плачещи жени, насилени от съпрузите или годениците си. Магнъс бе съжалявал ухилените разказвачи на тези истории. Само с желаещата жена можеше да се изпита истинското удоволствие. Сега, когато видя страха в очите на Йона, мъжът се почувства… засрамен.
— Аз никога няма да те насиля — каза той.
Тя все още не помръдваше. Лицето й беше бледо като пергамент и изглеждаше, че всеки момент ще се сгърчи.
Магнъс изпитваше странно усещане, сякаш искаше да се притече на помощ, да я вземе в ръце като изгубено дете… Техният брак щеше да бъде само политически съюз, нищо повече. Независимо от това, той изтръпна, когато видя как тя замръзна на място, като че ли очакваше да я набие. Въпреки че ръцете й бяха свити в юмруци и се готвеше да се защитава, само голямата й воля я крепеше на крака. Очите й бяха разширени и пълни с ужас.
— Спри! — извика той и веднага съжали за избухването си.
Тя се отмести назад и очите й примигваха, като че ли не знаеше дали да ги затвори или отвори. Магнъс разбра, че Йона дори не осъзнава как е стиснала ръце и тялото й се тресеше от някакъв вътрешен панически страх.
— Нямам намерение да те насилвам, принцесо — каза нежно той. — Нито сега, нито когато и да било. Щом това е твоето желание, ще изчакаме брака и тогава ще споделяме леглото.
Тази негова отстъпка го изненада не по-малко от нея. Облекчение изчисти лицето й, а той се намръщи. В момента, в който я беше видял с Айнър на кея, беше решил да я има още същия ден. Сега този план беше рухнал. По дяволите! Той тръгна към нея, но тя се дръпна, а устните й се движеха като при молитва.
— Чуваш ли ме? — извика мъжът в отчаянието си.
— И дяволът може да те чуе, Магнъс Синклер. Защо крещиш?
— Аз не крещя — каза той по-тихо. — Какво те кара да мислиш, че ще те изнасиля?
— Това е в стила на шотландците — промълви тя.
Той отново приближи до нея и я притисна до себе си.
— А ние казваме, че викингите постъпват така.
Изпълни го задоволство, когато видя, че тя почервеня от гняв. Предпочиташе това пред нейното бледо и ужасено лице. Би предпочел да го потопи отново в леденото море, отколкото да я вижда скована от страх.
— Викингите не вършат такива неща — тросна се тя. — Те са жестоки само в краен случай.
— О, така ли?
— Престъпниците могат да убиват и изнасилват. Ние всички се бием само когато трябва. Ние не сме престъпници, Магнъс Синклер.
Йона не мислеше за думите си. Тя беше изпълнена с облекчение. Той нямаше да се опита сега да я отведе в леглото си. Нямаше да открие тайната й. Сигурността на нейните хора зависеше от това… Една идея я осени в миг. В деня на сватбата тя щеше да настоява той да я заведе на Айн Хелга. Тогава ще му признае всичко. И може би той щеше да я остави там и тя никога нямаше да види външния свят или Магнъс.
Мъжът улови израза на задоволство и успокоение, който премина през красивото й лице.
— Сега какво се върти във вашия изобретателен мозък, милейди?
— Не искам да говоря за това. Да, и въобще не искам да мисля за него повече. — Тя се огледа наоколо.
— Не харесваш ли стаята ми? — попита Магнъс спокойно, като й заговори неусетно на
Той огледа просторната стая. Тя беше на върха на кулата и гледаше към морето. Една вътрешна каменна стълба водеше към втори етаж. Прозорците пропускаха светлина и осигуряваха изглед към морето и единствения път, водещ до вратите на замъка. Той видя Йона да гледа към прозорците и се усмихна.
— Харесваш ли нашите стъклени прозорци, милейди?
— Виждала съм такива в Египет.
— Ти си пътувала много, принцесо.
Тя се усмихна срамежливо.
— Това беше по желание на моя дядо и родителите ми. Като дъщеря на владетели аз трябваше да съм подготвена да поема властта. Така научих различните езици на нашите търговски градове и разбрах езика на търговията — основния поминък на моя народ. Откакто реших да напусна, едно събрание от мъдри мъже и жени управлява Исландия. Но ако има опасност, аз ще изпълня дълга си на водач.
Магнъс беше очарован от тези думи. Той познаваше малко жени, които можеха да се похвалят с такава власт, и никоя, която да говори така естествено за нея. Йона бе повече от интересна жена. Тя имаше невероятна сила, въплътена в чудесно тяло. Той я желаеше.
Йона долови неговия поглед и потрепери от огъня в очите му.
— Ти ми говореше за стъклените завеси — каза тя, като усещаше, че лицето й гори.
— В Британия един алхимик, приятел на нашия род, правеше опити с мъниста. Мислеше, че ще открие злато. Вместо това откри, че огънят разтопява мънистата и тогава, поставени на прозорците, те пропускаха светлина. Аз ги използвах за доста отвори. Когато замъкът се укрепи добре, ще поставя и в другите стаи.
— Чудесна е светлината с тези стъклени завеси.
— Да, милейди, вярно е. И не са нужни факли. Огънят е достатъчен.
Тя погледна към малкия огън в огромната камина и се усмихна.
— Не мисля, че ще ми стане много топло в тази стая.
— Студено ли ти е? — попита Магнъс със съжаление. Той рядко чувстваше студ и предпочиташе стаята си хладна, освен когато се къпеше. Отправи се към огнището, за да сложи дърва.
Йона го последва бързо и постави ръка на рамото му.
— Не слагай повече. Чувствам се добре в дрехите си. Не искам повече топлина.
— Ще бъде по-топло, когато дойдеш да спиш тук — засмя се Магнъс. Хареса му, че тя се изчерви като момиче. Той докосна бузата й. — Ти се засрами! Твоят съпруг как се е справял с теб?
— Съпруг? — повтори Йона глухо. Магнъс мислеше, че тя е била омъжена. Господи, в каква мрежа от лъжи беше оплетена. Не, тя не можеше да го лъже за това. — Никой не ме е учил да не се срамувам. И не съм имала съпруг.
Тя погледна встрани, след това отново към него. Той я гледаше учудено, очевидно изумен. Дали някой му е казал, че е била омъжена? Какво толкова го учудва?
— Ти не си била омъжена? Но как е възможно? — Възможно ли беше да не е докосвана? На нейните години? И с този огън в нея? Не. Но той ще разбере на сватбения ден. Достатъчно я беше разстроил, за да я разпитва още. Не искаше да я безпокои повече с въпроси за любовниците й, въпреки че нещо го разкъсваше при тази мисъл. — Ще поговорим ли за това на сватбения ден?
— Тогава ще е по-удобно — отговори тя, като не искаше да среща погледа му.
Той докосна леко ръката й.
— Тогава да не говорим сега. Аз ще науча повече за теб в деня на сватбата. И ще отговоря на всичките ти въпроси, свързани с мен.
Йона кимна и отново огледа стаята. Още веднъж видя леглото и внезапно се обърна към вратата.
— Трябва да вървя.
— Не още — каза Магнъс.
Когато почувства ръката му на кръста си, тя трепна, но не се отдалечи. Като с магия той беше прогонил страха от нея.
— Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?
Йона не помръдна, когато той я обърна с лице към себе си. Ръката му нежно се движеше по талията й, докато другата отмести от челото й кичур коса.
— Твоите къдрици са като слънцето, минаващо през мънистата, моя снежна кралице! — прошепна той и устните му целунаха нейните.
— Аз съм принцеса, а не кралица — промълви тя.
— Йона, ти ще бъдеш моята кралица!
