позицията си. Патрик разбра, че е непоколебима както обикновено.
Завъртя леко чадърчето, дари Патрик с усмивка, която леко подкоси колената му.
— Испания е прекрасна — продължи тя мило — а и гостоприемството на семейство Герида е безупречно. Вероятно обаче съм се заразила от жаждата ти за скитане, г-н Тревърън. Усещам, че копнея да продължа да пътувам и да видя какво се простира отвъд хоризонта.
Патрик се измъчваше от завладялата го страст, въпреки че Шарлот видимо не бе направила нещо да го изкуси. Помисли си дали работниците и екипажа ще забележат, ако я отведе в кабината си за около час, но отхвърли хрумването. Ако не внимава репутацията му на разбойник ще бъде унищожена и из седемте морета ще се разчуе, че Патрик Тревърън е станал съпруг.
— Казах ти да не идваш тук — скара й се той, хвана ръката й, придърпа я към перилата. — Бреговата ивица не е място за изискана жена!
Тя го погледна и запърха с мигли в маниер, който можеше да бъде окачествен само като непокорен.
— От какво мога да се страхувам, когато ти се грижиш за мен, капитан Тревърън?
Идваше му да я разтърси.
— След като бе отвлечена и се озова в харем, — прошепна вбесен — учудвам се, че можеш да задаваш такъв въпрос!
— Не можеш да ме пазиш ли? — продължи да се превзема и да го дразни. Очите й иначе невинни бяха изпълнени със смях. — Милост, Патрик, признаваш една слабост.
Патрик стисна челюстите си здраво за момент. Имаше само една слабост — обожаването на тази жена. Погледна я гневно и не й отговори на въпроса, а знаеше, че и тя не очаква такъв.
Тя се усмихна, радваше се на малката си победа, и отвори чантата си от мъниста.
— Така се случи, че имам уважителна причина. Това съобщение беше донесено сутринта. — Подаде му плик от тежка кремава копринена хартия.
Неприятно предзнамение се сви в дъното на стомаха на Патрик, когато взе плика. Написано бе само името му — всеки в Коста дел Сиело знаеше къде отсяда. На гърба обаче бе личният печат на Халиф, маркиран със зелен восък.
Счупи печата и извади един-единствен лист. Посланието бе написано явно от женска ръка на перфектен английски.
„Ахмед превзе двореца с предателство и хвърли Халиф в затвора. Ще убие истинския султан и наследниците му, а ние няма как да се съпротивим, тъй като воините на Халиф са далеч на поход в пустинята. Моля те ела бързо, ако наистина си му приятел.“
Патрик повторно прочете писмото, после го смачка с ръка. Независимо от разликите в двете култури, Халиф и Патрик бяха по-близки дори от братя. Не можеше да пренебрегне такъв зов за помощ, дори и да беше някакъв трик.
— Кочран! — изрева и така сепна Шарлот, че тя подскочи.
— Какво се е случило? — попита тя и взе намачкания лист от ръката му, изглади го върху полирания дъбов парапет. — О, не — задъхано изрече, след като прочете посланието.
Първият помощник веднага се яви, по-скоро развълнуван, отколкото обезпокоен.
— Да, сър? — Тонът му бе нетърпелив.
— Намери ми кораб! — заповяда Патрик. Събери всичките ни хора и ако можеш намери и други. — Връщаме се в Риц!
Кочран запази благоприличие, но се почуди.
— Откъде ще намерим кораб, сър? — размисли на глас.
Патрик грабна писмото от ръката на Шарлот и го тръсна на Кочран.
— По дяволите, не ме интересува дали ще наемеш и рибарска черупка — направи това, което ти казвам! — След това съсредоточи вниманието си към жена си. Хвана я здраво за ръката. — Ще отидеш в имението на Герида и ще останеш там докато дойда и те взема.
Шарлот премигна, упоритостта й изби и зачерви бузите й.
— Искам да дойда с теб! — запротестира тя.
Поведе я към трапа.
— В момента г-жо Тревърън, най-малко ме занимават вашите предпочитания. Този път, ако цениш собствената си кожа, ще ми се подчиниш!
