теб.
Кенет издаде сподавен звук. Магнъс погледна така, сякаш бе сдъвкал нещо много горчиво. Лицето му доби сатанински вид и той проговори с хриптящ глас:
— Тя иска да докаже защо не трябва да се омъжи за мен?
— Да — прошепна старият свещеник.
Магнъс започна да барабани все по-бързо и по-силно по масивната, вкопана в пода маса. Лицето му потъмня. Очите му присвяткаха като стомана. Погледът на Терил беше насочен някъде зад рамото на господаря му.
— Всъщност тя има право да се защитава срещу повдигнатите обвинения.
— Какви обвинения? Кой ги е отправил?
Магнъс нямаше нужда от отговор на своите въпроси. Не му беше приятно да признае, но се чувстваше виновен, защото знаеше предварително, че принцесата може да пострада от злите езици.
Терил се покашля.
— Преди три дни бяхте в едно легло с милейди. Много хора видяха това. Знаех, че то ще достигне до ушите на свещениците и затова уредих един разговор с тях. Разбира се, знаех, че и принцесата ще направи същото.
— Разбира се — рече сухо Магнъс. — Продължавай.
— Да, докъде бях стигнал?
— Доникъде — промърмори Кенет.
— А, да. Тя ми изпрати съобщение, че ще свика съда тук, в голямата зала. — Той се усмихна. — Казва, че дори и шотландците трябва да имат някакви закони.
Кенет сподави смеха си, защото брат му го погледна застрашително.
— Кога ще пристигне този… съд? — попита Магнъс.
Терил отмести очите си от лицето му.
— Ще пристигнат, когато ние кажем. Те чакат във вътрешния двор.
— Мили боже! — Магнъс удари по масата така силно, че големите чаши и съдовете подскочиха.
Старецът трепна и стисна магическите знаци, които държеше в ръката си, скрита в ръкава на расото. Кенет скочи на крака:
— Аз ще доведа свещениците при теб, братко.
Той се отправи към вратата, а Магнъс се облегна на креслото си, гледайки мрачно към изхода. Какво, по дяволите, се беше случило със спокойствието в замъка Синклер? Беше се появила принцесата на Исландия — Аздис Йона. Войните май бяха по-просто нещо.
Точно когато името й премина през съзнанието му, тя се появи на стълбите като видение, излязло от лунна светлина.
Терил беше удивен. Магическите знаци предричаха велика бяла светлина със зелен център, която ще помогне на Синклер. Тази светлина беше принцесата — с лунна сребърна коса и ярки зелени очи. Старецът се прекръсти и благодари на Бога.
Магнъс не можеше да откъсне очи от нея. За миг си помисли дали този образ не е рожба на неговото въображение. Сега тя нямаше нищо общо с досадната жена от рода на викингите. Усети, че се е изправил, въпреки че не беше го искал. Тя беше истинска — огън и лед, облечени в лен с цвят на пламък. Ризата й беше извезана с кремавожълта коприна и обшита с многобройни скъпоценности. Ослепителната й коса с цвят на ярка луна бе сплетена със златни нишки и повдигната нагоре. Главата й беше украсена е диадема, обсипана със скъпоценни камъни. От нея се спускаше златен мрежест воал, който закриваше лявата половина на лицето й. Коланът й, изработен от изкусни бижутери, бе леко отпуснат. От него висеше инкрустирана със скъпоценности кама. Обувките й бяха направени от червена кожа. Когато тя прекрачи двете стъпала, прекрасната й дреха се повдигна и отпусна около тялото й, очертавайки всяка негова извивка.
Магнъс се усмихна. Исландската принцеса не заслужаваше равнодушие. Тя изглеждаше величествена. Беше по-висока от абата и от повечето от придружаващите го свещеници.
Тя беше богиня… Досмеша го от това, че тя си въобразяваше, че белегът загрозява лицето й. Воалът само допълваше вълшебството на нейната красота. Как можеше да не разбира колко е хубава? Да не е била омъжена за някой глупак, който никога не й го е казвал?
