реверанс.
— Аз също ли съм ваш поданик, принцесо Аздис Йона? — Малкълм се усмихна, но проницателните му очи не я изпускаха.
— Винаги ще защитавам своя народ и неговия крал — отвърна тя, имитирайки леко обидения му тон.
Смехът на Малкълм накара Магнъс да се усмихне.
— Съпругата ми е смела жена.
— Виждам. — Необичайно за него, Малкълм вдигна ръката й и я целуна. Този негов жест удиви всички, тъй като той беше крал, който не се съобразява с показната учтивост. Шушукането между гостите се усилваше и затихваше като променлив вятър.
След малко той небрежно махна с ръка.
— Нека игрите започнат.
Йона следеше Малкълм, докато слизаше пред тях по стъпалата. Той вървеше между народа, приказваше с хората, смееше се. Размени няколко думи с Айнър и останалите викинги, които се усмихнаха леко и му се поклониха.
— Вашият крал е много общителен — сподели тя с Магнъс.
— Малкълм се чувства удобно навсякъде — от селската колиба до замъка. Освен това е страшно опасен противник, тъй като е много вещ в игрите и участва в тях с жар. Има много причини, поради които не би трябвало да удостои с присъствието си нашата сватба, милейди… освен най-важната. — Той посрещна с усмивка озадаченото й изражение. — Иска да му обещая, че ще го подкрепя във всяко негово начинание на юг. Мерсия, Англия и Нортумбрия са се разбунтували. Малкълм се нуждае от силно рамо, за да ги нападне… или да потърси възмездие.
Тя изтръпна.
— Това включва ли и викингите?
— Ти и хората ти ми нямате доверие… Никога не бих воювал срещу твоя народ — макар че бих защитил васалите си при евентуално нападение.
Йона си отдъхна облекчено.
— Такова няма да има. Вашият крал ще бъде доволен.
— Малкълм винаги е съумявал да прецени добре нещата. Може би е най-умният монарх в нашия век.
Обзета от неочаквано щастие, Йона погледна мъжа си в очите. Страховете й се разсеяха за известно време, докато двамата разговаряха най-приятелски — непринудено и открито. Тя не хранеше никакви надежди, че винаги ще бъде така, но искаше да се полюбува на момента. Макар винаги да беше участвала в политически диспути в Исландия, тук не очакваше да е така. Все пак Магнъс разговаряше с нея за своя господар и за евентуални войни. Това й доставяше удоволствие, по-голямо, отколкото бе предполагала.
— Твоят крал изисква много неща от теб, защото ти вярва.
Магнъс се усмихна снизходително на думите й.
— Много от тях ще получи. — Но сега не му се мислеше нито за Малкълм, нито за размириците, които застрашаваха него и народа му. Този ден искаше да посвети на своята невяста и пътуването им до Айнхалоу.
Докато я придружаваше надолу по стъпалата и през двора на замъка, той се наслаждаваше на движенията на нейното тяло, което се докосваше до неговото. Кръвта му закипя, като си я представи гола и плътно притисната до него — устните, гърдите, бедрата… двамата, слети в едно любещо се цяло. Желаеше жена си пламенно, а жаждата му към нея изглеждаше неутолима.
Облягайки се на ръката на съпруга си, тя се усмихна. Ръката му бе твърда като ковано желязо. Почуди се как ли изглеждаше той в очите на другите жени. Несъмнено го намираха за страшно привлекателен. Дори сега, когато не бе изминал дори един час от венчавката им, тя долови няколко кокетничещи погледа, отправени към него. Забеляза, че някои му се усмихнаха дръзко — особено Елизабет Аскуит. Магнъс също й се усмихна, но Йона долови някакъв трепет и у двамата. Дали той обичаше прелестната Елизабет? Беше прието един мъж да си има любовница дори и да е женен. Мисълта, че Магнъс може да направи това, й се стори ужасна и тя потрепери.
Магнъс се спря и се наведе към нея.
— Уморена ли си?
— Не — отвърна, без да го погледне.
Колко ли време щеше да му е необходимо, за да забрави исландската принцеса, за която се бе оженил? Можеше да я прогони от мислите си още същата вечер и да я пропъди от земите си.
Тъй като сватбата бе започнала призори, игрите щяха да продължат до пладне, когато щеше да се сложи началото на пиршествата. В разгара на деня тя и Магнъс щяха да отплават за Айн Хелга. Много скоро, наистина много скоро.
Магнъс се начумери, раздразнен от явното й невнимание. Ръката й лежеше върху неговата и той я изви, за да улови пръстите й, придърпвайки я по-близо до себе си. Допирът с нея му доставяше удоволствие. Желанието й да му се противопоставя с тялото и душата си продължаваше да възбужда апетита му. Беше твърдо решен да го задоволи. Възнамеряваше да разгадае всичките й тайни и по-специално защо често витаеше в друг свят, когато бяха заедно. Трудно можеше да преглътне мисълта, че тя мечтае за друг мъж.
— Хайде — подкани я по-остро, отколкото бе възнамерявал. — Време е да те представя на знатните семейства. После ще открием игрите. — Той желаеше да се придържа плътно до предначертания план за деня. Така двамата е Йона щяха да успеят да стигнат Айнхалоу същия ден, а не на другата сутрин. Според капитана на кораба следобедните течения и ветрове бяха благоприятни.
— Ти ще участваш ли в тях? — попита тя.
— Не, Йона. Нито пък ти.
— Не съм казала, че искам — разпалено отвърна тя.
Той се засмя.
— Щях да осуетя всеки твой опит, принцесо моя. Много от съперниците днес ще бъдат кръвожадни и ще се бият до смърт.
— Ще им позволиш ли?
— Не, малка моя, няма да им разреша. Няма да е подходящо за сватбения ни ден. — Той спря, повдигна брадичката й с пръст и бързо я целуна по устните.
— Наистина — добави тя дрезгаво, а сърцето й подскочи от милувката му. С мъка откъсна очи от него и забеляза, че някакъв мъж се приближава към тях. — Чичо ти идва към нас. — Тя понечи да се отдалечи, но той я сграбчи за ръката.
Двамата с Кормак се поздравиха радушно, след което Магнъс се извърна към Йона:
— Вече познаваш чичо ми, скъпа. Надявам се също така да знаеш, че той е най-важният член от нашето семейство. Той ни представя не само в двора на Малкълм, но и в другите дворци. Освен това ни помогна много в Британия и Нормандия. — Обвивайки с ръка кръста на Йона, той се обърна към Кормак: — Сега тя е лейди Синклер, моята съпруга.
Кормак й се поклони учтиво.
— Съжалявам, че заради принудителните ми отсъствия не успяхме да се опознаем както подобава, лейди Синклер. — После се усмихна. — Възнамерявам да променя това.
Тя се засмя в отговор, макар да се чувстваше неловко. Последният й разговор с Кормак беше свързан с предотвратяването на днешната женитба.
— Моля, наричайте ме Йона. Семейството ни не държи на формалностите.
— Добре. А вие ми викайте Кормак. Имате много благозвучно име, милейди. — Той я измери с поглед и заклати глава. — И блестите като луната.
Магнъс забеляза, че жена му се изчерви и сякаш буца заседна в гърлото му. Той, а не другите мъже, трябваше да прави комплименти на съпругата си.
— Благодаря ви. — Йона отново се усмихна на чичото на Магнъс. Напомняше й за ухажорите й в Генуа и Флоренция.
