изнасилена и не могла да преживее позора. Смъртта й почернила живота на Танър. Намразил всички янки. Бил в затвора, когато пътят му се кръстосал с този на Ашли. Но когато се влюбили един в друг, той успял да остави миналото зад гърба си.
— Сигурно много я обича — изрече със съжаление Дона.
В това отношение Коул й се изплъзваше. Миналото все още беше здраво загнездено в него.
Коул и Танър ходеха на дъскорезницата всеки ден, с изключение на неделя. Тъй като учениците бяха разпуснати за лятна ваканция, малкият Прайс беше свободен и идваше с тях. Дона се зае да помага на Ашли, която вършеше почти цялата домакинска работа, с изключение на готвенето.
— Танър искаше да наеме домашна помощничка — довери й се Ашли един ден, когато двете работеха в градинката зад къщата, — но не исках из дома ми да се мотаят чужди хора.
Дона се запита дали Ашли смята и нея за чужд човек. Чудеше се какво ли ще кажат двамата с Танър, като научат, че Коул очаква тя да стане член на домакинството им, след като той замине.
— Сигурно е много хубаво да си имаш истински дом — пророни замислено тя.
— Къде смятате да се установите с Коул? Чудесно ще е, ако решите да останете в Орегон. Танър иска да даде на Коул един участък, за да ти построи къща.
— Трябва да питаш него — отвърна уклончиво Дона. — Мисля, че смята да се върне на работа в агенцията „Пинкертон“. Много му харесва да работи за тях.
Ашли се подпря на мотиката и погледна загрижено Дона.
— Но при тази работа Коул ще пътува много из страната. Какво ще правиш, когато той отиде да изпълнява някоя задача? Къде ще живееш? Да не смята да те влачи от град на град?
Дона прехапа долната си устна, търсейки отговор, който да успокои Ашли. Но нищо не й хрумваше. Накрая каза:
— Не ми е казвал нищо повече. А и не живеем толкова отдавна заедно, че да знам какво мисли.
Ашли доста се учуди и се разтревожи. Предполагаше се, че женените двойки трябва да споделят всичко, но Дона като че ли не знаеше нищо за плановете на Коул. Той не разказваше почти нищо за жена си и за женитбата им и това я притесняваше. Ашли много искаше да разбере какво е всъщност положението, но реши да изчака. Знаеше, че брат й няма причина да я лъже.
— Сигурна съм, че Коул има нещо предвид — каза тя. — Може би още не е решил къде да се установи. Навярно няма намерение да те оставя сама месеци наред, докато си върши работата.
Дона не каза нищо — истината болеше. Коул не само имаше намерение да се върне към работата си, но и съвсем сериозно възнамеряваше да я изостави. Щеше да я остави при сестра си и да иде да си върши работата, без да го гризе съвестта. Единственото му желание беше да я настани някъде на сигурно място. Обществото на белите не признаваше индианския им брак, така че той нямаше причина да я смята за своя съпруга или да остане да живее с нея. Можеше да продължи както преди, скъпейки свободата си, със студено и празно сърце, в което място имаха само спомените за Утринна мъгла.
Когато видя, че Дона няма да каже нищо, Ашли реши, че е време да поговори с брат си. Най-напред обаче трябваше да говори с Танър. Отвори дума за това вечерта, когато двамата се сгушиха в леглото. Романтиката между тях не бе намаляла с годините, дори бе станала още по-силна. Любеха се все така интензивно и всеотдайно.
— Тревожа се за Коул — каза Ашли, целувайки леко шията на Танър.
— Защо така? — Ръцете му галеха нежно тялото й, което си бе останало тънко като на момиче.
— Нещо ме притеснява. Дона не е така щастлива, както би трябвало да бъде една младоженка. Коул не й се доверява.
— Помолих го да остане тук. Удивително бързо навлиза в дърводобивния бизнес. Човек като него може да ми бъде много полезен. Така и така има дял в предприятието.
— И той какво каза?
