Когато едновременно докосна с устни върха на една от гърдите, и постави ръка върху делтата от влажни къдри, тя изви гръб.
Сподавения смях на Патрик вибрираше по гърдите й, които той продължаваше да гали. Едновременно с това се зарови в копринената джунгла и смело я докосна.
Шарлот не успя да се възпре, отдаде се под напора на Патрик, оставяйки го да наложи ритъма. Порадва се и на другата й гърда като че ли бе узрял плод и зареди целувка след целувка надолу по треперещия й корем.
— Докато ме чакаш, Шарлот — прошепна той — спомняй си за това. Помни, че съм ти показал какво е удоволствие.
Почувства крехката завеса да се разтваря между пръстите му. Издаде звук, нещо между стон и вик, усети как очите й се обръщат, докато Патрик вдига краката й на рамената си и продължи.
Започна да бръщолеви в несвяст от удоволствие, притискайки ту кадифените възглавници, ту раменете на Патрик и пищната му коса.
Накрая чувствеността се събра в едно-единствено диво кресчендо, в един див вик на отдаване и триумф, Шарлот бе отдала цялата си същност на Патрик.
Беше зашеметена и явно очакваше да я поеме и самия той да изпита наслада, но вместо това той само я притискаше и я галеше нежно с ръка. В първия миг липсата на егоизъм и въздържанието му я развълнуваха, но после друга мисъл като шок мина през съзнанието й.
Може би той искаше да я остави непохитена, за да може Халиф да я пожелае.
Тя се стегна и той веднага я пусна с твърдост и нежност.
— Имай ми доверие, Шарлот — каза й след дълга пауза. — Моля те, само ми имай доверие.
— Вярвам, че и змията е казала същото на Ева — отвърна Шарлот, объркана от треперещия си и задъхан глас. Колко жалко, че никога, дори в най-смелите си мечти не бе предполагала, че мъжете могат да доставят такова катастрофално удоволствие.
Патрик се засмя и я потупа отзад.
— Може и да имаш право — съгласи се той. — А сега нека те облечем, преди да са те видели слугите.
Шарлот грабна робата си ужасена при мисълта, че някой би могъл да влезе докато стенеше под устните на Патрик като разгулница! Или я бе чул, докато той я носеше от една великолепна кулминация към друга?
Повдигна се на лакти все още напълно облечен, косата му разпусната като на индианец, усмихна й се.
— Защо се изчервяваш, Шарлот? — подразни я той. — Може ли да е защото това, което ти сторих, ти хареса?
Прониза го с поглед, разгневена, че не можеше да отхвърли твърдението му. Би било пълна глупост, особено след като бе пъшкала и молила за още и още.
— Арогантността не ви подхожда, г-н Тревърън — отвърна тя.
Беше на колене готова да се изправи, когато Патрик пъхна ръка под робата и потърси местата, с които си бе позволил такива волности. Шарлот простена, отпусна назад глава, а Патрик отново се засмя.
— О, Богиньо — въздъхна и продължи с хитрата си магия — може арогантността да не ми е подобаваща, но страстта ти те прави още по-хубава.
Продължи още малко така, след което обхвана с ръка брадичката й.
— Мисли за мен, докато лежиш в леглото си довечера — целуна клепачите й, устните и закръглените връхчета на гърдите й.
Шарлот още не можеше да дойде на себе си, но остана ужасно разочарована, че повторно я бе възбудил, но не задоволил. Стресна се, когато той внезапно плесна е ръце, за да извика слугата и безцеремонно я вдигна на крака.
— Защо, Патрик? — прошепна. — Защо ме накара отново да те желая, а ми обръщаш гръб?
Той й се усмихна, докосна върха на носа й с пръст, а слугата вече бързаше към тях.
— Още преди ти казах — отвърна й тихо. — Искам да мислиш за мен довечера и всяка вечер, докато се върна да те взема.
Патрик каза нещо на слугата на безпогрешен диалект и после щипна леко лакътя на Шарлот.
— Дръж се прилично докато отсъствам — нареди й строго.
Шарлот дълбоко пое дъх, за да не заплаче.
— Нищо няма да ти обещая — каза тя и вирна глава, после погледна слугата, напускайки апартамента на Патрик и излезе в коридора.
Едва бяха завили покрай втория ъгъл, когато се появи непознат мъж облечен в прилепнали черни бричове и скъпа копринена риза. Приличаше на Халиф, но бе по-нисък и слаб в лицето.
— Коя е тази? — запита с обезпокояващо доволство той, като застана между Шарлот и слугата, който бе спрял и неловко изчакваше. — Нима брат ми е открил ново бижу да краси ложето му?
Шарлот се отдръпна, когато той посегна към раменете й.
— Не знам кой сте — каза проявявайки ненужна храброст — но ще е по-добре да не ме докосвате.
— Казвам се Ахмед — успокоително каза мъжът, а лъскавите му черни очи затанцуваха с лъст и подигравка по нея. — Султанът, нека Аллах продължи да го благославя, е мой природен брат.
Шарлот видя слугата бързо да се оттегля и се молеше да не я изостави.
— Моля Ви, нека мина. Трябва веднага да се върна право в харема. Ще имам неприятности със Султана Валиде.
Ахмед скръсти ръце, но не помръдна.
— Да, тази повехнала, стара коза ще накара вероятно Рашид да разголи нежното ти дупе и да го изприщи от бой пред целия харем за урок, но повярвай, споменът за удоволствието, което ще ти доставя аз, ще те накара да издържиш дори това.
Страх и гняв се надигнаха в гърдите на Шарлот и се спяха на топка в гърлото й. Отстъпи смаяна, лицето и пламтеше, цялата трепереше е притиснати в страни ръце. Намекът му така я изуми и ядоса, че дори и да можеше не би отвърнала.
— Достатъчно, Ахмед! Остави жената на мира!
Ахмед се изопна щом чу другия глас, а Шарлот събра всички сили, за да не се свлече по стената с облекчение, но безславно.
Халиф излезе от тъмнината, застана до брат си, наблюдаваше Шарлот с изумление. Не говореше на нея, а на слугата, който сигурно го бе повикал, а той от своя страна й направи жест да го последва.
Подчини се и тръгна, но Ахмед я сграбчи здраво за ръката.
— Нека я взема само за тази нощ, Халиф — умоляваше го яростно. — Толкова много жени имаш, няма да ти липсва.
Халиф отмести пръстите му от ръката на Шарлот и спокойно каза:
— Върви!
Шарлот забърза, следвайки плътно слугата. Нито за миг не се обърна назад, дори и когато чу повишените от гняв гласове на Халиф и Ахмед.
Бързо приближиха входа на харема, слугата й направи път, снишил очи с уважение, а евнухът дойде да я прибере. Леко я хвана за лакътя и каза:
— Тихо. Султана Валиде ще се ядоса ако разбере, че си се разхождала из двореца в този късен час.
Шарлот отново бе изненадана, защото не очакваше евнуха да говори английски, а още по-малко да е любезен. Би искала да обясни, че лично Халиф я бе повикал и изпратил в покоите на капитан Тревърън, по не искаше да говори, за да не привлече вниманието на бдителната дама. Изчерви се от главата до петите само при мисълта за скандалните волности, които бе позволила на Патрик докато лежеше на онези възглавници.
Рашид я преведе покрай безбройните дивани, на които спяха султанските жени, докато стигнаха едно легло в ъгъла под обления с лунна светлина прозорец.
— Това е мястото ти за отдих — каза Рашид и изчезна в тъмнината безшумно като пролетен вятър, раздухващ покълнала трева.
