заглъхнаха, когато той изчезна зад клоните.
— Да го последвам ли?
Магнъс поклати глава. Скочи на Персей и го пришпори.
— Не, ние ще я намерим. Веднага.
Йона слезе и се приближи до хралупата, покрита с храсти. Ръмженето на Тор стана по-силно и страшно. Тя се опита да накара звяра да млъкне. Щеше да изплаши глигана, преди да се приготви да стреля. Изведнъж вълкът се изви, хвърли се към нея и я бутна на земята. Нейният вик заглуши свистенето на една прелетяла стрела, която се заби в дървото. Изненадана, тя лежеше и се опитваше да диша спокойно. Тор се обърна и загледа отново към хралупата с оголени зъби, като ръмжеше страшно.
Разгневена от това, че някой неопитен ловец замалко щеше да я улучи, понечи да се изправи. Гласът на Магнъс я спря.
— Стой, където си, Йона! — заповяда той. — Не мърдай, Тор.
— Магнъс! — Йона беше учудена от това, което ставаше. Когато видя стрелата, забита на дървото до главата й, потрепери. Изстрелът беше прекалено близо, за да е случаен.
Магнъс и Айнър разтвориха клоните с извадени мечове, но не откриха никого. Магнъс се върна при нея и я вдигна.
— Не искам да си помислиш, че Тор ме е нападнал — каза тя, като държеше ръцете му. — И не трябва да го наказваш.
— Айнър и аз видяхме стрелата. Бяхме закъснели.
Той я прегърна силно и я целуна по бузата.
— Твоят вълк ще яде от моята чиния, ако иска!
Въпреки че говореше така, Магнъс едва успяваше да овладее вълнението си. Някой се беше опитал да убие годеницата му на Синклерова земя. Той трябваше да открие престъпниците и да ги обеси. Никога досега не беше изпитвал такъв страх за някого.
Йона се изненада, когато Магнъс я сложи на коня си и се качи зад нея.
— Как ще ловуваме така?
— Свършихме за днес. Айнър, кажи на Глен и Кенет за това.
— Добре.
Тя погледна към капитана си и се сепна от неговата ярост.
— Нищо не се е случило. Тор ме спаси — опита се да успокои мъжете Йона.
— Видяхме — каза Магнъс и пое към хълма, като остави Айнър да прибере коня й.
Той правеше опити да заговори, но думите не можеха да преминат през свитото му гърло. Усещаше вътрешностите си като нарязани на парчета от кинжал. Кървава мъст го изпълваше. Искаше веднага да убие този, който беше посегнал на живота й. Под бушуващия му гняв се криеше непознат страх, някаква болка от това, че не би преживял загубата й. Притисна я нежно и силно и се наведе над нея, за да я пази от вятъра.
— Магнъс!
— Аз ще се грижа за теб! — закле се той.
Десета глава
Донеси вода, донеси и вино, момче! Донеси ми венци от цветя!
Да, донеси ги, за да увенчая една любов.
В дните преди сватбата дворецът и околностите му се изпълниха с хора. Навсякъде изникнаха кожени палатки и бяха опнати тъкани платнища, повечето боядисани в пъстрите цветове на шотландските семейни носии. Червено, синьо, зелено, жълто, черно и бяло се преплитаха в чудесните вълнено ленени платна, изработени в северните райони на страната. Скоро всяко хълмче и всяка морава се покриха така, че не остана място да се изведат на паша козите и овцете.
Някои от слугите мърмореха заради допълнителната работа, но повечето се радваха на празничната атмосфера. Въпреки извънредния труд, щеше да има големи празненства и изобилие от храна. И всички щяха да имат възможността да я опитат. Такъв беше обичаят на родовете. Селянинът можеше да се гощава редом с принца.
Освен това щеше да има и печалба. Много пресметливи шотландци искаха наем за ползването на палатките, одеялата, кожените изделия и ловджийските пособия. Дни наред ковачите изработваха остриета за копия и лъкове, които щяха да продават за игрите. Навсякъде мъже и юноши дялкаха стрели, дръжки за брадви и копия. Разменната търговия и продажбите бяха в разгара си.
Викингите, изгарящи от нетърпение да участват в състезанията, също намериха място, където да изработят своите оръжия, които според тях бяха далеч по-добри от шотландските. Настъпи голяма какофония — ударите на чуковете се смесваха със смеха и глъчката на хората.
Всичко в двореца бе обърнато с краката нагоре, за да се дезинфекцира и изтърка. Навсякъде лъщеше от чистота и работниците зорко следяха никой да не цапа и да не разхвърля в поверените им райони.
Месата и корените, които съхнеха в просторното кухненско помещение зад голямата зала, бяха изнесени и къкреха на слаб огън часове наред. За щастие пушекът и миризмите от ястията излизаха през отдушниците на фурните и почти не се усещаха вътре в замъка.
От тъмни килери се изнесоха сушени плодове, които се накиснаха във вино. На огромни дъски се разточваха теста, от които правеха пити, пълнени с узрели сочни плодове. Питите щяха да се пекат по време на сватбената церемония, за да бъдат топли, когато пристигнат гостите.
Йона контролираше чистенето, готвенето и настаняването на гостите и помагаше по всеки възможен начин. Дори лично се погрижи да преброи ленените кърпи за поканените. Тя знаеше много добре, че доста шотландки я гледаха накриво, но изпитваше нужда да се занимава с нещо и просто не обръщаше внимание на недоумяващите им погледи. В деня на сватбата обаче Марта и Спес не й позволиха да напусне стаята си. Не й оставаше нищо друго, освен да дочака времето, когато трябваше да се облече, а дотогава можеше да размишлява за развоя на вечерта.
— Знаехте ли, че ще има толкова много хора, милейди? — развълнувано попита Марта. — Дори когато нашият велик крал Харълд дойде на посещение нямаше толкова гости.
— Сигурно — разсеяно отвърна Йона. Тя бе твърде заета да овладее обземащото я безпокойство и не обърна внимание на прислужницата си.
— Но, милейди — продължи Марта, — лично шотландският крал ще дойде. Вероятно дори вождовете на Нортумбрия, Ирландия или Мерсия… — Гласът й трепна, тъй като Спес поклати глава. — Извинете, милейди, ще ви донеса роклята.
— Изгладих я, докато беше влажна, после сложихме нагорещени камъни на чупките. — Поглеждайки уплашено Спес, тя излезе от стаята.
— Марта е силно развълнувана от сватбата, братовчедке — каза Спес, която не можеше да проумее явната уплаха на Йона. Та шотландецът се държеше добре с нея. Беше й донесъл дарове, както бе обичаят — красиви бижута, разноцветни топове от фино изтъкани вълнени платове и много китайска коприна. Въпреки това Йона сякаш не се трогваше от тях и изобщо не обърна внимание на подаръка, получен преди няколко дни — една прекрасна огърлица от диаманти и смарагди. — Кажи ми какво те притеснява, Йона? Ще се опитам да ти помогна.
— Няма нищо — отговори Йона, без да смее да я погледне. — Наистина това са просто булчински вълнения.
— Разбирам. — Спес не вярваше на братовчедка си, но също така знаеше, че понякога тя се умълчава.
Когато Спес излезе с извинението, че ще помогне на Марта да донесе роклята, Йона се отпусна в едно кресло. Тя даде свобода на безпокойството и страха си. Очакваше, че проявявайки се, те може да се
