приятелски поздрав.
Нощта беше сребристо огряна от звездите и лупата. Патрик грабна телескопа от ръката на Кочран и погледна.
Наистина другият плавателен съд бе поел курс към тях. Патрик не можеше да види знамето и емблемата му.
— Кажи на онзи идиот да спре да бие камбаната, преди да съм му напъхал главата в нея и ударя всяка нота от химна на САЩ — мърмореше той и продължаваше да изучава натрапника.
— Да, сър — отговори Кочран и веднага изпълни заповедта.
Добре развитият инстинкт на Патрик му подсказа, че посетителите не са приятелски настроени. При други обстоятелства той би се радвал на предизвикателството за добра схватка, но Шарлот беше на долната палуба, и лежеше топла в леглото му, а това хвърляше съвсем друга светлина на ситуацията. Бе си взел слабост и жена, помисли той, никога не се бе чувствал толкова уязвим.
Видя святкането от топовен изстрел и опитният му екипаж се втурна към бойните си позиции. „Чародейка“ стреля по нападателя, соленият въздух бе внезапно изпълнен с остра миризма на барут и пушек.
Гюлле удари корпуса на кораба и той потрепери от удара, но дървения материал, от който бе направен, солиден дъб от най-старите гори в Нова Англия, издържа. Патрик почувства силата му чрез ходилата си, защото клипера беше част от него, както стомаха и душата му. Той имаше собствено дишане и сърцебиене.
Оръдията и на двата кораба замлъкнаха, но само защото нападателя се бе приближил. Докато пиратите от другия кораб се изсипаха през перилата, Патрик се концентрира върху защитата на дамите — Шарлот, жената, за която не бе възнамерявал да се ожени, и любимата и вярна любовница, самата „Чародейка“.
8
Звуците от бушуващата битка бяха неоспорими, дори за сравнително наивните представи на Шарлот. Тя скочи от леглото, трепереща потърси из малката стая нещо да облече. Робата й, единствената дреха, която притежаваше, бе мокра. Не й оставаше нищо друго, освен да реквизира някои дрехи на Патрик.
Намери сиви бричове от ярешка кожа в сандъка в долната част на леглото и една много фрапантна ленена риза. Бричовете бяха доста широки в кръста и много прилепнали в бедрата, но Шарлот не искаше да губи време в мисъл за това как й стоят. Скоро можеше да се наложи да се защитава.
След още търсене най-после намери сред вещите на Патрик една неугледна кама. Несигурна дали би могла да използва острието срещу друго човешко същество, Шарлот все пак я взе със себе си и излезе от кабината.
Врявата от битката бе оглушителна. Промъкна се внимателно до главната палуба. Пушек се кълбеше навсякъде, като синьо-сива мъгла и затрудняваше дишането. От всичките й страни в ръкопашен бой се сгромолясваха мъжки тела.
Шарлот стисна дръжката на камата в хлъзгавите си длани, наведе се зад един голям кош, за да прецени ситуацията. Имаше друг кораб полюшваш се до „Чародейка“ и не беше нужна някаква гениалност да разбере, че нападателите бяха пирати.
Затвори очи за миг, преглътна и отново се прокле, че е потърсила приключения.
Твърдо, познато тяло се плъзна назад в коша. Патрик приклекна и ритна силно пирата в гърдите просвайки го.
— Какво по дяволите правиш тук горе? — попита Патрик без дори да я погледне. — Намери място да се скриеш и не мърдай докато не ти кажа!
С тези думи той отново се хвърли в ожесточената битка. Шарлот не губи време да мисли как е разбрал, че тя е зад коша. Огледа се внимателно и се втурна към входа водещ до долната палуба. Едва бе стигнала горното стъпало, когато почувства железни ръце да я сграбчват отзад. Светкавица на истински ужас премина през цялата й същност, вцепеняваща я за миг, но една по-дълбока, по-примитивна част от съзнанието й надделя. Бореше се като тигрица, силно заби камата зад себе си в торса на нападателя.
Вой от ужасна болка предвеща освобождаването й. Шарлот не се бави да погледне назад, побягна надолу по стъпалата и се втурна към кабините. Отваряше вратата на склада, където възнамеряваше да се скрие докато я спасят или убият, когато космата ръка се пресегна покрай главата й, и с удар я затвори.
Завъртя се, опря гръб в твърдата дъбова облицовка. Беше лице в лице с един злобно гледащ я пират. Миризмата му, примесена с обхваналия ужас и страх надигна вълна на ярост в гърлото й. Той притискаше кървавия си хълбок, пръстите му бяха почервенели и втренчено я гледаше.
— Отряза ме като бутче еленово месо, нали? — изпъшка и показа, че е англичанин от най-низшите слоеве. Омота юмрука на другата си ръка в косата й, удари силно главата й в касата на вратата. — Ще заплатиш за това, малка лейди, и цената ще бъде висока!
Шарлот се отмести, за да го удари с коляно, но той усети атаката и се дръпна встрани, за да я избегне. Нямаше друг избор, освен отново да използва ножа. Използва го, представи си, че пиратът е печено пиле и се прицели в гърдите. Ножът отхвръкна, но преди това бе разрязала мръсната риза на мъжа и месото под нея. Той нададе нов вик на животинска ярост и отново се хвърли към нея, но в този момент, да благодари на Бога, бе хвърлен настрани.
Патрик го заби направо в стената и обърканият негодник се преви на пода в несвяст.
— По дяволите, Шарлот — изрева Патрик, наведе се, хвана пирата за яката и го повлече към стълбите. — Нямам време да бъда бавачка на празноглава жена. Прави каквото ти казвам.
— Опитвах се! — не можеше да не каже Шарлот, преди да се намъкне в склада и залости вратата зад себе си.
Беше тъмно, въздухът горещ и тежък. Дълго стоя неподвижна, мъчеше се да се успокои. Когато очите й се приспособиха към почти цялостната липса на светлина, тя пропълзя зад един висок кош, да осъзнае ситуацията, в която бе попаднала. Когато чу тяло да се удря във вратата на склада, сърцето й подскочи и заби така силно, че не й остави сила да диша. Повдигна капака на една от бъчвите и влезе вътре, кихайки от облака брашно вдигнал се около нея.
Настанила се долу, опита се да е благодарна, че бъчвата беше само частично пълна и се молеше скривалището й да не е маркирано е бял кръг.
Интервалът, който последва бе като откъс от Дантевия „Ад“. Безброй пъти вратата на склада буквално се клатеше на пантите от външните удари. Битката, която бе ограничена само върху горната палуба, сега се бе разраснала също и в долната част на кораба.
Смелостта бе напуснала Шарлот. Дръжката на камата бе буквално залепнала за ръката й от потта, а бучки тесто се образуваха по бузите й, когато накрая даде воля на сълзите си. Ако пиратската обсада бе успешна, последиците биха били твърде ужасни.
Чакаше, беше така уплашена, че дори не можеше да се моли.
Почти час беше изминал според трескавите й пресмятания, когато чу силно чукане.
— Шарлот! — Гласът беше на Патрик. — Отвори вратата!
Облекчение премина през Шарлот — той беше жив — последвана от истинска ярост. Изглеждаше нетърпелив, като че ли бе правил всичко друго, освен да търси жена си.
— Как да разбера, че не си заставен? Може да е трик — пират може да държи нож до гърлото ти!
— Чела си прекалено много глупави книги — отвърна капитанът раздразнително.
Излезе от касата с брашно и отиде до вратата. Остана известно време с ухо, прилепнало до стената, ослушваше се. Водена от стремежа си към светлина и сигурност, Шарлот рискува и повдигна резето.
Патрик стоеше в коридора, косата му разрошена, лицето му наранено, ризата разкъсана, но никъде по тялото му не се виждаше кръв.
— Благодаря на Бога! — въздъхна Шарлот.
Патрик се облегна на касата на вратата и остави индиговите си очи да огледат Шарлот. Помисли си, че сигурно прилича на дух косата й разчорлена, цялата покрита с брашно от главата до петите. Смехът на Патрик с нищо не помогна.
— Да не си посмял да ми се присмиваш! — предупреди го тя и се опита да го бутне и отмине.
