Риц без подходящо облекло или да се срещне лице в лице с Патрик.
В разгара на колебанията й се появи Мабри. Носеше два мръсни, изядени от молци шала от плат с цвят на кал. Шарлот набързо се стъкми, даде на стария моряк другата златна монета, както се бяха уговорили, и забърза към шатрата на търговеца на коне.
Отстрани имаше ограда за добитък, пълна с коне от най-различно качество. Очевидно пазарлъкът бе направен, защото Патрик плащаше на търговеца, а хората от екипажа му слагаха юздите и се качваха на конете.
Шарлот се спря на прилично разстояние от десния лакът на Патрик, цялата бе покрита, с изключение на очите й. Все пак сигурно се бе хвърлила в очи, облечена в онази розова рокля.
— Капитан Тревърън? — надяваше се усилието да бъде любезна да е в нейна полза.
Патрик застина — за момент дори шумния сук му се стори така тих както далечната пустиня — после бавно се обърна, за да я погледне. Сините му очи бяха черни като нощта, помисли тя, но не беше от тъмнината.
— Шарлот? — изрече след дълга пауза на шок.
Тя кимна.
— Да, аз съм — каза с тих, но ведър глас.
Измърмори поредица от цветущи думи, хвана я за ръка и я отведе в сянката на шатрата на търговеца на коне.
— Как се осмеляваш да не ми се подчиниш? — шепнеше ужасен. — Съвсем безстрашна ли си, или просто си луда?
Шарлот преглътна.
— Не е нужно да си груб — изтъкна тя и събра достойнството си. — Не съм човек, който стои и чака, Патрик. Аз съм човек, който излиза и действа.
— Това го виждам — отвърна рязко и отново изруга.
Шарлот пресметна, че може да се приближи до целта.
— Освен това, ако се опиташ да ме оставиш тук или ме върнеш обратно, просто ще намеря друг начин да те последвам.
— Трябва да те обърна на коляно и да те наложа! — изрева Патрик, като я разтърси.
Шарлот се усмихна, усещаше, че е победила.
— Но няма да го направиш. Ако беше от онези, които биха наложили жена по задните части, сигурно досега щеше да си го сторил.
Носът му почти докосваше нейния, очите му блестяха с факелна светлина от ярост:
— Не бъди толкова сигурна, г-жо Тревърън. Ако не бързах толкова, щях да сваля воланестите ти гащи и щях да ти дам едни плюски, дето никога нямаше да забравиш! — Патрик явно бе приключил нравоучението, поне за момента. Без да чака отговор, а и тя нямаше готов такъв, той я дръпна към заграденото място до конюшнята.
Един арабски жребец беше оседлан за него. Хвърли Шарлот върху гърба на животното съвсем безцеремонно, след което скочи зад нея:
— Я си ми създала неприятности, г-жа Тревърън — каза предизвикателно през зъби — ще изпълня заканата си. На момента, пред бога и пред всички!
Шарлот му повярва. Освен това бе изразходвала лимита си за перчене за деня, като нае Мабри и прекоси до Риц в подлизващата, миришеща лодка. Седеше мирна и мълчеше, въпреки че не знаеше е какви опасности още щеше да се сблъска, но духът й бе извисен от радост.
Каквото и да се случеше, тя щеше да участва, а това беше далеч по-добро от чакането в някакво скучно, сигурно място и да слуша предадени разкази. Шарлот се облегна назад върху гърдите на Патрик, погълна силата на ръцете, които я обхващаха и заспа.
Когато се събуди, почти се зазоряваше, групата бе навътре в осеяната със звезди пустиня. Араби, вероятно водачи наети от Патрик, опъваха палатки върху белия пясък, докато другите ездачи пиеха вода от манерки и разговаряха за трудността при завземането на двореца от Ахмед.
Патрик я свали от жребеца и макар и да не беше груб с нея, нямаше ни най-малка нежност в действията му. Без да каже нито дума, я избута до една от палатките. Кожи бяха разстлани на пода, меки и гладки като шевро. Шарлот се опъна, изтощена и отново заспа. В полусън долови, че навън е свикан военен съвет.