— Нищо. Стори ми се, че иска скоро да си тръгне оттук.
— В този брак има проблеми — въздъхна Ашли.
— Брат ти и Дона спят в едно легло и изглеждат много близки. Какво те тревожи, скъпа?
— Не знам. Не обичам да се меся, но ако Коул сам не ми се довери, ще се видя принудена да го накарам.
— Брат ти не е длъжен да дава сметка нито на тебе, нито на когото и да било.
— Но ще трябва, ако това засяга едно невинно момиче. Познавам Коул. Близнаци сме. Усещам, когато той има притеснения.
— Остави ги — посъветва я Танър. — Не е казал, че ще заминава. Почакай, докато сам дойде при тебе с проблемите си, и тогава си вади заключения. А сега — и той отново я притегли към себе си, — няма ли да обърнеш малко внимание на изгладнелия си съпруг?
— Изгладнял ли? Тази вечер си хапна доволно, за да си изгладнял.
— Нещо да съм споменавал за храна? Оправдай името си, Пламък мой. Накарай ме да горя.
Ашли се засмя. Щом Танър споменеше индианското й име, тя знаеше, че я чака нощ, изпълнена с изключителна страст.
Той не я разочарова.
В другата спалня Коул и Дона тъкмо се бяха любили. Тя лежеше върху него, заситена, но усещаше как той се отдръпва, не само от тялото й в момента на екстаз, а и в мислите си. Сякаш беше на мили оттук.
— Какво има, Коул? — запита тя тревожно.
— Тук съм вече четири седмици. — Тонът му не издаваше какво мисли, но Дона знаеше какво следва.
— Заминаваш — каза тя, без да се изненада. — Къде ще идеш?
— Тревожа се за Бягащия лос. Трябва да разбера какво е станало с него и с племето му след битката.
— Ще ме вземеш ли със себе си? — По-добре да не беше питала.
Коул избягваше да я погледне в очите.
— Тук ще си на сигурно място при сестра ми. Двамата с Танър много те обикнаха.
— Няма да се върнеш.
Това беше по-скоро констатация, а не въпрос.
Дона не виждаше лицето му в тъмното, но ясно чувстваше как той се отделя от нея. Ако можеше обаче да го види, щеше да се изненада колко несигурност и объркване има в изражението му. Коул бе търсил в душата си разрешението на своята дилема, но не бе намерил нищо. Беше се борил срещу растящите си чувства към Дона и губеше битката. Разстоянието помежду им си оставаше единственият начин да се справи с дилемата си. Трябваше да разбере дали времето наистина е погребало спомените му за Утринна мъгла и да тръгне напред. Надяваше се, че самотата и спокойствието, които някога бе намерил при индианците, ще му помогнат да открие отговорите, които търси.
— Не мога да ти обещая нищо повече от онова, което вече съм ти дал. Знам, че е ужасно малко, но трябва да се отърва от колебанията, които ме преследват. Мога да го направя само ако се отдалеча от изкушенията на твоето тяло. Денем и нощем съм обзет от мисълта за тебе. Обичах една жена; не съм сигурен дали мога отново да обичам.
— Няма да се задоволя с нищо по-малко от цялото ти сърце — каза Дона, наранена от думите му. Ако Коул не можеше да я обича, тогава тя не го искаше. — Страстта не е лошо нещо, но не е достатъчна за основа на брака. Аз искам повече. Искам обвързване за цял живот. Прав си, сега трябва да заминеш. Надявам се да намериш онова, което търсиш.
— Ще останеш тук с Ашли — каза той твърдо.
— Трябва ли да те чакам да се върнеш?
— Аз… да.
— А ако не се върнеш? Не искам да се натрапвам на сестра ти.
Неизречените думи натежаха помежду им като неуловима мъгла, обгръщайки Дона във воала на огорчението. Месеци наред тя бе живяла като курвата на Коул. Сега той заминава, доказвайки колко малко държи на нея. Беше я накарал да го обикне. Защо не може да намери сили поне мъничко да отвърне на
