изживеят заедно една страстна нощ.
— Трябва да помислиш за рода — сериозно каза тя, като се обърна към него, забравила за миг къде се намират.
— Помислих и за клана. Затова се ожених за теб. — Нямаше намерение да прозвучи така, но усети, че тя се засегна. Въздъхна и направи нещо необичайно за него — даде й обяснение: — Бих се оженил за принцесата на Исландия дори и да не можех да се прежаля да легна с теб, Йона. Но чуй ме, жено. Искам да се любим, а това няма нищо общо с твоя викингски род. Иска ми се и ти да го желаеш. — Смаяното й изражение го разсмя. — Май открих как да те накарам да млъкнеш. Трябва само да ти кажа, че те намирам за доста привлекателна жена и ти ще онемееш. Това е едно изключително важно откритие и смятам, че ще ми свърши добра работа през следващите години. — Магнъс посегна да свали булото, придържащо косата й. Златисторусият водопад се разпиля на възглавницата. Докато тя лежеше неподвижно, хипнотизирана от погледа му, той свали богато украсената й нощница.
— Май трябва да седнеш, за да съблека и ризата ти.
Изглежда, едва тогава тя осъзна, че лежеше в леглото му, в прегръдките му, докато той я събличаше, и се отдръпна назад. Но той я сграбчи през кръста и я повдигна към себе си, докато лицата им почти се допряха.
— Как ти се струва леглото, Йона? — попита Магнъс на лош исландски.
— Мисля, че е удобно за спане. — Смехът му я разсмя, но това не й помогна да успокои нервното биене на сърцето си. Трябваше, според предсказанието, да разбере своята участ на Айн Хелга. Може би Магнъс бе нейната съдба…
— Да, удобно е за спане — съгласи се той. — Но по-късно. — Нямаше да я остави да заспи, преди да се любят.
Отново я целуна по устата и за негова радост, тя не се дръпна. Ръцете й дори обгърнаха раменете му, макар и боязливо. Обсипа я с дълги и страстни целувки, без да потиска вътрешния си плам. Вдигна глава и видя, че тя диша учестено, притворила очи.
С рязко движение Магнъс свали копринената й риза, при което тя остана гола. После захвърли собствените си дрехи така, сякаш бяха парцали. Целувайки я пламенно, той не можа да се сдържи и помилва млечнобялата й кожа, изгарян от силно желание.
Една особено интимна милувка накара Йона да се дръпне, при което той доволно се засмя.
— Всичко е наред — успокои я Магнъс. Но долови уплахата й в последвалата усмивка. Отново я обсипа с целувки, влагайки цялата си страст и търсейки взаимност. Намери устата й и тя с охота разтвори устните си. Това го разпали още повече.
Йона се дръпна назад.
— Винаги ли е така, Магнъс?
— Не! — Никога не беше се чувствал така.
Объркана от бурната му реакция, Йона погледна недоумяващо. Възможно най-нежно той я придърпа към себе си, разкъсван от силни чувства.
— Повечето хора никога не са изживявали това тъй добре пазено тайнство, което двамата опознаваме в момента, Йона.
— О-о!
Ръцете и устата му бяха достатъчно красноречиви. Тя не успя да сподави изтръгналия се от гърдите й стон. Тогава чувствата й надделяха над разума и тя се замята и заобръща като перце в бурно море.
Докато я целуваше, той обсипваше тялото й с ласки, издаващи сластолюбивите му помисли. Усещаше как Йона тръпне под него. Тя излъчваше топлина, от която горещата му кръв закипя неудържимо. С огромно удоволствие си помисли, че съпругата му щеше да вкуси от страстта, която го изгаряше и него. Също така се изненада, че тя предизвикваше тъй силен изблик на чувства у него. Сърцето му заби лудо, когато усети, че Йона го целува все по-пламенно. Невинността й не й позволяваше да разбере колко близо го бе тласнала до мига на върховно блаженство и с викингския си инат беше разменила ролите им, довеждайки го до екстаз, вместо да го остави да задоволи първо нея.
За миг той отдели устните си от Йона.
— Ще ти доставя удоволствие — отново й обеща той, след което устните му се плъзнаха по брадичката и шията й и продължиха надолу.
— Магнъс? Това благоприлично ли е? — тихо попита тя.
— Напълно, принцесо моя — дрезгаво отговори той. После обсипа с целувки корема й, който се сви от обзелата я възбуда. Беше обмислил предварително как да я люби, но добрите му намерения бавно да разпали страстта й скоро рухнаха. Желаеше я безумно и трябваше да потиска нагона си, така както никога досега. Върна се обратно към нейните прекрасни обли гърди. Дишайки неравномерно, Магнъс се спря, вдигна глава към нея и се взря в очите й. От тях се излъчваше такава съблазън, каквато струеше от цялото й тяло.
— Между нас няма място за свян, Йона. Отдавайки се на любовта, скъпа, ще забравиш страха си. Чуваш ли ме?
— Да — с мъка изрече тя, а ръцете й потрепериха около него. Влудяваше я с желанията, които събуждаше у нея. Дишането й напомняше на пърхащи криле. Думите й присядаха. — Магнъс…
— Всичко е наред, малка моя — каза той и наведе устни към гърдите й.
Йона извика името му, без да се усети. Той плъзна ръце надолу и тя почувства как душата й се отваря, сякаш бе разцъфнал от слънцето цвят, жадуващ за все повече и повече светлина. Въпреки обзелата я страст, тя се боеше от болката. Утешителните думи на Магнъс не бяха в състояние да я успокоят и щом дланите му се доближиха до венериния й хълм, тя отново охладня и притеснено се отдръпна.
Магнъс веднага долови промяната в нея и я притисна към себе си. Зарови глава в шията й и прошепна:
— Не се бой. Няма да ти причиня болка.
Целуваше я бавно, плъзгайки тялото си надолу. Задъхана, Йона го наблюдаваше със страх и се чудеше каква щеше да бъде следващата му стъпка. Въздържайки се да не извика, тя се стегна, макар частица от нея да жадуваше инстинктивно за ласките му.
Когато Йона започна да трепери и да се тресе от възбуда, Магнъс се отскубна и се плъзна нагоре. Той бавно и нежно я направи жена. Изведнъж спря да се движи.
— Йона, за мен ти си девствена.
— Магнъс… — Разплакана от щастие, тя протегна ръце, за да прегърне мъжа, който й даряваше един нов свят. Разкъсваха я силни, необясними страсти. Не можеше да проумее защо тялото й се обливаше в топлина, защо притискаше този мъж до себе си. Не чувстваше никаква болка — напротив, у нея се разпалваше все по-силен огън. Той се дръпна назад, но Йона мигновено го хвана, после уплашено го пусна.
— Свършихме — прошепна тя.
— Още не сме започнали, скъпа.
Промушил едната си ръка под тила й, той потъваше в нея, изпивайки с устни въздишките й. После се вдигна на лакти, но тя го обгърна е ръце, за да го задържи до себе си. Най-накрая се предаде и влезе в ритъм е тласъците му, оставяйки се да я научи на този неостаряващ танц на любовта.
— Точно така — промълви той.
— О, Магнъс! Но какво е това?
— Животът, Йона, животът. — Изпаднал в неудържим екстаз, Магнъс не можа да каже нищо повече и продължи да гали и люби партньорката си. Пъхна ръка между телата им, за да я обсипе е още ласки. Тя блажено стенеше, докато му отвръщаше, неспособна да се сдържи. Беше го прегърнала така, сякаш никога нямаше да го пусне.
Изведнъж се вкопчиха един в друг и се издигнаха нагоре, тръпнейки от върховна наслада. От обзелия ги екстаз двамата изпаднаха почти в несвяст.
Магнъс се съвзе пръв. Претърколи се по гръб и придърпа Йона върху гърдите си. С известно усилие успя да хвърли едно одеяло върху тях, после я прегърна.
— Йона, добре ли си?
Тя кимна и гъстата й коса се разстла върху него, подобно на копринена покривка. Той се засмя. Йона
