сърце. — По бузата й се стече сълза. — Проклет да бъде денят, в който стъпихме на шотландския бряг.
— Ш-шт, братовчедке. Не говори така. Помисли за всичките добрини, които стори в земите на Синклер… и за хората в тях, които са ти мили. — Йона се усмихна, тъй като братовчедка й се изчерви. — Не се измъчвай, моля те. Не ме е страх.
Вече беше претръпнала. Чувстваше се готова за тази нощ, но това не стопи бучката, заседнала в гърлото й.
Йона се радваше, че следващите няколко часа бе много заета — трябваше да настани всички хора заедно с багажа им в главната сграда, както и в няколкото незаети колиби. Твърде бързо обаче стана време за вечеря и тя трябваше да се присъедини към Магнъс — при това сама в салона.
— Марта ни е сготвила нещо — неуверено каза тя и застана в средата на стаята.
Той кимна, без да я изпуска от очи. Бе доста изплашена и можеше да избяга. Защо се измъчваше толкова? Нали беше негова съпруга?
— Ще донеса вечерята.
Още неизрекъл тези думи, Марта и Спес влязоха безшумно в стаята с табли в ръцете си. Въздухът се изпълни с миризмата на печено месо, примесена с аромата на подправки. Агнешкото беше сготвено със зеленчуци и грудки.
Магнъс бе възхитен от апетитното ястие. Обърна се към жените:
— Вие също ще хапнете от него. И ще научите шотландките да го приготвят така.
— Благодаря ви, господарю — отговори Марта, като се изчерви от вълнение.
— Вечерята ни е в задните помещения, господарю — добави Спес. Поклони се на Йона и излезе от стаята.
Йона не можа да отдаде заслуженото на вкусната гозба, но Магнъс изяде почти всичкото ядене, сложено на масата.
Когато най-накрая бутна настрани дървената си чаша и голямата си купа, той заобиколи масата и спря пред Йона.
— Спалнята ни е в другия край на къщата, жено.
— Да — тихо отвърна тя.
Изведнъж масивната врата се затвори с трясък зад нея и тя се извърна рязко, за да погледне съпруга си. Но него го нямаше! Спес беше влязла и в ръцете си държеше копринена нощница. Бе оставил прислужниците й да се погрижат за нея.
Спес непрекъснато бърбореше, докато й помагаше да се измие и преоблече.
Когато сметна, че принцесата е вече готова, тя запали още две свещи, целуна я по бузата и излезе. На Йона й се искаше да помоли братовчедка си да остане при нея, но не знаеше как да й го каже. Дори и да знаеше, гордостта й нямаше да й позволи да го изрече на глас. Затова просто седна на пейката и впери поглед в огъня. Щом чу, че Магнъс влиза, тя стана, за да го посрещне.
Магнъс я зяпна и стисна зъби, опитвайки да потисне бушуващите в душата му чувства. Нощницата й беше от кремава коприна и щом Йона мръднеше, тя блещукаше като лунна светлина, описвайки прелестните й форми. Той преглътна.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа.
— Магнъс Синклер, искам да си поговорим.
Макар да шепнеше, гласът й издаваше нейното вълнение. Предчувствайки някаква опасност, мъжът огледа внимателно всички ъгли на стаята, преди отново да се взре в нея.
— Кажи — спокойно я подкани той.
Йона си пое дълбоко дъх и се вторачи в брадичката му. Ако го погледнеше в очите, щеше да загуби кураж.
— Не се омъжих за теб девствена.
Магнъс се постара да запази външно спокойствие, като се помъчи да потуши гнева си. Не искаше да слуша за любовника й.
— Нали ми каза, че не си се омъжвала преди, Йона? Костваше му огромни усилия да не откъсва очи от нея.
Сякаш бе излята от бронз. Разтревожи се от безчувственото й изражение, когато мъждукащата светлина заигра по лицето й.