Той не се помръдваше — не знаеше дали ще може.
Едва забеляза абата и другите отци. Неговият свещеник, Ангъс Монтейд, вървеше с тях. Изглеждаше притеснен. Посивялата му червеникава коса стоеше на кичурчета около неговото ангелско лице. Той крадешком погледна господаря на замъка.
Магнъс се поклони на принцесата. Тя му отвърна. Той пое дълбоко въздух и кимна на Терил да се присъедини към останалите. След това отново погледна към Йона:
— Милейди, ако желаете, заповядайте при мен, горе.
— Не, благодаря ви, милорд. Ще остана тук, тъй като ще представлявам себе си по този случай.
Йона забеляза как чертите му се изопнаха и прекрасните му небесносини очи проблеснаха заплашително. Ако беше викинг, сигурно щяха да го наричат Тор, по името на древния бог на гръмотевиците. Но той не беше бог и бе глупаво от нейна страна да мисли такива неща. Все пак този образ остана в съзнанието й. Той я тревожеше.
Магнъс се върна в креслото си:
— Абат Томас, вие и вашите свещеници можете да седнете.
— Ще останем прави, милорд — твърдо отговори абатът. Очите му се присвиха, когато погледна към Терил, а след това и към отец Монтейд. — Това е църковно дело, милорд. Тъй като представям…
— Терил е Синклер и свещен човек — каза Магнъс, — а отец Монтейд е изповедник на мен и на моето семейство. Смятам, че присъствието им е необходимо за разискванията.
— Аз не възразявам срещу присъствието на вашия изповедник, но…
— Отец Терил също е свещеник — отново го прекъсна Магнъс. — Вие сте тук, за да изразите вашето мнение по поставения въпрос. Вие не можете да диктувате семейни или придворни порядки на Синклерите.
Абатът се поклони и притихна. Магнъс виждаше как мъжете от клана бавно изпълваха залата. Между тях имаше и няколко викинги. Според закона никой не беше въоръжен, а и те още не бяха си получили оръжието. Това щеше да стане едва когато се отправят към Исландия. Той погледна към Йона:
— Започвайте.
— Милорд Синклер, моето намерение е да напусна вашите земи и да отплавам към острова, наречен Айн Хелга, принадлежащ на моя народ. Това за нас е свещено място и е обитавано от овчари викинги. Там ще построя девически манастир и…
— Не можете да направите това — прекъсна я абат Томас. — Начинът ви на живот противоречи на изискванията на Църквата, следователно нямате право да издигнете манастир…
Абат Томас стисна устни, погледна към Магнъс, сключи ръце и повдигна очи нагоре:
— Законите на Църквата са били нарушени. Незабавно трябва да сключите брак, освен ако не желаете да изложите душата си на риск… А репутацията ви със сигурност е развалена. Вие сте компрометирана, милейди.
— Намирам, че думите ви са неоснователно груби, абат Томас — меко каза Магнъс. В голямата зала настъпи гробно мълчание. Ако беше извикал или изругал, едва ли щеше така да привлече вниманието. Той погледна към стария Терил и му кимна.
Йона се покашля многозначително. Магнъс се обърна към нея. Знаеше, че думата е все още нейна, но й направи знак да почака и отново кимна към Терил.
— Милорд Синклер — започна официално старият свещеник, — аз не особено често се съгласявам с нашия уважаван абат. — Терил се поклони към вбесения духовник и монасите, стоящи с безизразни лица зад него. — Но този път трябва да се съглася. Защото не мога да приема нищо, което ще донесе на рода Синклер лоша слава… — Старецът се поколеба, когато видя, че господарят му повдига вежди и свива устни.
— Продължавайте — каза рязко Магнъс и погледът му се отмести към принцесата.
Йона изгаряше от желание да говори, да изложи своя случай и да отпътува към острова, който тя
