат да получат достъп до високите нива и те наистина са способни на огромна любов, енергия, яснота на ума, мъдрост, обаяние, състрадание, чувствителност и сила, но ако не са господари на долните етажи, накрая избягват с парите на възпитаниците си или спят с ученичките си.

— Наистина искам да достигна високите нива на кулата.

— От векове са известни някои мистични техники и съставки, които ни позволяват да зърнем горните етажи. Но това са сакрални, а не възстановителни дейности. Те играят ролята на предварителен поглед към онова, което предстои.

Много добронамерени, самотни, отегчени или отчаяни хора навлизат в сферата на духа чрез определени техники — продължи тя. — Но какво се случва после? Какво успяват да постигнат? Те се връщат към предишното си състояние по — подтиснати отвсякога.

Духът е винаги тук, с нас, около нас, в нас. Но преки пътища към него няма. Мистичните практики могат да породят повишено съзнание, но ако нямат здрава опора в един отговорен живот в измерението на