си сресваше косата, нито се преобличаше, нито се миеше. Само когато Коб заминеше, тя започваше пак да се грижи за себе си, макар да нямаше за кого да се докарва. Когато Коб го нямаше, тя рядко виждаше друго живо същество.
Намери един изпокъсан чаршаф, парче сапун и рокля, малко по-здрава от онази, която беше на гърба й в момента. Коб не си харчеше парите за ненужни парцали. Излезе тихо от предната врата и тръгна по отъпканата пътека към реката.
Коул трепна и се събуди. От живота сред сиуксите беше свикнал да чува и най-тихите звуци, дори насън. Взря се в тъмнината, за да разбере чии са тези почти нечути стъпки. Видя една фигура да се запътва към реката и в главата му звънна предупредителна камбана. Стана и я последва тихо, като сянка.
2.
Дона застана на полегатия бряг, наслаждавайки се на сребърните лунни лъчи, които танцуваха по тъмната повърхност на водата. В живота й имаше толкова малко радости и сега тя се наслаждаваше на красотата пред себе си. Ако имаше романтична душа, би казала, че това е нощ само за влюбени. Въздухът беше топъл и влажен, наситен с аромата на прерийните цветя.
Дона обаче не вярваше в приказки. В този живот нямаше щастие, а любовта беше за мечтателите. Само глупаците се осмеляваха да мечтаят. А понеже беше метиска и жена на разбойник, тя не можеше да си позволи да се отдава на блянове. Въздъхна с видимо съжаление, отпъждайки безполезните мисли, и смъкна дрипавата рокля през главата си. Под нея нямаше нищо.
Коул се бе скрил в храсталаците, убеден, че Дона иска да извади скритите пари и да изчезне в нощта. Изпразни шумно дробовете си, когато я видя да сваля окъсаните дрехи и да ги хвърля настрана.
Застанала на полегатия бряг, тя вдигна глава към луната. Коул се опита да отмести поглед, но не можа. Тя беше толкова слаба. Едва сега осъзна колко крехка и деликатна бе фигурата й. Имаше издължен и добре оформен гръб, стегнато седалище и… Погледът му се спря отново на гърба, после слезе надолу. Господи! Цялата беше в пресни рани. Вече се беше питал дали Коб я е биел не само по лицето; сега знаеше истината.
Изведнъж тя се извърна и изложи пред погледа на Коул изкусителната гледка на гърдите си. Той си пое остро дъх. Бяха съвършени. Закръглени, твърди и златисти, връхчетата им имаха цвета на тъмен мед. Стърчаха безсрамно напред, прекрасни и неустоими. Устата му пресъхна и той се извърна. Когато погледна отново към нея, Дона бе нагазила във водата и се търкаше със сапуна. Той виждаше мехурчетата по тялото й и си представи как ги отмива със собствените си ръце.
Очите му заизпускаха хищен зелен блясък, докато наблюдаваше как Дона мие и изплаква дългата си черна коса, омаян от грациозните извивки на тялото й. Собственото му тяло се втвърди и той сподави един стон, когато тя излезе на брега и започна да се суши с чаршафа. Ужасно се разочарова, когато тя облече чиста рокля и тръгна обратно към колибата. Последва я след доста време, едва след като самият той се бе потопил в студената вода, за да охлади разгорещената си плът.
Кой да помисли, че едно мършаво, малтретирано създание, една лъжкиня и може би крадла може да го накара да изпитва такива чувства, каквито не бе усещал след смъртта на Утринна мъгла? Разтърси глава, за да отпъди Дона. Прекалено дълго бе живял с образа на мъртвата си съпруга, за да го замени с този на друга жена.
Жената на един разбойник.
Коул се върна под навеса със сеното и легна, но сънят му бягаше. Мислите му все се връщаха към реката и към златистата искряща фигура със съвършени гърди, застанала на брега. Видът на пребитото й тяло го бе накарал почти да излезе от кожата си. Прииска му се да съживи Били Коб и да го разкъсва парче по парче, бавно и мъчително.
Коул се събуди точно на зазоряване и пое към Додж. Когато стигна в града, спря най-напред в бакалията. Изчака пред вратата до осем часа, когато отваряха. Остави поръчката си и отиде в конюшнята, за да вземе коня на Коб. Помисли, че Дона ще има нужда от него. След няколко часа напусна Додж с издути дисаги, пълни с храна, провиснали на седлото на другия кон. Понеже нямаше време за лов, бе купил солено и пушено месо, разни сушени и консервирани храни, брашно, захар, сол и кафе. Достатъчно, за да стигне за две седмици.
Не искаше да мисли за бъдещето на Дона или да се пита какво ще стане с нея, когато си замине. Не беше негова работа, каза си той, че Дона няма нито пари, нито семейство, изобщо нищо. Реши да гледа на задачата си така, както на всяка друга. Щом върне откраднатите пари, ще забрави, че тя съществува.
Дона се успа въпреки намеренията си. Когато най-накрая отвори очи, Коул го нямаше, а слънцето тъкмо изгряваше. Дълго бе лежала будна през нощта, замисляйки как да избяга с откраднатите от влака пари. Много се зарадва, когато чу, че Коул ще иде тази сутрин в Додж за провизии. Ако има късмет, той ще отсъства няколко часа. А докато го няма, тя ще разполага с достатъчно време да извади парите от скривалището и да изчезне оттук на гърба на Старата Бетси, мулето, което я бе докарало преди пет години, когато я омъжиха за Били.
Дона изми лицето и ръцете си с последната вода в каната, изплакна и зъбите си. Все още се движеше сковано заради побоя от предния ден, но успя да излезе вън на слънце. Спря на прага, обзета от внезапно чувство за вина. Знаеше, че не е редно да вземе пари, които не са нейни, но беше в отчаяно положение. Усмихна се, като си представи как ще се махне оттук.
— Здрасти, Дона.
Усмивката й се стопи и тя погледна ужасена новодошлия. Дюк Райли! Надяваше се хората от бандата да не се появят толкова скоро тук. Дюк й се ухили, приближавайки с наперена походка към колибата.
— Здравей, Дюк. Какво те носи насам?
Спокойно, спокойно, повтаряше си тя.
Дюк Райли беше млад, най-многото на двадесет години, но също толкова изпаднал и безскрупулен, както останалите членове от бандата на Били Коб. Беше висок, слаб и дори донякъде приятен на външен вид. Смяташе се за красавец и Дона добре знаеше какви жадни погледи й хвърляше, когато Коб го гледаше някъде другаде.
— Къде е Били? Аз ли пристигам пръв? Нямам търпение да си взема моя дял от плячката.
Дона пребледня. Трябваше бързо да се отърве от Дюк, иначе щеше да пропусне шанса да избяга, преди Коул да се върне.
Изтри овлажнелите си длани в полата и преглътна мъчително.
— Били е мъртъв, Дюк. Застреля го от засада един човек на закона, тъкмо когато излизаше от колибата вчера.
Дюк разкриви лице в грозна гримаса.
— Мъртъв! Мамка му! Къде са парите? Коб не беше глупак. Трябва някъде да ги е скрил. — Погледна Дона с присвити очи и продължи да я оглежда все по-безсрамно и по-настоятелно. — Бъди добра с мене и ще получиш дела на Били.
Устата на Дона пресъхна. Не искаше да има нищо общо нито с Дюк Райли, нито с който и да било друг мъж.
— Не знам нищо за парите. Били не ми се доверяваше.
Очите на Дюк се замъглиха. Той скъси разстоянието помежду им, сграбчи Дона за китката и я привлече към себе си.
— Сигурна ли си, скъпа? Напълно ли си сигурна?
Дона вдигна предизвикателно брадичка.
— Напълно.
Гласът му бе дрезгав и нисък, пълен с неизказани обещания.
— Ако ти дам мъничко любов, нали ще ми кажеш къде е скрил парите? Винаги си ме харесвала, нали? И аз те харесвам. Помня как той винаги се хвалеше колко си гореща. Как викаш и стенеш, и го дереш с нокти по гърба, докато се празни в тебе. Казваше, че никога не ти стига, че искаш да се любиш по цяла нощ. По дяволите! — И той облиза устни. — Бих могъл и аз да се пооблажа.
