Тя видя странен блясък в очите му. Това я заинтригува и изплаши. Постепенно осъзна всичко и отново опита да се освободи.
— Пусни ме! Не искам свещениците или който и да е да знае, че сме били в едно легло!
При борбата си да се освободи от прегръдката му младата жена не чу гласа на своята братовчедка, която се приближаваше.
— Йона, добре ли си? — попита тя колебливо.
Йона видя Спес и се опита да отговори спокойно, въпреки че продължи да се бори.
— Спес, иди при ранените. Аз също ставам.
Марта, която стоеше зад братовчедка й, я изгледа и после се потупа по бузата. Йона веднага разбра, лицето й не беше покрито. Бързо напипа воала и го уви около лявата си страна.
— Върви, Спес — каза твърдо тя. — Ти и Марта трябва да прегледате ранените.
— Няма да тръгна — прошепна девойката и извади камата от пазвата си.
Преди Йона да успее да проговори, Кенет се появи до Спес и бързо й отне оръжието. Той се усмихна на Магнъс.
— Всичко наред ли е, братко?
Принцесата притвори очи, гневна до сълзи. Всички ли бяха научили, че тя е в леглото на Синклер?
— Сигурен съм, че може да е по-добре — каза Магнъс, като погледна брат си многозначително. Кенет хвана ръката на Спес и я изведе навън въпреки протестите й. Марта ги последва, като проклинаше варварите шотландци.
Магнъс се усмихна на приказките на Марта и направи гримаса, когато Йона го ощипа силно по ръката. Сега тя не беше само раздразнена. Беше побесняла от гняв. А той наистина не беше искал да остане с нея в леглото след изгрев. С никоя друга не беше се задържал, но Йона бе толкова топла, а тялото й — така възбуждащо…
— Няма нужда да се претоварваш с толкова злоба — каза мъжът. — Тя ще остане в теб и ще те гризе. Нищо не се случи снощи. Твоят телохранител никога не се отдалечава от теб.
— Глен те е видял да ме отнасяш? — озадачена попита тя. — И не ме е защитил? А ти ли покани всички да видят този позор!
— Милейди, аз само те топлех. Уверявам те, че когато легнем… Ох!
Той се хвана за корема, когато тя помести крака си и го ритна отдолу. В момента, в който я отпусна, Йона се отскубна от завивката. Магнъс лежеше примрял, с ръка между краката си.
— Ти нямаш чест! Моля те да пуснеш хората ми веднага.
— Ще те предупредя да не ме риташ така. Надявам се, че искаш да имаме деца.
Лицето й поаленя и тя сви юмруци.
— Как се осмеляваш?
— Предлагам ти едно сигурно място за утринен тоалет — ей оня залив — прекъсна я той, като посочи с ръка. — Никой няма да те обезпокои.
Магнъс се изправи и започна да сваля дрехите си. При вида на възмутеното й лице той се усмихна:
— Аз ще се изкъпя в морето, милейди. Защо не дойдеш с мен?
Йона се обърна и тръгна бързо към заливчето. Тук, зад огромните скали, тя беше скрита от ледения вятър и можеше да свали мантията си. Изми се, като потреперваше от студа.
Магнъс бързо се изкъпа в морето, изсуши се, облече се, преметна наметалото си и отиде да потърси принцесата. Нямаше намерение да я оставя дълго сама. Тя имаше прекалено остър ум и лесно можеше да измисли как да избяга. Той заобиколи скалите, но не я намери в заливчето. Уплаши се и хукна да я търси.
Проверяваше зад всяка скала и беше сигурен, че шотландците и викингите го наблюдават. Накрая я видя, коленичила на пясъка, да разресва косите си с кокален гребен. Като пищен водопад косите й се спускаха на вълни и блясъкът им би засенчил дори луната.
Тя не беше го усетила и той остана неподвижен, пленен от красотата й. После пристъпи напред.
— Не знаеше ли, че щях да ти донеса топла вода?
Тя не се обърна, но му отговори с въпрос:
— А щеше ли да ми дадеш малко свобода?
