прави този фарс и на всичко отгоре да я обвинява, че не иска хората да се забавляват, докато той се състезава с избраницата си!… Много от слугите в замъка сигурно биха разказали със задоволство колко важно място заема лейди Елизабет Аскуит в живота на Синклер. Да върви в ада! Думите му просто я предизвикваха да се оттегли. Точно това тя нямаше да направи.
— Вие изглеждате толкова мил и загрижен за хората вожд — хапливо рече тя. — Защо вашата слава не се е прочула по света, милорд?
— Това е мистерия и за мен, Йона — отвърна той.
Това, че той използва малкото й име, я накара да се почувства така, сякаш голото й тяло беше обляно с копринено мека вода. Тя потрепери. После гневно му обърна гръб и видя, че Мавис все още стои наблизо. Лицето й бе порозовяло, защото неволно беше станала свидетелка на техния спор.
— Сигурна съм, че това ще бъде един интересен ден — каза Йона със стиснати зъби.
— Не се и съмнявам — каза Магнъс със своя дълбок, звучен, възбуждащ глас.
Усещаше весели нотки в тона му, макар че лицето му беше непроницаемо.
— Тогава по-добре да започваме — каза високо тя.
— О, имаме достатъчно време. Обикновено някои закъсняват — усмихна се лукаво Магнъс, като видя как очите й се присвиха и тя стисна юмруци.
Устните й потрепериха от яд, но тя го потуши и кимна в знак на съгласие. Да я извади от равновесие, изглежда, бе за него прекрасно забавление. Сега тя очакваше състезанието с готовността на човек, изправен пред брадвата на палача.
— И така, милейди — продължи той, — какво ще кажете на онези, които са заложили на вас?
— Че не мислех да открия толкова здрав разум у шотландците — сприхаво отвърна тя. Мавис се обърна да тръгне, но Йона я хвана за ръката. — А ще бъдат ли наказани, че са направили това?
Тя вдигна глава и срещна потъмнелите небесносини очи на Магнъс. Принцесата му беше нанесла жестока обида. Всички знаеха, че шотландците, за разлика от нортумбрийците, мерсианците и англичаните, бяха свободни да избират и да говорят открито. А неговите Синклери се раждаха с тази свобода. Тази надута принцеса заслужаваше да бъде сериозно скастрена за това, че намеква нещо друго. Той отвори уста, за да изпълни заканата си, но се отказа. Мразеше да вижда тези морскозелени очи обидени или гневни.
— Шотландците могат да мислят сами — само каза Магнъс. — И могат да залагат както пожелаят.
Тя не отговори, а жадно отпи от водата на Мавис.
— Вкусът на плодове и мента е доста приятен…
Йона щеше да каже още нещо, но погледна зад Мавис и видя брат й. Очите й се разшириха. Дъгълд се беше подпрял на две тояги, с които си помагаше да се придвижва.
— Защо той е тук? Все още е опасно да излиза! — възкликна тя загрижено.
— Ох, милейди, и аз така му казах, но брат ми е упорит като магаре — присви вежди Мавис. — Ако не бяха Спес и Марта, досега да е тръгнал с другите. Само тях слуша, милейди, особено Марта…
— Брат ви прекалява, Мавис! — каза Йона, обръщайки се отново към Дъгълд. Марта беше там и поглеждаше гневно към своя пациент. После изразът й се смекчи и тя внимателно загърна Дъгълд с наметката му. — Бог да им е на помощ! — промълви Йона. — Първо Спес, а сега и Марта…
Тя се огледа и скоро видя Кенет, най-високия сред мъжете. До него беше братовчедка й Спес. Те се гледаха унесени и, изглежда, не забелязваха никого.
— Да, той е досаден, милейди — отговори Мавис. — Спес, Марта и милорд Кенет са единствените, които могат да го накарат да спази обещанието си. Да видиш такова нещо е наистина цяло чудо!
— Сигурна съм, че е така — каза Йона. Мавис се усмихна широко:
— Милейди, Спес ни разказа много истории за великия воин, наречен Гретир. Те са прекрасни, много приличат на нашите легенди за смели герои.
Йона тъкмо щеше да отговори, когато Магнъс я докосна по лакътя. Той също бе забелязал двете двойки.
