жена след смъртта на Утринна мъгла. Но се чувствам така, сякаш върша предателство спрямо паметта на Утринна мъгла.
— По дяволите спомените! — изруга Ашли. — Спомените не могат да те стоплят в леглото, не могат да ти дадат деца. Не мога да те позная, Коул. Станал си корав и упорит… и ужасно циничен. Остави миналото зад гърба си. Трябва ти жена от плът и кръв, която да обичаш.
— Може би си права, но въпреки това трябва да замина. Искам да разбера дали чувствата ми към Дона ще издържат раздялата.
— Какъв глупак си, Коул. Та тя може да не те чака, когато се върнеш… ако изобщо се върнеш. Независимо какво ще решиш, аз винаги ще я смятам за своя снаха. Тя ще живее тук при нас дотогава, докато иска.
— Само това исках да знам. — Той я прегърна силно. — Сега отивам в дъскорезницата да се сбогувам с Танър.
Дълго след като Коул излезе, Ашли седя замислена, питайки се и тя ли е била някога така упорита като брат си. Връзката й с Танър беше изпълнена с препятствия, но техните проблеми бледнееха в сравнение с тези на Коул. Нежеланието му да признае, че обича Дона, си беше чиста проба глупост. Мъже! Кога ще пораснат и ще разберат, че трябва да приемат неизбежното, без да се противят?
Дона влезе в дневната, нарушавайки размишленията на Ашли. Изглеждаше като собствения си призрак.
— Добре ли си? — запита тревожно Ашли.
— Коул заминава.
— Знам, той ми каза. Не се тревожи, ще се върне.
Устните на Дона се разтегнаха в тъжна усмивка.
— Не го искам. Той само ме използваше. Имам малко пари. Реших да се преместя в града, след като замине. Няма да ви се натрапвам повече, отколкото е необходимо.
— Не се натрапваш. Ти си жена на Коул, можеш да живееш тук колкото искаш.
— Не съм му жена.
Дона погледна внимателно Ашли, очаквайки тя да прояви презрение или най-малкото, да се учуди. Когато не видя никаква реакция, тя продължи:
— Аз съм негова курва.
— Не говори така за себе си! — избухна гневно Ашли. — Та вие сте се оженили по индианския ритуал!
— Коул ли ти го каза?
Ашли кимна.
— Едва тази сутрин. Би трябвало да се ожените пред мировия съдия веднага щом сте стигнали в цивилизования свят.
— Коул не е готов за това. Съмнявам се дали някога ще бъде готов. Какво още ти каза?
— Разказа ми за… бебето. Съжалявам. Сигурно си се чувствала съсипана.
— Той се съедини с мене заради детето ни. Не ме иска. Никога не е искал друго, освен тялото ми. Не ме обича достатъчно, за да се ожени законно за мене. Още тъгува за Утринна мъгла. Живях твърде дълго с един мъж, който не се интересуваше от мене. Няма да позволя да ми се случи втори път.
— Коул ще се вразуми и ще разбере, че ти си това, което иска.
Дона поклати глава.
— Докато стане така, ще бъде много късно. Няма да седя и да го чакам да реши дали ме иска в живота си или не.
— Моля те, не прави нещо, за което ще съжаляваш — посъветва я Ашли. — Остани тук колкото искаш. Не заминавай, без да си го премислила както трябва.
— Само за това мислих тази нощ. Ще те помоля за едно нещо. Не казвай на Коул за този разговор, нито че искам да замина.
— Дона, не мисля…
— Моля те! Обещай ми! Не искам Коул да ме увещава да остана при вас.
— Добре, щом това е от такова голямо значение за тебе — съгласи се Ашли. — Какво ще правиш? Къде ще отидеш?
— Ще си намеря работа в града. Ще правя каквото трябва, за да се издържам.
— Много обичаш Коул, нали?
Дона се усмихна замечтано.
— Обичам го с цялото си същество… и също толкова силно го мразя.
— Божичко, какво ти е направил?
— Питай него. Извини ме, не мога да говоря за това. — Тя стана и излезе забързано, оставяйки Ашли съвсем замаяна от изненада.
След малко Ашли потегли на кон към дъскорезницата, за да поговори с Коул.
— Какво си направил на Дона? — запита тя строго.
— Тя какво ти е казала?
— Нищо! Нищо не ми каза. Господи, Коул, как си могъл да я нараниш? Не си онзи брат, когото си спомням.
— Променил съм се в много отношения — отвърна Коул, — но никога не съм вдигнал ръка на Дона. Аз не малтретирам жените.
— Знам. Но има и други начини да нараниш една жена. Тя ми каза, че била твоя курва.
Коул премига.
— Не отричам, че връзката ни се основаваше на силно взаимно привличане, но ние не сме си безразлични. Дона никога не е била моя курва. Тя беше омъжена за Вървящия в сянката. Носеше дете от него. Той й даде всичко, което можеше да й даде от себе си. Аз също.
— Говориш така, сякаш в тебе има двама различни хора! — нападна го Ашли.
— В известен смисъл е така.
— Ама че си глупав, Коул. Един ден ще се събудиш. Моля се само да не е много късно.
— Не съм казал, че няма да се върна — възрази той. — Междувременно Дона ще е на сигурно място тук при тебе и Танър.
Ашли не го поправи. Беше дала дума на Дона и щеше да удържи обещанието си.
— Много важно е да намеря Бягащия лос. Той ми беше като брат. Безпокоя се за него. Освен това раздялата с Дона ще ми помогне да реша дали това, което чувствам, е любов или страст. Желанието ми към нея е като болест и ужасно ме плаши. Но не искам тя да страда поради моята нерешителност. Искам да получава моя дял от доходите от дъскорезницата, докато ме няма.
— Надявам се да намериш това, което търсиш — каза Ашли и се обърна. — За първи път в живота си съм разочарована от тебе.
— Съжалявам, Аш. Дона заслужава мъж, чието сърце да не се разкъсва от противоречиви чувства. Трябва да разбера накъде клони сърцето ми, преди да се обвържа.
— Запази си извиненията за пред нея — подхвърли тя през рамо, докато се отдалечаваше. — Довиждане, Коул.
В гласа му се долавяше тъга.
— Довиждане, Аш.
Една седмица след заминаването на Коул Дона събра нещата си и каза на Ашли, че тръгва.
— Къде ще идеш? — запита Ашли. — Тук, при нас, си имаш дом. Не заради Коул, а защото ние мислим за тебе като за наша роднина.
— Но аз не съм ви роднина — каза решително Дона. — Знаеш каква съм на Коул. Не мога да продължа да ви се натрапвам. В Орегон Сити сигурно ще се намери някой да ме вземе на работа. Имам малко пари. Ще ми стигнат, докато започна да печеля.
— Коул уреди да получаваш дохода му от дъскорезницата, докато го няма.
Дона замръзна.
— Не му искам парите.
