Усмивката на Кочран изчезна. Въздъхна, бутна назад стола си.
— Ако това е игра, Капитане — каза сериозно — г-жа Тревърън печели. Внимавай и не подценявай чувствата си към тази дама.
Патрик също се изправи. Въпреки че бе объркан от думите на приятеля си и това, което стоеше зад тях, той не продължи темата. Просто хвърли монета на масата и последва Кочран навън в горещината на испанската утрин.
Десет минути по-късно, когато Кочран бе отишъл в дока да контролира поправката на кораба, Патрик пое обратно към имението на Герида. Имаше намерение да се опъне на леглото и навакса малко от загубения сън.
Прислужникът се появи в стаята на Шарлот почти веднага, щом се събуди. Донесе й красива жълта памучна утринна роба. Вероятно бе неохотен дар от красивата Пилар, но Шарлот го прие с финес и благодарност. Другата алтернатива, в края на краищата беше да облече онова омразно пурпурно нещо, което Патрик й беше изровил.
Когато се изми и облече, друга прислужница дойде да среше косите й.
Хапна си обилно и се почувства възстановена, когато след закуската отпиваше от кафето си й се наслаждаваше на чуруликането на птичките и топлината на златистата слънчева светлина. Тогава Патрик влезе в двора, изтерзан и доста унил.
Сърцето на Шарлот се сви, когато го видя, въпреки че имаше основание да подозира, че бракът им, така реален и свещен за нея, за него беше повече от едно забавно отклонение. Не го попита къде е бил, а просто и тихо поздрави.
— Добро утро г-н Тревърън.
Той спря неохотно до желязната бяла маса, до която бе седнала, скръсти ръце, наклони глава на една страна.
— Здравей, Шарлот — отвърна той мрачно. Погледът му премина по меката й, непригладена прическа, по лицето и раменете й, останали непокрити от взетата на заем рокля. — Добре ли спа?
Тя искрено се усмихна.
— Много дълбоко, а ти?
Патрик се навъси и със същата нерешимост както преди издърпа един стол и седна.
— Шарлот, аз…
Шарлот никога не разбра какво бе искал да каже, защото точно тогава Пилар влезе при тях. Той стана така бързо, както беше и седнал.
Пилар го дари с една сърдечна усмивка, черните й очи блестяха, абаносово черната й коса бе прибрана в една-единствена тежка плитка е вплетени в нея градински рози с най-бледия цвят екрю. Както и предната вечер, момичето беше облечено цялото в бяло — този път материята бе фееричен органдин.
Дъщерята на къщата беше поразяващо красива, испански ангел, и все пак докато Пилар и Патрик говореха, Шарлот има нещо като прояснение. Предната нощ на оскъдната светлина на луната и звездите, Пилар й се беше сторила по-голяма. Сега в двора, облят в слънчева светлина, Шарлот можеше да види, че тя наистина бе едно дете, не по-голямо от петнадесет, шестнадесет години, видимо беше, че страшно влюбена в Патрик.
Шарлот се намръщи, пренебрегна разговора им и си доля кафе от едно малко кафениче от костен порцелан. Патрик бе запазил писмата на Пилар, но сега Шарлот разбра, че е имал намерение един ден да й ги върне. Тя си представи, че някога в далечното бъдеще той би подразнил шеговито Пилар за нежната й любов.
— Ще бъдем тук около месец — внезапно Патрик се обърна към съпругата си, която излезе от унеса и го погледна внимателно. — Ще ти са нужни различни дрехи, затова не се цупи, когато дойде шивачката.
При тези думи Патрик се наведе и целуна Шарлот по бузата, която веднага пламна от докосването му, кимна на нацупената Пилар и влезе в къщата.
— Не разбирам защо трябва да е толкова сляп и твърдоглав — каза Пилар на надут колежански английски.
Шарлот се усмихна, чувстваше се далеч по-спокойна — да не кажем благосклонна — вече разбрала, че Пилар не представлява заплаха. Посочи й стола, който Патрик току-що бе освободил.
— Мисля, че повечето мъже са слепи и твърдоглави, отвърна тя.
Пилар седна с леко завъртане на пищната пола. Сълзи на раздразнение и младежко разочарование замрежиха прекрасните й очи.
— Вие сте от Америка — в гласа й се усещаше някакво обвинение. — Патрик също е американец. Затова ли се ожени за теб?
Като не знаеше какво да отговори, Шарлот само повдигна рамене.
Пилар изтри сълзите си с опакото на ръката си, присви очи, като че ли да прозре зад неясната обвивка реалната стойност на самата Шарлот. След това въздъхна театрално и каза трагично.
— Никога няма да се омъжа.
Шарлот прехапа долната си устна за миг, за да не се засмее. Подозираше, че Пилар носи бяло често, защото силно искаше да бъде булка.
Уошингтън Глупости — отговори, когато беше в състояние да контролира изражението си. — Млада си и красива, а очевидно произхождаш от добро семейство. Ще се влюбиш в някой страшно красив негодник — когато пораснеш, разбира се — ще ти вдигнат най-грандиозната сватба, която Коста дел Сиело някога е виждала.
Какво означава „гаке“? Не е ли инструмент за копане?
Шарлот стисна ръката на Пилар, разчувствана от наивността на девойката и обясни думата възможно най-добре.
Докато говореха Пилар започна да се държи по-топло с Шарлот, въпреки че очевидно не би го направила, ако имаше друг избор.
Появи се същата прислужница, която и бе донесла роклята.
Говореше бързо, каза нещо на Пилар, момичето я изслуша, след това я отпрати.
— Мануела каза, че шивачката на майка е пристигнала. Донесла е мостри на платове и много рисунки на рокли, които може да ти ушие. Ела, ще се срещнем със сеньора в слънчевата стая.
Шарлот последва Пилар обратно в къщата, през няколко широки коридора. Скоро Шарлот се задълбочи в книгите, пълни с красиви, ръчно оцветени илюстрации. Двете с Пилар забъбриха като стари приятелки.
Шарлот би се спряла на шест прилични дневни рокли, но явно Патрик бе се разпоредил да й приготвят дрехи за всякакви случаи. Тя си избра сутрешни и следобедни рокли, тоалети за забави, за опера, копринени нощници с бродерии. Взеха мярка по краката й за обувки и танцувални пантофи. Шивачката й показа изящна дантела за украса на бельо, комбинезони и камизоли.
Семейството й бе богато и винаги бе носила хубави дрехи. До момента не бе разбрала колко й липсваха всички тези красиви неща. За разлика от по-малката си сестра, която от дете беше грубовата, Шарлот ценеше модата. В Париж, преди да се отдаде на приключенията си, тя бе изпълнила скиците си с рисунки на прекрасните френски дрехи и възнамеряваше да си поръча любимите модели, като се завърне у дома.
Тъга легна на сърцето й. Животът можеше да бъде несигурен и опасен, както вече бе разбрала. Можеше изобщо да не види повече семейството си. Забърза към дворчето в нейния апартамент и сломена, загледа се безизразно в танцуващото море, като се бореше да овладее чувствата си.
Не чу приближаването на Патрик, не разбра, че изобщо е там докато не постави ръце на раменете й.
— Какво ти е? — гласът му беше нежен като ласката на ръцете му.
Шарлот се обърна, погледна любимото лице — лицето, което така често бе искала да удари.
— Бях малко тъжна, това е всичко.
Патрик хвана брадичката й с ръка, прекара палец по устните й както понякога правеше, преди да я целуне.
— Тогава да повдигнем духа ти.
Гласът му достигна до Шарлот, резонира като нота, изпълнена на някаква вътрешна лира.