— Сега ти го казвам — отвърна тя. Магнъс побесня. Но не се издаде.
— Спала си с мъж, който не ти е бил съпруг?
Възнамеряваше да убие този човек, да го нареже на парчета и да го остави на лешоядите.
Страхът й прерасна в ярост и тя остро го нападна:
— А ти не си ли спал с други жени?
Той понечи да каже нещо, но затвори устата си; после пак я отвори:
— Злият език не приляга на една исландска принцеса.
— А разгулният живот не повишава репутацията на семейство Синклер.
— Но ти не отговори на въпроса ми. Спала ли си с мъж, който не ти е бил съпруг?
— Не.
Магнъс я изгледа изпитателно, изненадан от противоречивите й думи. Но почти явният й страх издаваше, че не го лъже.
— Говориш с недомлъвки, жено.
— Ще ме изслушаш ли?
Кимна й леко.
— Преди много време, когато бях на десет години, докато дебнех дребен дивеч на островчето Строма, вуйчо ми ме нападна. — Йона сключи ръце, опитвайки се да си спомни това ужасно време. — Не харесвах вуйчо си, но тъй като беше брат на майка ми, стараех се да бъда любезна с него. Този ден обаче изражението на лицето му ме изплаши и аз се опитах да избягам. — Тя преглътна, вперила поглед в една закачалка на стената. — Но той ме хвана… и ме обезобрази с камата си. Преди това той пъхна ръката си с ножа в мен и ме обезчести.
— Скийн! — Магнъс видя, че тялото й потрепери, но не мръдна от мястото си. Не смееше. Кръвта му кипеше тъй силно — боеше се да не се пръсне от гняв.
Йона се окопити. Макар да не го гледаше, предполагаше какво изражение се четеше на лицето му. Омраза. Гняв. И отвращение. Последното я плашеше най-много. Вдигна глава:
— Да, беше Скийн. Дори майка ми не подозираше каква злина ми бе сторил, тъй като, когато започна да промива раните ми, бях цялата в кръв. Боях се да й кажа. Майка ми избухваше бързо. Щеше да съобщи на баща ми и на дядо ми и щеше да ни въвлече във война. Не можех да го направя. Затова… когато избърса кръвта от лицето и бедрата ми, не й казах нищо за вътрешната рана.
Йона млъкна и поемайки си дъх, изхлипа. Магнъс също дишаше учестено, а устата му избълва цял поток ругатни.
Тя въздъхна и поклати глава. Нямаше да я отпрати. Щеше да я убие. Нямаше нужда да продължава. Той не искаше да я слуша повече и затова нямаше да му разкаже за кошмарите си, за това как се е будила нощем от виковете си, а родителите й не са знаели как да я успокоят. Все пак се тревожеше, че той няма да гледа повече на нея като на уплашеното момиче, за което се бе представяла досега, а като на омърсената съпруга, в каквато се бе превърнала.
Измина доста време, преди Магнъс да се съвземе. Силният му гняв го бе приковал на място, макар всяка клетка от неговото тяло да пулсираше от ярост. Никога след смъртта на родителите си не бе се чувствал тъй безпомощен и тъй силно разкъсван от мъчителен, заслепяващ гняв. Сега бе дори по-лошо. Някой бе осквернил нещо, което му принадлежеше. Честта на семейството му изискваше да отмъсти. Изпита желание да убива, да се впусне в кървава война срещу всички жители на прокълнатия остров Строма. Щеше да се отплати добре на мъжа, посмял да вдигне ръка срещу неговата Йона, лейди Синклер.
Йона не можеше да понася повече мълчанието му и вдигна глава, за да го погледне в очите.
— И така — дрезгаво каза тя, — имаш право да ме отпратиш. —
Магнъс, изумен от думите й и страшно възхитен от смелостта й, трепна. Той се отърси от мислите си, когато Йона плахо му се усмихна и се запъти към вратата. Магнъс прекоси стаята и положи ръка на рамото й.