— Страхувам се, че моят най-висш военачалник е пленен от вашата братовчедка. Вече се питам дали всички викингски жени са дъщери на Бога на любовта? — Пръстите му леко погалиха ръката й, но дори този мимолетен допир го възбуди. Принцеса Аздис Йона упражняваше над него твърде голямо влияние и не трябваше да разбере това.
— Никоя от нас не е дъщеря на Бога на любовта — отвърна тя.
— Вие се преструвате, милейди — прошепна той и се наклони към нея, вдишвайки аромата й. — Вие притежавате сладостта на горските цветя! Вие ме омагьосвате.
— Глупости! — Гласът на Йона бе изтънял от смущение. Искаше да побегне, но краката й бяха като заковани.
— Да не сте настинали, милейди? — съчувствено се обади Мавис. — Гаргара с топла морска вода ще ви помогне.
— Да, опитайте — прошепна Магнъс.
Тя почувства дъха му и застина, макар че сърцето й биеше така лудо, че щеше да изскочи от гърдите й. Как смееше да флиртува е Елизабет, а след това и с нея?
— Слънцето се вдига, да започваме — успя да изрече тя, поглеждайки небето.
Той се приближи още по-близо.
— Вие няма да спечелите, Йона — прошепна в ухото й. — Пригответе се за сватбата, а след това и за моята компания при пътуването ви до Айнхалоу.
Тя се извърна, обляна в пот.
— Къде е целта? — Йона се опита да се отдръпне, но пръстите му стиснаха здраво ръката й. Този мъж беше магьосник. Как можеше иначе да притежава такава власт над нея?
Магнъс се приведе и посочи с ръка, като докосна рамото й.
— Виждате ли? Там долу, в центъра на пасището.
Тя ухаеше на мента и ягоди и той жадуваше да слеят устните си в страстна целувка. Косата й миришеше на цветя. Желаеше я, искаше да обжари с ласки голото й тяло. Дори се ядосваше от силата на това желание. Дали тя не беше някоя фея от Исландия? Това нямаше значение. Тя ще бъде неговата вълшебница, но ще му бъде подвластна.
— Д-да, виждам. — Йона отново се опита да се отдръпне, но Магнъс я държеше здраво. — Трябва да започваме… да свършваме с това… и да се махаме.
Защо не я пускаше? Той я омагьосваше. Виеше й се свят, чувстваше слабост, копнееше да се отпусне в прегръдките му и да забрави всичко.
Този мъж бе самият дявол! Нека за него остане Елизабет, а за нея да бъде островът Айн Хелга. Веднъж да стъпи там, ще го забрави бързо. Йона се опита да пренебрегне болезненото свиване на сърцето си, което й подсказваше, че ще е много трудно да забрави Магнъс Синклер.
Той виждаше, че тя отчаяно се опитва да избяга от него, но я задържа още малко. Обичаше страстта, която съзря в нея още първата нощ там, на брега. Оттогава беше разбрал, че тя не я осъзнава и се питаше дали съпругът й не е бил някой безчувствен студен глупак. Знаеше, че много мъже не се стремят да задоволят жената и търсят само своето удоволствие. Магнъс не беше от тях и щеше да покаже това на съпругата си. Но първо трябваше да спечели днешното състезание и след това да настоява тя да определи деня на сватбата.
Той пусна ръката й и се усмихна, когато Йона незабавно се отдалечи от него. С високо вдигната глава и колчан, преметнат през рамо, тя стигна до средата на долинката.
Посрещнаха я възторжени викове. Младата жена трепна. Тя се огледа, като че ли не беше сигурна дали тези възгласи са в нейна чест. Усмихна се колебливо и вдигна ръка. Виковете продължиха и стихнаха, когато принцесата на Исландия се поклони на множеството.
— Внимавай, Магнъс! — каза Кенет, докато вървеше до брат си. — Мисля, че тя успя да спечели нашия народ.
— Наистина — съгласи се той и бързо я последва.
Йона разбра, че съперникът й е зад гърба й, когато възгласите избухнаха с много по-голяма сила. Магнъс Синклер беше високо ценен от рода и приятелите си… Когато той й предложи ръката си, тя не се отдръпна, но и не го погледна.
Стори й се, че минават векове, докато пристъпваха през долинката и пасището. Усещаше пулса на