Младата жена се изправи, но остана с гръб към него. Беше облечена само във фина ленена дреха, която очертаваше тялото й. От това кръвта на Магнъс закипя от желание и той се закле, че ще я накара и нея да се почувства така. Със съжаление я гледаше как облича мантията си… Когато се обърна към него, веднага разбра, че тя отново е ядосана. Каква опърничава жена, помисли си той. Постоянно пламтяща като сухи главни в огнище. Йона му хвърли гневен поглед и закрачи обратно към лагера. Като потисна усмивката си, Магнъс я последва. О, тя беше красавица. И беше негова.
— Ето те и тебе, братко — посрещна го Кенет. — Ела да видиш какъв майтап става, когато принцесата заповядва на нашите хора!
— Нашите хора се държат добре, нали? — изненадващо за Кенет попита брат му.
— Разбира се. Но какво значение има това?
— Има! — отвърна кратко Магнъс. Той вървеше до брат си и гледаше какво става на кея. Временните навеси бяха разглобени и една върволица мъже се изнизваше по пътя към замъка Синклер. В тълпата беше и Йона, която се грижеше за по-сериозно ранените. — Милейди, ти ще яздиш с мен — извика й Магнъс.
Тя застина при заповедническия му тон, след това бавно се обърна към него.
— Аз няма да яздя, когато воините ми са ранени, Синклер. Аз ще вървя с тях.
Магнъс не показа дори с трепване на очите, че е учуден от нейната смелост. Той харесваше дръзки жени, но не обичаше някой да му противоречи, особено пред други хора.
Разговорите сред шотландците и викингите спряха, дори воят на вятъра утихна. Замрели като статуи, всички гледаха към тях.
Старият Терил, който беше дошъл да помогне на ранените, стоеше наблизо. Той затвори очи и отправи молитва към Бога да усмири Магнъс. Можеше да е по-лесно, ако принцесата не беше толкова опърничава, но изглежда, че Синклер се нуждаеше точно от такава пламенна жена.
— Тя е красавица, нали? — обърна се Терил към Кенет.
— Да, така е, старче. Но хапе като дива котка и има странни идеи за една жена… Под тази красота се крие куражът на мъж. Тя е пленница, заобиколена с войници, и пак се държи като кралица.
— Вероятно защото е кралица — промълви Терил.
— Няма значение. Магнъс ще я прати, където й е мястото — в затвора.
— Не мисля, че има намерение да я държи там.
— Какво каза? — попита Кенет, но старецът беше се отдалечил и си проправяше път към Магнъс и Йона.
Двамата не бяха помръднали и се стрелкаха с погледи, сякаш изчакваха кой първи ще отстъпи. Терил се усмихна. Викингската принцеса беше подходяща за Синклер. Той спря на крачка от тях. Никой от двамата не го забелязваше.
— Дойдох да видя дали Дъгълд може да бъде преместен в замъка или в дома му. Тук е страшно студено.
Йона чу тези думи през червения облак на гнева, който я обгръщаше. Не можеше да се успокои от предизвикателството на надменния Синклер, който се опитваше да й заповядва. Тя се обърна и погледна стария мъж с чувство на вина.
— Дъгълд? Не мога да кажа. Още не съм го прегледала.
— Разбира се — каза Терил. — Сигурен съм, че това, за което говорите, е по-важно от прегледа на бедния човек, но…
— Не, не е! — троснато отвърна Йона. Тя придърпа воала си. — Веднага ще прегледам Дъгълд.
— Много мило, милейди — каза Терил и когато тя се отдалечи, обърна се към Магнъс: — Вероятно ще се нуждаеш от по-твърда ръка за тази жена.
— А вероятно ти прекалено много се месиш — намръщи се той. — Тя има характер.
— Ти също имаш.
Терил въздъхна с облекчение, защото видя как Магнъс се усмихна. Прекалено дълго младият Синклер беше живял без истинска страст. Само за един ден той беше хванат в повече мрежи, отколкото в целия си