С преминаването на нощта в зори въздухът стана по-горещ. Шарлот за удобство се изхлузи от дрехите си.
— Вземи — каза Патрик със сдържана нежност. — Пийни вода.
Почти не бе в съзнание, но жаждата й бе така истинска, както и изтощеността й. Изправи се седнала и бавно отпи от манерката, която той придържаше до устата й. Горещината беше ужасна дори под сенчестия навес на палатката. Шарлот видя, че Патрик също бе свалил дрехите си.
Когато тя отново потъна в кожите, той приглади назад от челото й мокрите кичури коса.
— Какво ще те правя? — дрезгаво прошепна. — Съвсем непоправима си.
Шарлот въздъхна, извъртя се, за да се намести по-удобно. Камизолата й бе мокра от пот и лепнеше по гърдите й.
— Няма да бъда оставяна сама — сънливо изрече тя. — Това да ти е за урок.
Патрик се засмя и нещо в гласа му я накара да отвори очи и го погледне в лицето. Бе легнал на една страна, подпрял глава с ръка.
— Аз давам заповедите в семейството — отвърна като развързваше панделките на камизолата, нежно отделяйки плата от гърдите й. — И ако на някой това трябва да му е за урок, то този някой си ти.
Шарлот бе прекарала по-голямата част от нощта на гърба на коня и не си спомняше някога да е била по-изморена. Въпреки това, когато Патрик се наведе и докосна гръдта й с език, тя веднага откликна.
— Нарече ме непоправима — въздъхна тя.
Патрик не отговори веднага. Продължи да се наслаждава на гръдта й доста време, след това нежно я обгърна и приласка в обятията си.
Шарлот изстена, надигна глава с очакващо желание. Можеха да оставят въведенията за друг път.
Той се засмя, обхвана другата й гърда, без да обръща внимание на тихите й, луди подканвания. Накрая впи устни в нейните, целуна я дълбоко, погълна изпълнения със зов и страст вик и се впусна в нея.
Стори й се, че цялата горещина на пустинята се бе събрала в тялото й. Всяко движение на бедрата на Патрик я приближаваше до лудостта. Не смееха да прекъснат целувката, докато и последните страстни стонове не отекнаха като далечно ехо.
Когато всичко свърши, Шарлот се разплака, защото бе дошъл краят, а бе така красиво и тя толкова много обичаше Патрик. Той целуна клепачите й докато се успокои, след което и двамата заспаха.
При залез-слънце Патрик събуди Шарлот. Хапнаха ядки и фурми без костилки с малки количества вода. Отново се любиха.
Шарлот чувстваше слабост в колената и бе леко замаяна, когато се обличаше за още едно нощно, изтощително яздене, но Патрик изглежда имаше енергия в излишък. Подсвиркваше си докато помагаше да приберат стана, а Кочран и другите от екипажа тихо го задяваха.
Докато Шарлот се изчерви, представяйки си какво подхвърлят, Патрик се смееше на шегите им.
Твърде скоро отново поеха на път, Шарлот чувстваше болки в мускулите на краката си, докато жребецът галопираше неуморно по пясъка. Но по-скоро би умряла, отколкото да се оплачи. Ако мъркаше, Патрик сигурно щеше да злорадства и да й напомни, че е бил прав като е искал да я остави.
За Шарлот часовете отминаваха бавно като десетилетия и когато стигнаха един оазис и спряха, идеше й да изхлипа от радостно облекчение. Вместо това тя намери малка кофа и я напълни с вода от извора, ограден с палми и тучна трева. Държеше раменете си колкото можеше опънати, изчака докато подготвят палатките и влезе в онази, в която бяха с Патрик предния ден.
Беше гола, току-що окъпала се, когато Патрик отмести платното и влезе. Погледът му беше арогантен докато я наблюдаваше, но думите му бяха кротки.
— Ти си така удивително красива — чудеше се шепнешком.
Шарлот не се опита да се покрие. Стоеше пред Патрик и се чувстваше така чиста, като Ева преди грехопадението. В такива моменти можеше да повярва, че са единствените двама на земята, а оазисът е прословутата Градина.
