Глен двоен. Телохранителят й отвори уста, но Йона не го чу какво каза.
Усетил възможния конфликт, Кенет се приближи до брат си. Усмивката му беше отпусната, но той следеше зорко викингския гигант.
— Тя свърши чудесна работа със своето лекуване. Много с добра, доколкото видях. — Кенет издърпа леко меча си и го пусна пак в ножницата. Глен улови това предизвикателство, но гледаше своята принцеса.
Йона усети напрежението.
— Ние сме хора, които разбират от медицина — каза тя и се поклони на двамата шотландци. — Довиждане, господарю Синклер. Аз сега ще събера нещата си.
— Милейди — прекъсна я Кенет, — ние май не се запознахме както трябва. Аз съм Кенет, брат на Магнъс, вожда на Синклерите, и съм на твое разположение. Ей сега ще събера всичките лекарства и ще ги донеса.
— Аз ще остана тук с ранените, които не бива да бъдат местени — каза тя, доволна, че разговаря с Кенет. Него можеше да погледне в очите, без да усети онова ново, приятно и тревожно чувство. Но въпреки всичко, и сега Йона усещаше погледа на Магнъс. Това беше достатъчно, за да изпита пак сладостната отмала. И тя мразеше слабостта, която този варварин събуждаше у нея.
— Ти се справи добре на греблата, милейди — каза Кенет, който явно беше решил да бъде учтив.
— Благодаря.
Синклер погледна мрачно брат си и той разумно отстъпи назад. Неведнъж беше опитвал железните юмруци на Магнъс, но не можеше да се сдържи.
— И как така се случи, че дойдохте тук, милейди?
— Бяхме се отправили към островите Оркни, към нашите земи там — отговори Йона.
Кенет присви устни, като че ли щеше да изсвири.
— Повечето от островите сред морето са наши! — Той посочи с ръка на север.
Йона вдигна глава и погледна двамата братя Синклер.
— Там, където отивам, островите ми принадлежат…
Четвърта глава
Душата ми е жадна за теб, плътта ми копнее за теб в сухата и безводна земя, където няма и капка вода.
Магнъс не можеше да свали очи от нея. Тя заспа веднага щом се отпусна до леглото на Дъгълд.
Едната й ръка лежеше върху болния. На моменти пръстите й се раздвижваха и докосваха тялото му.
Магнъс имитира движенията й и рязко сви ръката си в юмрук. Някакъв гняв се надигна у него и той се упрекваше за това. Но чувствените въпроси го обвиваха като червен облак.
Какво ли върховно усещане би било, ако почувства пръстите й да галят гърдите му и да се спускат надолу? А ако разпусне косите си и ги пръсне по тялото му? Какво усещане би било, ако…
Той започна да диша тежко, обсебен от образите, които изпълваха съзнанието му. По дяволите! Тя помогна на Дъгълд и на други, спаси хора, които можеха да бъдат загубени за клана Синклер. Той трябваше да й бъде благодарен, а вместо това чувстваше необясним гняв.
Сива здрачина затъмняваше небето. Звездите блеснаха, когато то се превърна в черно кадифе и дори следа от облак не нарушаваше неговата чистота. Северният вятър беше утихнал, но все още се чувстваше. Това беше нощ, която трябва да прекараш в леглото си или край огъня.
Магнъс се приближи и докосна голата ръка на Йона. Той измърмори леко. Та тя беше премръзнала! Огънят близо до леглото на Дъгълд топлеше единствено него. Йона разчиташе само на кожите, увити около нея. Те бяха топли, но не покриваха добре цялото й тяло… Магнъс свали тежкото наметало от раменете си и я загърна с него. След това взе принцесата на ръце. Тя не произнесе нито звук и отпусна главата си на рамото му.
— Скоро ще се стоплиш, милейди — прошепна той. Когато тръгна, внезапно чу гласа на Глен.
— Принцесата не би желала да е далеч от ранените — отчетливо изрече викингът.
Магнъс се обърна и видя едрия мъж, който се движеше като призрак в тъмнината.
— Да, но тя е замръзнала. Може да се разболее.
— Аз ще се погрижа за нея.
В бледата светлина на звездите Глен видя лицето на Синклер. Гняв беше втвърдил чертите му. Но това не уплаши телохранителя на принцесата.
— Няма да я отнеса далеч — отговори сдържано Магнъс. Малко хора можеха да го гледат право в очите, но Глен беше висок колкото него и дори по-широкоплещест. Магнъс усети предизвикателството в неговия тон, но не смяташе да му обръща внимание.
— Ако се опиташ да й причиниш болка, няма да те оставя жив и ден, шотландецо — каза Глен.
— Ти ще изпълниш дълга си на викинг, както и аз моя.
Магнъс вече знаеше какво ще направи. Терил беше предсказал, че викингите идват. Той трябваше да се ожени, за да предпази клана от тяхната атака. Това беше по-добре от война, а и животът му е Аздис Йона нямаше да бъде онова мъчение, което си представяше.
Глен не бе мигвал от дълги часове и бавно кимна.
— Но знай, че си предупреден. Ако й направиш нещо, дори плаването под Отровното море няма да те скрие от мен. Един друг човек искаше да я убие и въпреки че още е жив, скоро ще умре. Така че погрижи се за нея, но бъди внимателен.
Магнъс беше заинтригуван, но не и уплашен.
— Значи този белег на лицето…
— Да — прекъсна го телохранителят.
— Трябва да е било просто едно одраскване, щом като е заздравяло толкова добре — промърмори Магнъс, като гледаше красивото лице, обвито във воала. Искаше му се да узнае какво се е случило някога с принцесата. Видя, че огромният викинг отново настръхна. Защо споменаването на този белег предизвика такъв гняв у него?
— Не беше обикновена драскотина — мрачно каза Глен. — Беше жесток удар с нож, чак костта бе строшена. Кожата беше страшно разкъсана и тя можеше да остане обезобразена или да умре. Помогна й нашата добра кралица Маргарет със своите лековити прахове. Принцесата все още покрива лицето си с воал, въпреки че майка й и светиците излекуваха почти напълно раната.
— Сигурно ще мога да открия този, който я е ранил — промълви заканително Магнъс, притискайки принцесата към тялото си. Усещаше как го изпълни гняв към викингската свиня, която беше извършила това грозно престъпление. — И кога стана това с нея?
— Тя беше едва на десет години.
— А името на дяволския син, който го е направил?
Устните на Глен бавно се размърдаха и той оголи зъби:
— Един шотландец!
Магнъс застина.
— Какво? — Той проследи погледа на викинга, насочен към Синклеровата земя. — Никой Синклер не би сторил това.
— Шотландецът си е шотландец — отговори кратко Глен.
Магнъс се усмихна леко и поклати глава.
— Виждам, че се разбираме добре… Вярваш ли, че не искам да сторя зло на принцесата ти?
— Ако не е така, ще бъдеш сред другите мъртви шотландци.
Той изгледа продължително викинга.
— Ще я настаня на топло място и ще наглеждам ранените вместо нея.
