Желанието се беше надигнало в него в момента, в който я докосна. Тя беше влязла в кръвта му, възбуждаше го като никоя друга. Той допря устни до нейните и се наслаждаваше на ментовия аромат и на медената им сладост. Изкушен ги докосна с език и проследи тяхната извивка.
Йона се отдръпна, сепната от горещото желание, което премина през нея. Без да мисли, тя вдигна ръка и го удари по бузата. Ръката й се отпусна, но той не помръдна.
Мълчанието се промъкна като огън помежду им. Миг след това Магнъс леко се поклони.
— Имаш добра ръка, принцесо — каза сухо той, като се опитваше да укроти страстта, връхлетяла го след леката целувка.
Никога не беше усещал такава жар, дори в моменти на екстаз с Елизабет. Й ако съдеше по червенината на бузите и блясъка в очите й, целувката беше стоплила и нея. Той видя как стреснато погледна тя към леглото му. Не друго, а очевидната й уплаха от любовния акт охлади страстта му.
— Какво не харесваш на леглото ми, Йона?
Завесите бяха от тежка вълна, а тя вероятно предпочиташе други.
— Копринени завеси от Китай биха ли ти подхождали повече?
— Не, Синклер. Харесвам тези. И египетските стъкла на прозорците. Отражението на светлината е много приятно. И камината е добра…
Като видя учудването му, Йона замълча. Говореше като исландска селянка. В момента не знаеше какво й харесва и какво не. Нещо й подсказваше да бяга, но не можеше да помръдне. Той я беше целунал, а тя стоеше като глупачка. Това не увеличи вълнението й за сватбения ден. Магнъс не беше като Скийн, но… Можеше ли да я нарани?
Очите на мъжа се свиха. Тя отново се почувства неспокойна.
— Какво ти казаха хората за мен? — попита той внезапно, сигурен, че тя е предупредена, че е блудник и развратник. Той знаеше историите на викингите и шотландците за различни вражески вождове. Неговото име можеше да е сред тях.
Учудена, Йона се обърна към него:
— За теб? — Тя примигна, като се опитваше да си спомни нещо друго, освен „проклетия шотландец“. — Айнър ми каза, че си жесток воин.
Магнъс въздъхна с облекчение.
— Така е! А не каза ли нещо друго? — У него се появи желание да извие врата на този викинг, щом Йона се усмихна. Той задържа дъха си при извивката на устните й. Внезапно удоволствие го стопли. — Нещо друго? Има ли нещо друго?
— Той каза, че ти си като всички шотландци и не трябва да ти се вярва. Съгласна съм с него — засмя се тя.
Магнъс се опита да прикрие радостта си, но не успя.
— Ти му каза това, нали?
Тя кимна, а смехът й се лееше. От тези звуци кръвта му кипваше. Тя наистина беше страстна жена, въпреки че още не го знаеше. Тялото и бе божествено. Тя го пленяваше, той забравяше всичко, когато беше с нея. Магнъс измери с поглед отгоре надолу — скулите, фантастичния блясък в очите, грациозното движение на главата, порцелановата кожа. Нищо, направено от човек, не можеше да притежава такава съвършена чистота. Той с нетърпение очакваше деня, когато цялото това богатство ще се притисне в неговото тяло.
— Отново ли ме предизвикваш на греблата?
— Мога да те предизвикам и отново да те потопя.
Той поклати глава.
— Веднъж да, но втори път не, милейди. Аз направих някои грешки, но никога не бих ги повторил.
— Колко си нахален, Магнъс Синклер — каза тя весело.
— Да — усмихна се той, — такъв съм.
Нейното държане изведнъж се промени и тя пое дълбоко дъх.
— Аз все още искам да отида на Айн Хелга.
— Знам.
Тя започна да отстъпва към вратата.
— Време е да вървя. Марта и Спес ще се безпокоят.
— Но ти си при бъдещия си съпруг. Никой няма да помисли нищо лошо. Разкажи ми за Айнър.
— Айнър? — Изненадана от внезапния му въпрос, тя тръгна към него, но свърна до камината. — Торхолсъм са стара и уважавана фамилия. Айнър беше синът, който избра морето. Той е един от най- добрите воини на Исландия и сред първите търговци. Родителите ми го обичаха като син и го отгледаха като исландски престолонаследник… Той имаше кръвта и правата да стане крал, ако пожелаеше. Но Айнър като мен е щастлив, че управлява този форум от администратори.
— Той ти е много близък, нали?
— О, да. Той ми е като по-голям брат. Научи ме да стрелям, да боравя с лъка и меча. И винаги се грижи за мен.
— Разбирам. — Като че ли горяща факла заседна на гърлото му и Магнъс пое трудно въздух. Тя не е обичала капитана на викингите като мъж. — Ще му дам разрешение да вземе кораба и да отплава с хората си, след като се оженим.
— Наистина ли?
— Давам дума!
— Магнъс! — Без да мисли, тя се затича, прегърна го, като се опитваше да обхване огромната му гръд. Не успя и се притисна в него. — Благодаря ти. Няма да съжаляваш за това.
— И аз се надявам — каза сухо Магнъс, а сърцето му биеше до пръсване. Тя не беше си позволявала такова нещо преди. Той не знаеше защо това имаше такова значение за него. Но тази първа нейна ласка компенсира всичките им спречквания през последните седмици.
Ръцете му леко я обгърнаха и той наведе глава към косите й.
— След три дни ще бъдем женени. — Мъжът изрече това, за да я насърчи, но беше разочарован, когато тялото й се стегна и Йона извърна лицето си.
— Да — каза тя. Опита се да се отдръпне, но той не я пускаше. — И тогава моите хора ще отплават, а ние ще отидем на Айн Хелга.
— Толкова си потайна, годенице моя. Не трябва ли да знам какво се крие в сърцето ти?
— Ти ще разбереш всичко на Айн Хелга. — Йона отново се отдръпна и той я пусна да си отиде. Тя прекоси стаята, отвори тежката врата и излезе.
— Всичко ще узная за теб, принцесо моя — промълви той.
Когато чу вратата отново да се отваря, Магнъс се обърна нетърпеливо. Но не беше жена, а мъж.
— О, ти ли си?
Кормак се усмихна.
— Само твоят чичо. Да не би да очакваше Елизабет?
Магнъс поклати глава.
— Не й подхожда вече да идва тук. Моята годеница току-що си тръгна. — Чичо му се намръщи и той веднага се разсмя. — Тя не е вещица, нашите хора ще ти разкажат хубави неща за нейната доброта.
Кормак вдигна рамене.
— Така да е. Всъщност тя е доста красива въпреки белега.
— Когато се оженим, ще я помоля да не покрива лицето си. Смятам белега за много интересен.
— Щях да бъда по-щастлив, ако твоят съюз беше с някоя друга, не с викинг. Не мога да се освободя от предчувствията си. Страхувам се от това, племеннико.
Магнъс потупа чичо си по гърба.
— Ти винаги се притесняваш прекалено много.
— Да — усмихна се Кормак, — много години живеем на тази земя.
— Разбирам страховете ти, но никой няма да ни изиграе, за да вземе земята ни. Нито престъпник… нито викинг. Това е моята клетва.
— Ти още мислиш за родителите си и искаш отмъщение. Аз също изживях болката от тяхната загуба. Но ти казвам, време е да оставиш отмъщението назад — за доброто на клана. Има много да се направи за
