Галантността му бе неделима част от него. Не беше див шотландец.
— Или го наричайте „чичо“ — обади се Кенет, който се приближаваше зад тях. — Дойдох да целуна булката.
— Побързай — отсече Магнъс. — Трябва да обявим началото на игрите.
Кенет се засмя с глас, щом Кормак се ухили. Йона го погледна озадачено. С какво беше ядосала съпруга си? Бе приела целувка по бузата от Кенет, а после и от Кормак. Тя тъкмо понечи да си отвори устата, за да продължи разговора си с двамата мъже, когато Магнъс я дръпна, вдигна я на ръце и закрачи към замъка. Вбесена и смутена от грубостта му, тя го смъмри:
— Нямаш право да се държиш така с мен, Синклер. Не виждаш ли, че привличаме любопитни погледи?
— Защо да не ни зяпат? Ти си красива булка. — Пое си дълбоко въздух. — И аз те харесвам с вдигнат воал.
Поразена от думите му, тя промълви:
— Може би е редно да вървя.
— Не. — Беше му дошло до гуша от всички мъже, които не криеха влюбените си погледи към нея. Полудели ли бяха? Трябваше да разбие нечия глава, за да ги накара да проумеят как е редно да се отнасят към лейди Синклер.
В този момент Йона се зарадва, че той я носеше. Коленете й бяха омекнали. Наистина ли й каза, че е красива? Нима белегът не беше от значение за него?
— За какво си мислиш, мила? — нежно попита мъжът.
— Белегът ми не отврати нито теб, нито народа ти — промълви тя.
— Защо се изненадваш? Не знаеше ли, че си много красива?
Изведнъж принцесата свенливо сведе очи.
— Благодаря ти за милите думи, съпруже. Не очаквах от теб.
Магнъс се намръщи.
— Това трябва да те радва. Май ще поръчам на ковача да ти изработи едно медно огледало.
— Не че изпитвам недоволство, просто съм изненадана — язвително поясни Йона.
— Трябва да те науча на много неща. — Той се усмихна и копнеж озари очите му. — Ще започна още тази вечер.
Тя се изчерви, а Магнъс се засмя доволно. Би продължил разговора, но кралят беше ги изпреварил вече на полето за провеждане на игрите и очакваше младоженците да обявят началото им.
Там беше издигната шатра, която служеше за подслон от неспирния северен вятър. Сервираха им храна и пиене. Йона седна от дясната страна на Малкълм. Макар на Магнъс да бе отредено да заеме мястото отляво на монарха, той предпочете да седне до нея. Тя го изгледа гневно, задето не спазва етикета, но в отговор той само се усмихна, а кралят се засмя.
Самите състезания бяха шумни и жестоки, но както бе обещал Магнъс, не беше пролята кръв — въпреки че някои от участниците бяха усмирявани насила.
Йона прие на драго сърце увеселенията, тъй като близостта на Магнъс засилваше още повече вълнението и безпокойството й. Тя изтръпна, когато той плъзна ръка към талията й. Бавно започна да гали гърба й — нагоре към врата й, после надолу към кръста й. Възнамеряваше да го възпре, но когато крадешком погледна краля и останалите в шатрата, видя, че никой не ги наблюдава. Освен това ръката му я затопляше и ласките му й действаха удивително успокояващо — той галеше скованите й рамене, после надолу… още по-надолу… и още по-надолу…
— Синклер! — Тя едва не подскочи от стола си, преди да извика, но се опомни навреме. Смаяно погледна краля. Той се хилеше! Тези шотландци бяха побъркани хора. Нямаха никакво чувство за благоприличие.
— Струва ми се, че стряскаш съпругата си, Магнъс — подхвърли Малкълм.
— Съвсем не, господарю, на нея й е студено и с радост приема моята топлина — провлачено отговори Магнъс.
Малкълм кимна в знак на съгласие.
— Тя идва от земята на горещите извори. Май ще трябва да откриеш такъв и в земите си.
— Наистина ще има нужда от топлина.
Думите на Магнъс, произнесени бавно и много отчетливо, прозвучаха като споразумение.
Йона се усмихна тъжно и посегна към бокала с вино. Ръката й трепереше.
Единадесета глава
Докато плаваха на север, бушуващото море напомняше врящ котел. Те не изпускаха земята от погледа си, но избягваха крайбрежните течения, които можеха да разбият всеки кораб в бреговете на островите, покрай които минаваха. Промъкването през пролива представляваше кошмар за всеки щурман, но корабът на викингите напредваше сигурно.
— Преди малко минахме острова Надеждата на света Маргарет — обясни Магнъс на Йона. — След малко ще се насочим към Оскъри, като лавираме между Шепинсей и Стронсеу.
Двамата стояха до бордовата ограда на носа на кораба и Магнъс бе с гръб към вятъра, за да предпазва съпругата си от него. Знаеше, че тя е едновременно изненадана и доволна, че бе позволил на Айнър да управлява собствения му кораб по време на това пътешествие към Айнхалоу и се радваше, че така й доставя удоволствие.
Йона кимна — чуваше съпруга си само защото бе долепил устата си до едното й ухо. Пулсът на сърцето й биеше в такт с ритъма на бурните северни води. Макар Айнър и капитаните на двата шотландски кораба, които ги придружаваха, да бяха възхитени от
— Виждам земя точно пред нас! — извикаха от наблюдателния пост. — Айн Хелга!
— Какво им пречи да го наричат с истинското му име? — попита Магнъс, докосвайки с устни ухото й.
Този лек допир я накара да изтръпне. Но той сметна, че не се е стоплила и незабавно разтвори коженото си наметало и я загърна с него, притискайки я до своето тяло. Тя се загря силно. Кръвта й закипя така, че дори не можеше да проговори, камо ли да успее да заглуши ревящото море.
— По-топло ли ти е? — попита Магнъс.
Тя кимна, без да откъсва очи от току-що изникналата пред тях земя. Сърцето й заби лудо.
— Айнхалоу отговаря ли на представата ти за него, толкова красив ли е?
Тя отново кимна.
— Идвала съм тук с баща си и дядо си.
Усетил промяна в нея, Магнъс се наведе. Сълзите в очите й го стреснаха.
— Какво има? — тревожно попита той.
Тя го погледна в очите.
