на хамама написа дълго писмо, пълно с лъжи и го адресира до семейството си.
5
Скоро Шарлот почувства обезпокояващо подводно течение на напрежение в харема, въпреки че другите жени не изглеждаха разтревожени от раждането на Алев, те продължаваха да се смеят, къпят, четат, да ядат шоколад и сладкиши, сякаш бе обикновен ден.
Когато Рашид излезе от покоите на Валиде, Шарлот го очакваше.
— Как е Алев? — попита тя.
Евнухът въздъхна.
— Денят й ще бъде труден — каза с обичайния си официален тон. — Но ако роди момче на султана, сигурно ще стане кадъна.
Шарлот прехапа долната си устна, тих гняв напираше отвътре — гняв срещу една система, принизяваща жените до положението на красиви кукли или порода кобили.
— А ако роди момиче?
Черните очи на Рашид изразяваха разбиране и вежливо предупреждение.
— Децата от женски пол остават с майките си докато са малки, ако са умни, често се изучават. Султанските щерки все пак са принцеси.
Силен вик се чу от покоите на Валиде. Шарлот потрепери само като си помисли как би се чувствала, ако зависеше от милостта на старата жена особено при раждане.
— Искам да отида при Алев — каза тя и се опита да заобиколи Рашид. — Бих могла да помогна.
Евнухът я спря, хващайки я здраво за ръката. Не я заболя, но не можеше и да се отскубне.
— Валиде не ще толерира намесата ти, а е опасно да пренебрегваш волята й.
Шарлот почувства отчаяние и ярост, когато чу Алев отново да пищи.
— Не ме е грижа — изрече гневно и се опита да се освободи.
Рашид не я пускаше. Кръглото му махагоново лице ос безизразно, бързо поведе Шарлот през хамама покрай баните, отвъд мраморните и облицовани басейни се виждаше редица от врати, в една от тези стаи той тикна пленницата си.
Натисна резето и хвърли Шарлот в разкошно мебелирана килия, в която имаше сламеник в червено кадифе, неразпален мангал, огромна купа с тропически плодове и гарафа с вода. Горе огромен прозорец пропускаше дневната светлина.
Шарлот бе доста уплашена, за да забележи повече подробности. Вторачи се изумена в Рашид.
— Няма да ти сторя зло — каза той с властен тон.
— Тогава изведи ме от тук — от този луксозен затвор — едва успя да изрече тя.
Евнухът направи лек поклон.
— Разбира се. Веднага щом Алев роди и се успокоиш, ще бъдеш свободна и ще можеш да се присъединиш към, другите.
— Свободна — Шарлот се изсмя с насмешка, скръсти ръце и закрачи. Затворничка съм в това място — птичка в красива клетка — и не разбирам защо никой не го признава!
Смехът на Рашид, който отекна, дълбоко я изненада:
— Ти си една много разбунтувала се птица — отбеляза той, по-добре ще е да се научиш как да се държиш, преди Валиде да ти е оскубала перата.
Гореща вълна заля бузите на Шарлот:
— Онази стара жена няма никаква власт над мен!
— Тук не е Америка — натърти Рашид вече напълно сериозен. — Тук нямаш никакви права. Валиде притежава цялата власт!
Шарлот преглътна. Ако само някога си помислеше за приключение, по-добре гръм да я порази. Разбира се, само ако оживее след този подвиг.
— Искам да си отида у дома — каза след дълго мълчание, гласът й беше слаб и плах.
Тъга се появи по лицето на Рашид:
— И аз искам същото — отвърна й безнадеждно. — Но никога вече не ще видя родината си, ти също няма да я видиш. — При тези думи той излезе, затвори и заключи вратата след себе си.
Шарлот се втурна в стаята, обзета от паника, след това си наложи да се успокои и падна на колене върху сламеника. Закопня за високия бряст в двора и за свободата, простираща се отвъд стените на двореца, колкото и несигурна да беше.
Изяде един банан, поспа на сламеника, изрецитира всички стихотворения, изпя всички песни, които знаеше и чак тогава, при залез-слънце Рашид се върна да я пусне.
— Султанът празнува раждането на синовете си близнаци — възвести евнухът. — Желае да те изкъпят, облекат и изпратят в покоите му да танцуваш за него.
Шарлот се сепна:
— Т… Танцувам за него? Опасявам се, че не мога да танцувам…
Рашид се усмихна:
— Предлагам да се постараеш — той я изведе от луксозната й затворническа килия. — Султанът ще се развлича.
Девойката гневно погледна придружителя си, искаше да го оскърби, защото беше толкова арогантен, толкова досаден, защото я бе държал пленена толкова часа.
— Като за роб добре говориш — каза му тя язвително.
Черните му очи блеснаха, но не можа да разбере дали го ядоса или му беше забавно.
— Това е мое задължение. Придружавах султана в Англия докато получаваше образование, а преди това служих при баща му.
Стигнаха баните и отново рояк бърборещи жени заобиколиха Шарлот, съблякоха робата й, и я придружиха до водата. Последва цялостно изкъпване, косата й внимателно бе измита и след цялото това почти ритуално действие бе подсушена с меки кърпи и положена на мраморна маса. Нанесоха по кожата й топъл крем с миризма на захар и лимон, който втриваха равномерно и с умение. Мъхът по интимните й части също бе отстранен.
Процедурата бе почти безболезнена, но инстинктивно последвалите сладостни тръпки от нея тревожно измъкнаха Шарлот от мъглата на разтапящо доволство.
— Какво правите? — настоятелно и дръзко запита, като се опита да стане.
Веднага я бутнаха обратно на масата, като мазането и втриването на благоухания продължи. Дори Бетина Ричардсън, вечната невинност, би разбрала, че я подготвят за жертвоприношение като безпомощно агънце. Осъзнала това, Шарлот бе обзета от паника.
— Пуснете ме — извика тя и се възпротиви отново.
— Достатъчно — каза Рашид, появил се до масата, гледайки я заплашително. — Ще мълчиш!
Подчини се, но започна да мисли как да избяга, въпреки че спря да се съпротивлява и наблюдаваше с омраза жените, които се грижеха за нея.
Когато краката и мишниците й бяха почистени и гладки. Шарлот бе отново изкъпана, и отново за кой ли път намазана с благовонни масла. Затвори очи, искаше тялото й да е стегнато, готово за борба, но всичките и мускули се отпуснаха пряко волята й.
Облечена бе в танцьорска одежда: яркожълти шалвари, прозрачен и прилепнал корсет, блестящ от топазите, оставящ корема й открит. Над тези оскъдни одежди бе метната кафява копринена роба, украсена със сърма.
Косата й бе внимателно подсушена, ароматизирана, след което внимателно сресана. Една от жените вплете малки оранжеви цветчета в кичурите, друга очерта очите й, и оцвети с розов руж устните й. С достойнство и примирение със съдбата си Шарлот последва Рашид отвъд харема, преминавайки през криволичещите коридори.
— Ако Халиф си мисли, че ще ме докосне, лъже се — каза на Рашид докато го следваше.
Стори й се, че евнухът се засмя, но поведението му беше сериозно. Не се обърна да срещне погледа й, само високо избоботи:
