Жената на разбойника

късмет. Опитвах се да те предпазя да не заченеш. Май стана време да слизаме. Ще почистя тук, докато ти се облечеш.

След петнадесет минути Дона и Коул слязоха заедно в дневната. Ашли ги чакаше. Погледна Дона и не можа да се удържи да не се усмихне. Лицето й беше цялото зачервено, дишането й още не се бе върнало към нормалния си ритъм. Не беше трудно да се отгатне какво са правили двамата. Коул имаше доволния изглед на котарак, който току-що се е налапал с наденица.

— Починахте ли си? — запита Ашли с престорено невинно изражение. — Надявам се леглото да е било удобно.

— Много добре знаеш, че не сме си почивали — отвърна той с хитра усмивка.

— Коул! — възкликна Дона, смутена от безсрамието му.

Ашли се засмя сърдечно. Много се радваше да види Коул в такова настроение. След последното му посещение бе започнала да се тревожи, че никога няма да прежали Утринна мъгла. Сега беше съвсем ясно, че обича новата си жена, и това бе най-приятното откритие за Ашли. Коул не бе споменал за смесената кръв на Дона, но не беше трудно да се види, че е метиска. Интересната комбинация от сини очи и златиста кожа я правеше привлекателна.

— Не се притеснявай, Дона. Коул винаги си е бил малко цапнат в устата. Не можеш да си представиш колко се радвам да го видя пак такъв. Страхувах се, че никога няма да се възстанови след смъртта на Утринна мъгла. Беше съсипан. — Тя видя изплашения израз в очите на Дона и веднага съжали за думите си. — Извини ме. Не исках да възкресявам миналото.

— Няма за какво да ти прощавам, Ашли. Знам всичко за Утринна мъгла и колко я обича Коул.

— Колко я обичаше — поправи я Ашли. — Тя е мъртва. Радвам се, че Коул е намерил друга жена, която да обича. Той много те обича, виждам го.

Дона прехапа устни, за да не се разтреперят.

— Ашли, аз…

— Стига сме говорили за това — намеси се Коул. — Кога ще видя племенницата си?

Нервираше се, когато заговореха за любов пред него. Едва-що бе започнал да се ориентира в чувствата си към Дона и още не разбираше силните емоции, които тя събуждаше у него. Не беше сигурен, че иска да ги разбере.

— Ако не греша, Лили идва — каза Ашли. — Учеше си уроците горе.

Едва бе изрекла тези думи, и по стълбите изтрополи едно кълбо от енергия. Щом зърна Коул и Дона, замря на най-долното стъпало с развети тъмни къдрици.

— Това са вуйчо Коул и вуйна Дона — каза Ашли, побутвайки детето напред. — Поздрави ги, скъпа.

Лили направи неумел реверанс, после се усмихна мило на Коул. Един ден ще подлудява мъжете с тези зелени очи и пленителна усмивка, помисли Дона. Нищо чудно, че баща й трепери над нея.

— Много се радвам да те видя, Лили — изрече Коул, наведе се и целуна бузата на момиченцето. — Някой казвал ли ти е, че си истинска чаровница?

— Само татко — изчурулика тя. Обърна се към Дона и я заразглежда със сериозни очи. — Вуйна Дона жена ли ти е?

— Да — отвърна Коул и хвърли бърз поглед към Дона, който можеше да се тълкува всякак.

— Прилича на индианка — забеляза Лили с невинността на осемгодишно дете.

Ашли пребледня от смущение.

— Аз съм наполовина индианка — каза Дона, запълвайки внезапната неловка пауза.

— Извини я — изрече Ашли. — Лили е любопитно дете.

— Няма нищо. Свикнала съм хората да ме заглеждат. Само докато живях при племето на Бягащия лос, никой не ме забелязваше.

Ашли се обърна към Коул:

— Защо не си ми казал, че си се върнал в селото на Бягащия лос?

— По-късно ще ти обясня — каза той, сядайки до масата. — Ужасно съм гладен.

Докато се хранеха, Коул разказа накратко на сестра си за посещението при племето на Бягащия лос. Нарочно пропусна да спомене, че е завел Дона в резервата с намерението да я остави да живее с индианците.

— Чухме за битката при Литъл Биг Хорн — отбеляза Ашли. — Бягащият лос беше ли там? Участва ли в битката? Съжалявам, че не си могъл да направиш нищо, за да накараш индианците да слязат от бойната пътека. Никак не би ми било приятно, ако Бягащият лос и племето му са пострадали.

— Не съм чул нищо, само това, че е имало битка и Седма кавалерийска армия е била унищожена. Бягащият лос още носи твоя талисман. Вярва, че го пази. Моля се да е така.

Замълчаха, всеки потъна в собствените си мисли и грижи. Накрая Ашли се обади:

— Къде се запозна с Дона? Откога сте женени? Тя от племето на Бягащия лос ли е?

— Случиха се много неща, за които не знаеш — отвърна Коул. — Бягащият лос ме помоли да остана до пролетта и аз се съгласих. Надявах се, че ако остана, ще мога да го убедя да не се присъединява към Лудия кон и другите вождове при Литъл Биг Хорн. Двамата с Дона дори отидохме там с тях, за да мога да говоря с вождовете и да ги помоля да се върнат в резерватите. Но не можах да ги накарам да променят решението си.

— Ами Дона? — запита отново Ашли, настоявайки за отговори, които Коул явно не бе склонен да дава. — Знам, че е метиска. Но не ми каза къде сте се срещнали.

Дона погледна любопитно Коул, чудейки се какво ли ще обясни на сестра си.

— Срещнах я в Додж Сити.

Ашли чакаше той да продължи. Но когато Коул си замълча, тя запита:

— Само това ли ще ми кажеш?

— Засега.

Тя се вгледа внимателно в лицето на брат си и разбра, че няма смисъл да настоява повече. Когато Коул пожелаеше, тогава щеше да й разкаже.

Дона преглътна мъчително, задавяйки се от надигналата се в гърлото й буца, и се съсредоточи върху храната. Питаше се защо ли Коул не казва на сестра си истината. След като той си заминеше оттук, тя ли трябваше да й обясни, че в действителност двамата не са женени?

16.

Танър направи силно впечатление на Дона и тя позавидя на огромната и искрена любов между него и Ашли. Малко по-възрастен от Коул, Танър беше красив, с опасен чар, косата му беше гарвановочерна, а очите с цвета на ярко сребро. Направи й впечатление мекият му провлечен говор. Когато останаха насаме с Коул, го запита откъде е Танър.

— Южняк е — обясни той. — Ашли ми разказа, че отначало се погаждали като куче и котка. Но любовта им била толкова силна, че преодоляла различията в разбиранията им. Благодарение на нея са се справили с много пречки в живота.

Дона въздъхна замислено. Би дала живота си, за да има такава любов. Защо трябваше да обикне мъж, който не може да й даде обичта си?

— Те са много щастливи.

— Ашли беше доволна да живее неомъжена, докато не срещна Танър. Преди това беше сгодена за един негодник, който обичаше парите повече от нея. Тя работеше като учителка в Бостън. Продала къщата, която леля ни й завещала, и уредила да тръгне насам с един керван. Ашли не е обичайно име за жена, затова водачът на кервана сметнал, че тя е мъж. После обаче, като я видял лично, отказал да приеме сама жена да пътува с кервана. Било истинско приключение, но в края на краищата всичко завърши благополучно. Тя срещна любовта на живота си и това много ме радва. Двамата винаги сме били близки, дори и когато бяхме на хиляди мили един от друг.

— Завиждам й.

— И с Танър намерихме общ език, макар че през войната не сме се били на една и съща страна — продължи Коул. — И двамата сме загубили съпругите си. Неговата жена се самоубила, била брутално