— Но затова пък вие, скъпи приятелю, ще бъдете достатъчно добре скоро и ще можете да отплавате за Исландия. Там трябва да отидете. Този крехък, несигурен мир между нас и Синклерите може да бъде нарушен всеки момент. Та нали вие и Глен през цялото време едва сдържахте хората и себе си.
Айнър бавно кимна.
— Това е истина, но те са мерзавци, милейди. Вие не трябва да се страхувате за нас. Нашите викинги биха жертвали живота си за вас.
— Не, Айнър. Не желая повече смърт.
Той я изгледа.
— Аз знам, че вие се страхувате от женитбата с шотландеца.
Очите й се разшириха от изненада. Айнър загрижено присви вежди. Дали Магнъс Синклер не беше наложил насила съпружеските си права? Дали не бе наранил принцесата? В дъното на душата му се надигна гняв.
— Принцесо, кажете ми, ако Синклер се е държал зле с вас.
Тя се обърна към него и поклати рязко глава.
— Магнъс Синклер се държи достойно.
— Тогава има нещо друго. И аз го знам.
Йона се поколеба за миг.
— Вярно е, не исках да се омъжа.
Искаше й се да може да каже повече, но не го направи. Тя слезе от коня си и застана до Айнър, изпълнена с лоши предчувствия. Бог да е на помощ на нея и хората й, ако Айнър е успял да прочете мислите й. Цяла Исландия би нападнала шотландците, щеше да бъде истинска касапница. Ако някога споменеше за това, което беше й сторил вуйчо й, нищо не ще можеше да спре войната. Това не трябваше да се случва. Тя няма да позволи.
Магнъс ги наблюдаваше от скалите над тях. Нито Йона, нито Айнър го бяха забелязали. Гневът бушуваше в него като бурните води на морето. Не можеше да чуе думите им, но видя как мъжът се наведе покровителствено над Йона. Магнъс стисна зъби. Досега не беше опитвал да упражни правата си над своята избраница само защото не искаше да накърни чувствата й. Но тя не би трябвало да идва на среща с този викинг.
Разтърси го силна болка, когато ги забеляза, докато яздеше по скалата. Откакто беше спечелил състезанието, тя го избягваше. А сега разговаряше е друг мъж. Независимо че той беше нейният капитан, това не бе редно. Ревността беше ново и нежелано чувство и Синклер не можеше да се освободи от неприятното усещане. Ще каже на исландската принцеса, че Айнър може да бъде само неин придружител, и то в присъствието на друга жена или може би на Глен.
Черният жребец като че ли усети неспокойствието на господаря си, изпръхтя и разтърси грива. Магнъс притисна колене около хълбоците му, като не изпускаше от очи двамата самотници, които крачеха по пътеката един до друг. Искаше да се спусне по плоската скала и да се изправи срещу тях. Тя бе бъдещата жена на Магнъс Синклер, а не на този викинг. По-добре да отиде в ада, отколкото да позволи на някой друг да отнеме това, което е негово. Той дръпна силно поводите, обърна жребеца и се отдалечи, галопирайки. Пясък и камъни се посипаха по скалата след него.
Айнър чу звук и погледна нагоре.
— Какво има? — попита Йона.
Той поклати глава:
— Изглежда, нищо. Стори ми се, че чувам конско цвилене, но на върха на скалата не се вижда никой.
Но прахът и камъните, спускащи се надолу, не бяха породени от въображението му. Кой ги бе наблюдавал?
Йона погледна бързо към скалата. Да не би Магнъс да се беше върнал? Бе отишъл да огледа кораба, потънал около южното крайбрежие на земите му. Не можеше да си дойде толкова скоро. Освен това той би се присъединил към тях. Но все пак вече беше късно и ако Магнъс се е върнал, по-добре да не я вижда сама с Айнър.
— Може би трябва да се връщам — каза тя. — Вятърът се усилва.
Айнър постави ръката си върху нейната и я задържа.
— Принцесо, вашият народ ви обича… Аз ви обичам. Ще е по-добре аз да се оженя за вас, отколкото да бъдете изпълнена със страх и омраза, когато се омъжвате за един шотландец.
Йона не можеше да сдържи сълзите си.
— Не, приятелю мой. Късно е. Само Църквата може да спре този брак или… — Гласът й заглъхна.
— Или войната. Това щяхте да кажете. — Капитанът беше мрачен. — Тогава нека бъде война. Ние не се страхуваме да загинем за вас, милейди.
Тя хвана ръцете му.
— Скъпи приятелю, не говорете. Моята женитба ще бъде след три дни. Нека спрем този разговор.
Йона възседна кобилата си и се спусна напред, без да чува Айнър, който подвикна след нея. Тя пришпори коня си до върха на стръмната, виеща се скалиста пътека. Изкачи я и спря, обзета от умора и тъга. С наведена глава остави задъхания кон да следва сам пътя. Изведнъж някой сграбчи юздите и ги издърпа. Йона рязко повдигна глава и видя Магнъс.
— Мислех, че няма да се върнете днес…
Той я изгледа намръщено.
— Виждам това, Аздис Йона!
Магнъс пришпори коня си и я поведе към замъка.
Тя щеше да се противопостави на грубия му тон, но трябваше да се държи здраво, за да не падне. Успя да възвърне самообладанието си и се опита да овладее своя кон.
— Чакайте! Какво правите, Синклер, пуснете юздите на коня ми.
— Не викайте, милейди. Народът очаква бъдещата си господарка.
— Да викам? Не моят, а вашият глас би разцепил и гранит. Какво ви става? — Като използваше и двете си ръце, тя се опита да издърпа поводите от него с всичката си сила, но не успя.
Всички шотландци, покрай които те минаваха, гледаха с изненада своя господар. Очите му блестяха войнствено, лицето му бе желязно, докато водеше прекрасната си избраница със страшна скорост по пътя към замъка. Много от хората бяха принудени да отстъпят, за да се предпазят от облаците прах и камъни, летящи изпод копитата на конете им.
Вместо да я поведе през главния вход към централната сграда, Магнъс мина от задната страна, която гледаше към морето. Пътеката беше тясна и осеяна с камъни и Йона затвори очи от страх, когато конят й пристъпи встрани.
— Света Дево, да не би да възнамерявате да спрем долу в скалите или в морето! — промълви тя.
Когато повече не можеха да продължават, Магнъс спря и слезе от коня си. Той отмести няколко храста и отвори една врата.
— Ако възнамерявате да ме затворите — каза Йона трепереща, но с високо вдигната глава, — аз няма да вляза. Не мога да стоя затворена. По-добре да ме хвърлите в морето.
Смелите й думи смекчиха гнева на Магнъс. Той забеляза ужаса й, въпреки че тя се опитваше да го скрие, и ядът му изчезна.
— Ако ви затворя, милейди, то ще бъде само с мен.
Странно облекчение премина по тялото й, когато усети нежния тон в гласа му. Той прокара ръка през кръста й и я повдигна с рязко движение. Сърцето й затуптя силно. Дланите й едва обхващаха раменете му, не можеше да устои на погледа му.
— Къде сме?
— Това е господарският вход. Аз го използвам рядко.
Йона си помисли, че поне една от жените, които той е имал, е била тук. Изпълни я пареща ревност.
— Много удобен начин да заведете любовницата си в покоите си, милорд. Ако дори един от слуховете за вас е верен, допускам, че портите са добре смазани.
И последните остатъци от раздразнението на Магнъс се разтопиха под силата на нейната стаена страст. Беше странно, но му хареса, че тя се ядоса заради другите жени, които бе имал. Не че това беше нейна
