Герида. Името се заби в душата на Шарлот като рибарска кука в нежна плът. Спомни си елегантния почерк от парфюмираните пликове, които бе намерила в бюрото на Патрик. Пилар, помисли си тя.
В този момент Шарлот още повече се срамуваше от пурпурната рокля, която носеше. Много й се искаше да попита за Пилар, но не се осмеляваше, защото още не бе готова да признае, че бе видяла писмата.
— Не бих желала да се натрапвам — каза с всичкото достойнство, което успя да извика.
Моряците, слезли с тях на брега, се сбогуваха и се отправиха към центъра на града.
Патрик се усмихна и подложи облеклото на Шарлот на весела преценка.
— Не можеш да отседнеш в която и да е от таверните, въпреки че, трябва да призная, облечена си подходящо за тях.
Преди да стигнат високите железни порти на имението Герида, се появи слуга, носещ фенер. Красива млада жена в блестяща бяла рокля стоеше в очакване. Звездната светлина и газовите улични лампи трептяха в черната й коса.
Когато видя Шарлот, другата жена присви очи за момент. След това обаче насочи цялото си внимание към Патрик, викна радостно и се хвърли в прегръдките му.
Той леко я отмести с малко стегнато движение.
— Здравей Пилар.
Момичето погледна Шарлот, очите й широко се разтвориха в недоумение, когато видя пурпурната рокля.
Шарлот мислеше за писмата, които тази красива млада жена бе писала на Патрик, и за всичко, което се бе случило помежду им. Затаи дъх в очакване.
— Това е съпругата ми, Шарлот — каза той.
Черните очи на Пилар блеснаха. Измърмори нещо бързо на испански, завъртя се елегантно кръгом и изчезна в падащата тъма като призрак.
Патрик не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от недоволството на приятелката си. Поговори с прислужника на приятен испански, докато ги водеше през двора, покрай висок ромолящ фонтан и през поредица двойни врати.
Стаята представляваше малък апартамент с голямо легло и балдахин от синьо кадифе и бяла покривка на дупчици. Мраморна камина се виждаше в единия край с огромно огледало над нея. Зад лъскавите медни подпори на огнището имаше растение с наситен зелен цвят в керамичен съд.
Шарлот видя себе си, Патрик и цялата стая отразени в огледалото над камината. Той бе застанал зад нея, този съпруг, когото така отчайващо обичаше, а познаваше така малко, бе поставил нежно ръце върху рамената й.
— Погледни се — смъмри я той. — Имаш сенки под очите си.
Започна да разкопчава копчетата на гърба на роклята й. Шарлот потрепери отчасти от приятно предусещане.
— Утре денят ще бъде натоварен, богиньо. Имаш нужда от сън.
Бе я научил да се нуждае от нещо друго повече от съня, но не можеше така смело да говори за страстта си към него. Емоциите й бяха съвсем близо до повърхността.
— Ще останеш ли с мен?
Патрик се наведе, нежно я целуна по слепоочието.
— Ще се върна по-късно. Гладна ли си?
Шарлот все още се чувстваше неразположена от пътуването по море, а и срещата с Пилар Герида бе нещо като шок. Поклати отрицателно глава, погледът й се срещна с този на мъжа от огледалото. Гордостта й не й позволи да го помоли да остане с нея докато заспи.
Обърна я към себе си, докосна устните й с показалеца си, вместо да я целуне.
— Лека нощ, г-жо Тревърън — каза той.
Шарлот бе сигурна, че ще отиде да се сдобри с Пилар, а това заседна като отрова в душата й. Мисълта, че Патрик може да омайва друга жена, бе почти непоносима.
— Лека нощ — каза тя и вирна брадичка.
Когато той излезе, Шарлот намери вода и сапун в една малка тоалетна до спалнята и се изми колкото можа. Някой бе оставил мека памучна нощница с избродирана горна част в края на леглото, а на едно от бюрата имаше поднос.
Шарлот облече нощницата, но не обърна внимание на храната. Издърпа завивките, тупна в леглото и очакваше да лежи будна както предишната нощ в очакване на Патрик. Вместо това тя изцяло потъна в кладенеца на изтощението, а когато ярката светлина на утрото я събуди, дори не си спомни да е сънувала.
9
Кочран пиеше специалитета на една от крайбрежните таверни, доста силно червено вино с подправки, затоплено, но за Патрик беше твърде рано да започне със силно питие. Вместо това той отпиваше от чаша със силен чай.
— Много зле ли е повреден корабът? — запита Кочран, така съчувствено, както би питал за здравето на любим близък.
Патрик дълбоко въздъхна, измъчен до дъното на душата си. Бе прекарал безсънна нощ в една стая недалеч от тази на Шарлот в дома на Герида, впримчен в конфликт между съвестта си и нагона на мъж. Имаше нужда да се обръсне, все още носеше вчерашните си дрехи, беше изтощен.
Нито един от тези фактори не помогнаха за подобряване на настроението му.
— Чаках пред портата на дока, когато отвори сутринта — най-после отговори. — „Чародейка“ ще бъде на док най-малко месец.
Кочран изруга тихо. Харесваше му почивката на брега, както се харесваше и на останалия екипаж, но Патрик знаеше, че първият помощник е по-щастлив на плаване.
— Бих казал, че имаме сметки да уреждаме с тези пирати — каза Кочран след няколко минути мълчание. — Имаш ли представа кои бяха?
Патрик кимна мрачно.
Уошингтън Радим водеше онзи екипаж от вонящи плъхове. — Беше сигурен, че прословутият бандит на Средиземноморието си беше поставил две цели: да плени Шарлот, която считаше за принадлежаща му собственост и да отмъсти за намесата на Патрик. Дори сега кръвта му застина в жилите при мисълта за Шарлот да попадне в ръцете на този мръсник.
— Уошингтън Радим — Кочран размишляваше и разтриваше наболата си брада. — Чувал съм го, но не го познавам. Успя ли да го видиш по време на битката?
Патрик повдигна рамене.
— Не, бях доста зает с много неща.
Кочран се усмихна.
— Голямо сбиване беше, нали — очевидно с удоволствие си спомняше всичко това.
Патрик скрито преценяваше собствената си реакция при инцидента. Винаги се наслаждаваше на добро сбиване, но по време на нападението на Радим на „Чародейка“, той толкова много се тревожеше за сигурността на Шарлот, че не можеше да мисли както трябва. Всъщност имаше късмет, че отклоненото внимание не му донесе смърт.
— Сигурно остарявам — призна Патрик. — През цялото време единственото нещо, за което можех да мисля, беше жена ми и дали е направила това, което й казах, да се скрие, или се мотаеше из палубата сред бъркотията, търсеща някой да й пререже гърлото.
Другият мъж се засмя и вдигна чашата с вино в шеговит тост.
— За любовта — каза той.
Патрик впери поглед в него. Мислеше непрекъснато за Шарлот, и каквото и да правеше, винаги я желаеше със смущаваща сила, на драго сърце би дал живота си, за да я защити. Въпреки това не вярваше, че това е романтична любов. Тя беше за ученичките и поетите.
— Не бъди сантиментален — отвърна рязко — с Шарлот играем игра, това е всичко. Когато се изморим, и двамата можем да сме свободни само с изричането на няколко думи и един жест.
