любовта й?
Наистина тя знаеше, че сърцето му не е свободно да обича, каза си тя. Беше й заявил съвършено ясно, че никога няма отново да се влюби. Но тя продължаваше да се надява, молейки се за чудо. Сега беше твърде късно да иска каквото и да било, освен той по-скоро да си замине. Коул посегна към нея.
— Дона, аз…
Тя се дръпна.
— Не, не ме докосвай. Каква глупачка съм била. Никога няма отново да ме използваш, Коул Уебстър. Вървящият в сянката ме взимаше като своя жена, но Коул Уебстър ме използваше като своя курва.
— По дяволите, Дона, не е така.
— А как е, Коул? Не съм същото момиче, което срещна в Додж Сити. И онова момиче не вярваше на мъжете, но нямаме нищо друго общо. Помислих, че в твое лице съм намерила мъж, достоен за доверие, но ти не си по-добър от Били Коб. Не ме малтретираш, но понякога по-скоро бих търпяла физическо унижение, отколкото да бъда използвана само за да задоволявам страстта на един мъж. За тебе никога няма да бъда нещо повече от едно топло тяло. След Били мислех, че нищо вече няма да ме нарани, но съм се лъгала. Някъде на тая земя има мъж, който ще ме обича.
Тя се обърна с гръб към него. Коул усети, че решението й е окончателно, и почувства студ. Заслужаваше си го. Представата, че Дона може да бъде с друг мъж, го накара да подлудее от ревност. Извъртя я рязко към себе си; лицето му бе потъмняло от ярост.
— Ако това е сбогуването ни, искам нещо повече от тебе, не само едно студено рамо.
— То е повече, отколкото заслужаваш.
— Дяволите да те вземат! — Той впи устни в нейните, решителен и неумолим. Зацелува я така, че главата й се замая и краката й затрепериха. — Знаеш, че и двамата го искаме! — изрече той задъхан.
— Не те искам. Не искам това — изсъска Дона. — Не искам нищо повече да правя с тебе.
— Ще видим.
Коул нямаше представа защо действа така безразсъдно. Държеше се като мръсник и го съзнаваше. Разбираше, че вината е чувство, което унищожава здравия разум. Ревността подхранваше собственическото му чувство спрямо Дона. Не беше честно един мъж да иска толкова силно една жена, че да отрече всичко, на което държи, всичките си скъпи спомени, само и само да я има.
— Не ме докосвай!
— Ще направя нещо повече, отколкото само да те докосвам, скъпа. Когато свърша в тебе, ще го помниш до края на живота си. Ще те накарам да полудееш така, както аз съм полудял.
Преди Дона да успее да протестира, той я прикова към дюшека с тялото си. После започна да изпълнява заканата си. Плъзна се надолу и разтвори краката й, притискайки хълбоците й, докато устата му търсеше горещия й център. Дона се противеше, но той беше много по-силен от нея. Устата и езикът му я обладаваха с неизпитвана интензивност. Тя се съпротивляваше яростно, докато изчерпи всичките си сили и се притисна към устата му в безсрамно отдаване.
Той обаче не й позволи да стигне до кулминацията. Отново и отново я довеждаше до ръба и после я оставяше жадна и замаяна. Измъчена до крайност, Дона започна да хлипа и да го моли да довърши. Той се усмихна мрачно, плъзна се нагоре по тялото й и проникна в нея. Тя веднага свърши. Той още беше твърд вътре в нея. После започна отново и я възбуди така, че тя започна да се гърчи и да се извива под него. Този път и двамата свършиха заедно в дива тръпка. Коул остана в нея, докато тя не изцеди и последната капка от него. После се дръпна и стана от леглото.
Той прекара остатъка от нощта проснат под звездите — постла си под едно дърво. Взираше се в тъмното небе, питайки се дали Дона толкова го мрази, че да го забрави. Чернотата вътре в него го бе накарала да направи неща, за които знаеше, че по-късно ще съжалява. Би искал да чуе Дона да го моли да остане, да му признае, че го обича. Вместо това той я бе настроил против себе си, казвайки си, че точно това е искал.
Тя искаше от него повече, отколкото беше в състояние да й даде. Трябваше да разреши съмненията си, преди да може да й посвети живота си. Веднъж бе направил това с Утринна мъгла. Не можеше да поеме никакви ангажименти, докато не преодолее съмненията си.
Безмълвни сълзи течаха по бузите на Дона дълго след като Коул бе излязъл. Бе я накарал да реагира въпреки волята й и тя никога нямаше да му прости това насилие. Винаги му се бе отдавала свободно, но този път той бе взел това, което искаше. Сега тя отново се владееше. Не искаше да се остави на гостоприемството на Ашли и Танър, щом не беше нищо друго, освен курвата на Коул.
Рано на другата сутрин Коул намери Ашли сама в дневната.
— Трябва да поговоря с тебе, Аш.
— Седни да закусиш. Танър излезе рано. Каза, че ще се видите в дъскорезницата.
Коул седна, но чинията му остана празна.
— Заминавам.
Ашли изпусна вилицата си.
— Толкова скоро? Тъкмо започнахме да опознаваме Дона. Ще ми липсва.
— Тя няма да дойде с мене.
Ашли го изгледа стреснато.
— Не разбирам.
— Оставям я при тебе и Танър, ако нямате нищо против.
— Разбира се, че нямаме. Но защо?
— Ще се върна при индианците, за да намеря Бягащия лос.
— Защо все се връщаш при индианците? Не разбирам какво толкова те привлича в индианския живот. Ти си бял, Коул, мястото ти е тук, при твоите. Аз едва дочаках да напусна селото на Бягащия лос.
— Няма да остана там, Аш. Трябва да се върна заради спокойствието на духа си. Трябва да открия себе си, да се справя с… някои неща.
— Тези неща имат ли нещо общо с Дона?
— Ти май винаги знаеш какво мисля.
— Обичаш ли я?
— Не знам. Трябва да го разбера.
— Как смяташ да разбереш отговора, когато ще бъдеш на стотици мили от нея? Тази раздяла може наистина да сложи край на връзката ви.
— Ако я попитам сега, тя сигурно ще каже, че ме мрази — каза той загадъчно.
— Какво си й направил?
Той се изчерви и отмести поглед.
— О, Коул, защо си се оженил за нея, ако не я обичаш?
— Това е дълга история.
— Имам време.
— Достатъчно е да кажа, че се чувствам отговорен за нея. Аз убих мъжа й. Тя си нямаше никого. Белите презират метисите, а тя нямаше как да се издържа. Реших да я оставя при Бягащия лос с надеждата, че ще си намери съпруг от неговото племе, който да я обича така, както заслужава.
— Съвсем се обърках. Каза, че Дона ти е жена.
— Обстоятелствата наложиха да се оженим. Съединихме се според индианския ритуал.
— Какви обстоятелства? — запита безцеремонно Ашли.
— Няма да се откажеш, а? Много добре, щом искаш да знаеш истината, ще ти я кажа. Дона носеше дете от мене. Прецених, че е редно да постъпя така.
— Боже господи! Какво стана с детето?
Болка изкриви чертите на Коул.
— Тя пометна. Предишният й мъж често я е биел, беше много слаба, за да го износи до края.
— Слава богу, че си убил онзи негодник — изръмжа Ашли. — Как смяташ да оставиш Дона сега, когато има нужда от тебе повече от всичко на света? Носила е твоето дете. Трябваше да се ожените законно още щом стигнахте в цивилизования свят.
— Тя не иска съпруг, чието сърце не е свободно да я обича. Дона ми е скъпа повече от която и да било