Тази строга заповед предизвика разгорещеното й негодувание, но той я избута напред по рампата и я натика в чакащата карета. Когато затръшна вратата и изрева на испански указание на шофьора, Шарлот подаде глава от прозореца и извика ядовито:
— Няма да забравя това, капитан Тревърън!
Патрик сигурно би се изсмял, ако не беше толкова обезпокоен за Халиф. Ахмед, природеният брат на султана, беше безмилостен, а апетитите му за власт не бяха тайна. Много вероятно беше Халиф вече да е мъртъв, а екзекуцията му сигурно ще е била много бавна и брутална. По-лошото е, че принцовете, малките синове на Халиф, не можейки да се отделят от майките си, също щяха да бъдат убити, точно както бе писано в писмото.
Екипажът на „Чародейка“ се събра за минути. Слушаха с ожесточена ярост, докато Патрик представяше плана си.
Нямаше да се приближат откъм морето, защото Ахмед и бандата му крадливи бунтовници биха очаквали това и всеки приближаващ се кораб би бил потопен от канонадата на оръдията, преди да стигне до брега. След като прекосят до островното царство Риц, ще хвърлят котва в едноименното пристанище, ще купят коне и други провизии, от пазара и ще атакуват Ахмед откъм пустинята.
Резултатът ще бъде в ръцете на Бог.
Когато стигна гостната в дома на Герида, Шарлот запрати чадъра си на другия край вбесена. Обикновено не се поддаваше на внезапни раздразнения, но сега не можеше да бъде блага. Патрик й беше съпруг, мястото й беше до него, без значение къде отиваше.
Тръгваше за Риц, властен като гръцки герой, решен да спаси приятеля си, а планираше да я остави през това време точно на скучния Коста дел Сиело. Що се отнасяше до Шарлот, за нея имаше само едно нещо по-лошо от смъртната опасност, а то бе Патрик да е в беда, без тя да е до него! А ако го убиеха, нямаше никога повече да го види.
Шарлот ожесточено хапеше долната си устна, и крачеше напред-назад по-бързо и по-бързо. Патрик изобщо не я чу, когато го умоляваше да не я остави в харема на Халиф и не бе станал ни най-малко по- сговорчив от тогава. Беше напълно безсмислено да разисква въпроса повече с твърдоглавия си приятел, дори и ако се срещнат, преди да потегли на поход, което бе малко вероятно.
Мислите й направиха безумен завой. Бе чела някога за жена, преоблечена в мъжки дрехи, отишла да се бие в Гражданската война, само и само да е до съпруга си. Можеше да се дегизира и да се промъкне на кораба, който Патрик ще успее да отмъкне за пътуването…
— Не — каза на глас с въздишка. Никого не би излъгала с такава маневра, защото нямаше нищо момчешко във фигурата на Шарлот. След отвличането й от сука, когато бе предадена на Патрик в един груб конопен чувал, бе облякла една от ризите му и един чифт панталони. Тя просто изглеждаше това, което е — жена, облечена в мъжки дрехи.
При все това Шарлот нямаше намерение да се откаже и да остане на брега, докато Патрик величествено отплаваше при залез-слънце. И тя имаше приятели в двореца на Халиф — Алев и Рашид. А трябваше да се мисли и за малките синове на Алев и другите принцове, които стояха между Ахмед и трона на Риц.
Шарлот съзнателно се успокои. Седнала на края на леглото, което така щастливо бе споделяла с Патрик, тя се опита да събере мислите си. Напрегна мозъка си, но само една-единствена идея се въртеше в главата й, отчайваща и тъжна и едва ли бе по-добра от това да се промъкне на кораба. Тъй като се оказа единственият план, който можа да измисли, Шарлот реши да го следва.
Изчака докато домът утихна в обедна почивка и тайно се измъкна, като взе със себе си кесия със златни монети, които Патрик й бе дал един ден за внезапни нужди. Слънцето беше безмилостно горещо докато вървеше по прашните каменни улици към крайбрежната линия.
