Приближи се до него, откри ризата му и целуна здравата, солена плът под нея.
Патрик пое дълбоко дъх, хвана раменете й, като че ли да я отблъсне, след това вплете пръсти в косите й, притисна я до себе си.
— Не съм забравил, че не се подчини на заповедите ми — предупреди я останал без дъх, а тя продължаваше да го целува. — Ако всичко това свърши, без да ни убият, ще е по-добре сам да те убия.
Шарлот докосна гърдите му с език, усмихна се, когато й отвърна със стон.
— Ще запомня това — прошепна, като се опитваше да звучи подобаващо виновна.
11
На третата нощ, след като палатките бяха опънати, един от арабските разузнавачи напусна лагера. Когато се върна след около час, развълнуван и мрачен каза на Патрик, че дворецът на Халиф е наблизо.
Всички от екипажа на Патрик бяха добре въоръжени. За Шарлот бе ясно, че предстоеше битка. А Патрик изглеждаше непоколебим.
— Тъй като само ще си хабя думите, ако ти кажа да останеш — обърна се той към Шарлот, чертите му изглеждаха насечени и груби на студената светлина на звездите и луната — ще яздиш с мен. Но предупреждавам те г-жа Тревърън — ако подкопаеш авторитета ми пред тези мъже с неподчинение, ще бъдеш наказана. Това, любима моя, е тържествена клетва.
Шарлот потрепери. Добре съзнаваше, че Патрик е сериозен и, че нежните му грижи към нея не ще го възпрат, ако тя би пречила на плановете му. Страхуваше се от предстоящата битка с Ахмед. В същото време обаче Шарлот едва успяваше да стои на едно място, толкова голямо бе предчувствието й за приключение.
Беше нещо като да изживееш прекрасните, романтични фантасмагории, на които се отдаваше като дете далеч в Куейд Харбър.
— Обещавам да съм добър боец — каза тя и погледна мъжете, готови да потеглят въоръжени до зъби.
— Няма ли да получа пистолет, сабя или нещо друго?
Въпросът предизвика тиха вълна от смях сред ездачите, но Патрик обърна очи и се качи на коня. След като дълго гледа Шарлот, с непредвидимо изражение той се наведе, хвана я и я метна зад себе си.
Ясно беше, че няма да получи оръжие, затова просто трябваше да разчита на ума си. Това, което би желала обаче, бе да замени изпокъсаната, мръсна, розова рокля за чифт панталони и риза.
Групата бе съставена от около двадесет и четири души, но Патрик и Шарлот заедно с двамата разузнавачи яздеха отпред, конете им се движеха почти безшумно по древните пясъци. Накрая видяха двореца, греещ като алабастър на фона на тъмното море.
Шарлот задърпа Патрик за ръкава, за да му привлече вниманието, след което прошепна:
— Ако ме повдигнеш, мога да прескоча оградата на двора пред хамама и да ви пусна да влезете през южния вход.
Патрик се обърна назад на седлото, за да я погледне, а от поведението му усети, че иска да отхвърли предложението и мислено търсеше основание за това.
— По-добра стратегия ли имаш? — настоятелно попита Шарлот. — Главният вход ще бъде заключен и охраняван. Ако се опиташ да разбиеш портата, ще заплатиш скъпо за глупостта.
Дълго я гледа смръщен, после каза.
— Аз ще прескоча стената на двора.
Шарлот въздъхна с раздразнение.
— И ще прекосиш харема? Това ще създаде шумотевица, която би била чута от тук до Коста дел Сиело.
— Права е, сър — намеси се внимателно Кочран. — Г-жа Тревърън познава обстановката там. Тя може да намери роба и фередже и да се движи, без да събуди подозрение.
Патрик стисна челюсти, гледаше гневно Шарлот докато размишляваше. Накрая кимна и каза:
— Добре. Но влезем ли веднъж, трябва да се върнеш в харема и останеш там. Той е най-сигурното място в двореца.
Шарлот си спомни страха, обхванал я при срещата с природения брат на султана в коридора пред покоите на Халиф в онази нощ и се замисли. Ахмед би обругал както властта, така и привилегията, а тъй като бе новият владетел на Риц, харемът и жените в него бяха негова собственост.
— Ще направя това, което трябва — това бяха думите, най-близки до някакво обещание, както Патрик и тя самата съзнаваше.
Гледаше я дълго време, като че ли да запомни чертите й, след това продължи да язди.
Когато приближиха стената на двора, Шарлот погледна нагоре към клоните на бряста, по който се бе покатерила, за да избяга. По онова време се надяваше повече никога да не види харема, а сега почти рискуваше живота си, за да влезе вътре.
Кочран и водачите спряха и наблюдаваха за стража, докато Патрик се приближи до стената, прехвърли Шарлот пред себе си на седлото. Целуна я дълбоко, силно, погледна я в очите и прошепна:
— За бога, внимавай.
Шарлот се усмихна смело, но не беше глупачка и също се страхуваше.
— Хвани ме здраво, да не се подхлъзна — отвърна и се изправи на гърба на коня като акробатка в цирка, а Патрик я държеше за краката.
Благославяше дните, през които с Мили се катереха нагоре-надолу по дърветата като маймунки, грациозно се прехвърли на стената и кацна там за момент гледаща втренчено към Патрик. Изпрати му въздушна целувка и се смъкна безшумно в двора.
Вътре отново спря, за да привикнат очите й. След няколко секунди вече различаваше диваните и жените, спящи на тях. Някои хъркаха, други мърмореха на сън, но никой не мърдаше.
Шарлот притегли роба и фередже от една пейка в основата на един от диваните и бързо махна съсипаната си рокля. Веднъж облякла одеждите и скрила ненужната си рокля зад висок сандък, тя тихо премина през харема към вътрешния вход.
Ако имаше пазач, Рашид или негов заместник, назначен от Ахмед, той щеше да бъде там. Шарлот трябваше да премине през този портал, а така също и през серия от коридори и през голямата зала, за да стигне до южния вход на двореца, където Патрик и другите щяха да чакат.
Сля се със сенките, едва дишаше, взираше се в коридора. Не видя никой и след като събра смелост прекрачи прага.
Само след минута силни ръце я сграбчиха, с ръка й запушиха устата. Съпротивляваше се, а нападателят й я притисна до стената на двореца, държеше я за гърлото със стоманените пръсти на лявата си ръка, а с дясната се опитваше да запали една маслена лампа.
Светлината огря лицето на Рашид. Шарлот така се успокои от този факт, че едва не припадна, въпреки че не можеше да е абсолютно сигурна, разбира се. Инстинктът обаче й подсказа, че евнухът бе лоялен към Халиф. Той може би желаеше да помогне.
— Вие! — задъхано изрече и продължаваше да държи като в окови гърлото на Шарлот.
— За бога, пусни ме. Не мога да дишам!
Неохотно Рашид я пусна, но гигантското му тяло все още беше бариера, възпираща като стените на двореца.
— Какво правиш тук? — настоятелно, но тихо запита.
Шарлот преглътна. Разбра, че няма друг избор, освен да рискува всичко и му се довери. Рашид бе много интелигентен и не би приел половин истина.
— Патрик — капитан Тревърън и неговите хора са навън, пред южния вход. Дойдоха да помогнат на Халиф.
Изражението на Рашид ни най-малко не издаваше мислите му. Шарлот чакаше умираща от напрежение. А ако бе сгрешила за лоялността на евнуха? А ако беше в съюз с Ахмед и от самото начало е участвал в заговора срещу законния султан?
Той най-после проговори:
