Магнъс бе наредил да се поставят съдове с жарава в кръг около олтара, за да бъде сигурен, че невястата му няма да зъзне от студ. Топлината от тях щеше да стигне до хората около подиума и до онези от първата редица отдолу. Но в двора на замъка бяха поставени още такива печки, за да се топлят присъстващите.
Работата беше започнала доста преди зазоряване, тъй като сватбата щеше да се състои три часа след изгрев. Призори замъкът кипеше от трескави приготовления. Току преди началото на церемонията чевръсти прислужници тичаха напред-назад и в целия двор цареше оживление. Водният часовник отброяваше капка по капка изминалите минути, докато най-накрая настъпи определеният начален час. Стеклите се гости заеха местата си в двора на замъка. Те постепенно се умълчаха, когато абатът и придружаващите го лица изкачиха стъпалата към олтара, следвани от Магнъс, крал Малкълм и Кенет. Всички глави се обърнаха към склона, водещ към главните порти.
Минута по-късно Йона се появи на вратата, следвана от Айнър и Глен. Магнъс затаи дъх, запленен от красотата й. Тя грееше по-силно от луната — и нямаше воал на лицето си. Сърцето му се сви. Знаеше какви усилия й костваше да открие лицето си, но тя го бе направила по негова молба.
Докато Йона пресичаше вътрешния двор към главните порти, Магнъс осъзна, че бъдещата му жена бе най-великолепното създание на земята, а може би и на небето. Косата й — сияен копринен ореол — се стелеше почти до нозете й, покрита само от един фееричен воал в същия бяло златист цвят. Нейната лазурносиня копринена рокля падаше свободно по тялото й на малки плисенца, обшити със сребристи и златисти нишки. Подплатата беше смесица от кремаво и сиво и се показваше на врата и китките на ръцете й. Натруфеният й корсет бе в убити сребристи и златисти тонове, на шестоъгълни шарки. Подобаващо на общественото й положение, диадемата на главата й бе изработена от ковано злато, украсено със сапфири и диаманти.
Сякаш Йона бе още една луна на небето — сияеща по-прекрасно от всички други луни в небесната твърд. Магнъс разтърси глава, за да се съвземе, но нямаше сили да откъсне погледа си от нея. Коланът й, изтъкан от златисти и сребристи нишки, бе увит веднъж около кръста й, а краищата му стигаха до бедрата й. Те се мятаха напред-назад по тялото й, сякаш му махаха и го гъделичкаха. Тя явно не подозираше изключителната си красота. Иначе не би изглеждала толкова уязвима, толкова непорочна. Когато от гърдите на Кенет се изтръгна въздишка, ръцете на Магнъс се свиха в юмруци. По дяволите! Беше готов да удари собствения си брат, задето се бе възхитил от красотата й. Приличаше на богиня, на викингска богиня, дошла да направи опит да го прелъсти… и той приемаше на драго сърце предизвикателството й. Нещо повече — копнееше да му откликне.
— Тя е прекрасна, Магнъс — прошепна му Кенет.
— Но тя показва лицето си пред всичките гости — намръщено изрече абатът.
Магнъс се обърна и изгледа строго главния свещеник, който бързо сведе очи към подвързания с кожа пергамент в ръцете му.
— Не би трябвало да се отвращавате от красотата, абате — каза Магнъс, а в мекия му глас се долавяше неоспоримо предупреждение. — Църквата не учи ли, че красотата и добротата вървят ръка за ръка?
— Така е — отвърна абатът, без да го погледне в очите. Докато булката си проправяше път през навалицата, те не размениха повече думи. Не една ръка се протегна към нея. Магнъс видя, че тя непрекъснато се спираше и при шотландци, и при викинги и им казваше нещо, стискайки ръцете както на селяните, така и на господарите.
Щом се доближи до по-свободното място пред олтара, Йона погледна бъдещия си съпруг. В очите й Магнъс долови лека усмивка и спокоен блясък. Ако по-рано не бе видял осезаемото й притеснение, можеше едва ли не да си помисли, че тя изглежда като щастлива булка.
Той слезе по грубо изсечените стъпала, преди Йона да се заизкачва по тях. С лекота я взе на ръце, обръщайки гръб на изненаданите Айнър и Глен, които по закон и обичай трябваше да му предадат принцесата, и сам я понесе нагоре. Макар да чу възклицанията, приглушените викове на одобрение и ропота, той не им обърна никакво внимание. Когато изкачи стъпалата, Магнъс се извърна с лице към събралото се множество от хора и се усмихна, без да пуска Йона от прегръдките си. Тълпата го приветства гръмко.
— Магнъс Синклер — прошепна тя, — обърни се с лице към олтара. Иначе може да обидиш абата и свещениците. Както и кралските наблюдатели. — Йона погледна към ъгъла на трибуната, където крал Малкълм се бе изтегнал в един почетен трон.
Магнъс я остави пред стария Терил и каза:
— Малкълм ще одобри това.
Двамата се поклониха на монарха, който, от своя страна, кимна с глава и се усмихна. Но Йона остана с убеждението, че Магнъс хич не го беше еня дали е спечелил благоволението на краля или не.
Тя погледна отец Терил отново, но тогава абатът се изкашля и занарежда безконечни молитви, а монасите, наредени като ветрило зад него, пригласяха на хвалебствените му заклинания на латински език.
Трябваше да е свикнала с този безкраен ритуал. Духовниците от нейната страна също имаха слабост към дългите, разтеглени обреди, но в Исландия те изглеждаха малко по-дружелюбно. От устата на абата всичко звучеше по-мрачно и някак заплашително.
Тя се бореше с напрежението в коленете си и непрекъснато се разсейваше. Вниманието й се отвличаше ту от краля, ту от нейните викинги, но най-вече от Магнъс. Дълбоко в душата й се таеше фаталистичната убеденост, че всяка изречена дума я приближава все повече и повече към гибелта й. Какво щеше да направи Магнъс? Като законен съпруг той имаше неограничена власт над нея, но все пак, необяснимо защо, тя не се боеше от наказанието му. Страхуваше се от неговото презрение.
Най-накрая той взе ръката й, при което и двамата се обърнаха към отец Монтейд и отец Терил. Йона слушаше внимателно клетвените думи и пребледня леко само докато повтаряше обета за подчинение на мъжа. Тогава Магнъс я стисна за ръката и тя го погледна в очите. Най-нахално й се хилеше. Тя смотолеви последните думи.
После започна литургията. Някъде към средата й на Йона й се зави свят. Явно абатът бе категорично решен да удължи и бездруго дългия ритуал. Зачуди се дали през роклята се виждаше, че коленете й треперят.
Най-после всичко свърши. Тя вдигна поглед към съпруга си и мигновено прочете намеренията му в бляскавите му очи.
— Не пред всички тези хора — започна тя, но Магнъс я грабна в обятията си и я целуна. Йона възнегодува, но страстта, която той винаги разпалваше у нея, запулсира в тялото й и я накара да забрави всичко. Дори не можа да чуе одобрителните викове на шотландците и по-малобройните възгласи на викингите. Глух и сляп за всичко около него, Магнъс сякаш искаше да я погълне цялата. Най-накрая вдигна глава от нея.
— Сега си моя господарка.
— А ти си моят господар — язвително отговори тя. Преди да успее да й отвърне, Йона се измъкна от прегръдките му. Обърна се към струпалите се гости и вдигна ръце.
Абатът ахна от изумление:
— Нямате право да държите реч тук, милейди. Това е привилегия на съпруга ви.
За миг тя се поколеба, но после зашари с поглед из тълпата и заговори ясно и отчетливо:
— Аз съм принцеса Аздис Йона от Исландия, лейди Аздис Йона Синклер, слуга на народа си — както на викингите, така и на шотландците — и съпруга на най-могъщия вожд в тези земи. — С поклон тя прие поздравленията на подчинените си.
Магнъс доближи едната й ръка до устните си и я целуна, след което също заговори:
— Думите на жена ми са чест за мен. Обещавам да отдам живота си за нея, за нейното добро и за благоденствието на нашите два народа.
Очите й се разшириха от удоволствие. Беше обещал тържествено да бъде еднакво предан както на викингите, така и на шотландците. Но в тълпата се понесе шепот, който доказваше, че не всички бяха доволни като нея.
— Благодаря — промълви тя. После се приближи до него с намерението да го хване под ръка, за да слезе по стъпалата. Когато някой друг пое ръката й, първоначално се стресна, но бързо направи дълбок
