наложеше, щеше и това да направи.
Седмица след срещата с Дивото куче Коул стигна околностите на Паудър Ривър. Октомври беше към края си, вече падна и първият сняг. Припасите му привършваха, така че трябваше да отдели време, за да половува. Още не бе открил следите на Бягащия лос, когато попадна на един армейски патрул. Представи се за трапер и лейтенант Конрад му повярва. Каза му, че армията е тръгнала да издирва и последните разбунтували се индианци. Специално неговият патрул бил по следите на Седящия бик, един от най-силните вождове по северните равнини, и не били срещнали никакви други индианци.
Вестта, че армията е по следите на Бягащия лос, накара Коул да настръхне. Ако не намери скоро вожда, армията ще го открие. Коул знаеше всички места покрай Паудър Ривър, където можеше да се крие Бягащият лос. Някои бяха толкова отдалечени и недостъпни, че само някой извънредно опитен следотърсач би могъл да ги открие.
След два дни Коул се натъкна на лагера на Бягащия лос. В селото цареше огромно оживление. Хората се готвеха за продължително пътуване и Коул предположи, че това може да е само пътят към Канада.
Стражите го спряха още когато навлезе в теснината между два хребета. След като си каза името, го пуснаха да влезе в лагера. Мълвата за пристигането му плъзна сред хората и стигна до ушите на Бягащия лос. Вождът излезе от колибата си и побърза да го посрещне.
— В лошо време идваш, братко — каза индианецът угрижено. — Гонят ни като диви животни. Армията иска да ни лиши от оръжията и конете и да ни накара да се заселим в правителствените земи, където трябва да разчитаме на правителството да ни доставя месо и одеяла. Резерватите са претъпкани. Хората боледуват и умират.
— Разбирам болката ти — отвърна Коул. — Говорих с Дивото куче преди няколко дни. Той води народа си към Канада. И ти ли имаш такова намерение?
Бягащият лос потръпна, когато вятърът развя наметалото му.
— Ела в колибата ми. Нека първо изпушим една лула, а после ще ти разкажа какви планове имам.
Коул последва вожда в типито. Размени няколко думи с Пролетен дъжд и Слънчев лъч, после седна до приятеля си.
— Какво те води в долината на Паудър Ривър? — запита Бягащият лос. — Къде е жена ти?
— Тревожех се за племето — каза Коул. — Мнозина ли паднаха убити при Литъл Биг Хорн?
— Загубите ни бяха учудващо малко. Когато поведох бойците си, им казах, че това е хубав ден да се умре. Сините куртки ни връхлетяха като гръм. Ние се оттеглихме, за да могат воините ни да се прегрупират, после нападнахме. Белите слязоха от седлата, държаха с една ръка юздите, а с другата стреляха. Конете им толкова се уплашиха, че взеха да се дърпат. Много от изстрелите им отидоха във въздуха. Беше хубава битка. Белите воини бяха храбри, но ние бяхме по-храбри и по-силни.
— Но както предвиждах, възмездието бе незабавно и кърваво. Много от великите вождове вече са в затвора. Мощта им никога няма да бъде същата както преди. Боя се за тебе, Бягащ лос.
— Не се страхувай, приятелю. Ще умра така, както съм живял… смело и с чест. Не можем да оцелеем без коне и оръжия; ето защо ще отведа народа си в Канада. Дори сега, докато говорим, хората се приготвят за дългото пътуване.
— Зимата настъпва. Пътят ще е изпълнен с трудности.
Бягащият лос кимна замислено.
— Знам това. Съветът взе всичко предвид и реши, че трябва да тръгнем. Дори да умрем, една почтена смърт е за предпочитане пред позорно сътрудничество с белите. А ти какво ще правиш, приятелю? Бракът ти, изглежда, не е това, което се надявах да бъде.
— Ако не е, то е изцяло по моя вина. Още не съм готов да приема друга жена на мястото на Утринна мъгла. Оставих Дона при сестра си. Не съм сигурен кога ще се върна. Надявах се тук да намеря отговора на своята дилема.
— Тук ще намериш само празнота и отчаяние.
— Може би трябва да помоля за видение.
— Не е необходимо. Отговорите са в сърцето ти.
— Дона изпълва прекалено силно сърцето ми, за да мога да мисля ясно. Когато умът ми се проясни, се чувствам виновен, че имам такива мисли. Изглежда ми греховно да заменя любимата Утринна мъгла с друга.
— Спомените не могат да те топлят в студените нощи. Ти взе тялото на Дона и споделяше постелята й.
— Нашата физическа връзка е толкова хубава, че не е възможно да се опише. Когато се любя с Дона, се чувствам така, сякаш цял живот съм чакал точно нея. Тя ме е обсебила. Нуждата да я имам ме задушава. Затова трябваше да се отдалеча. Имах нужда да открия отговорите, които ми се изплъзват, щом съм близо до нея.
— Очакваш ли да ги намериш тук?
— На това се надявах.
Пролетен дъжд му подаде купа димяща яхния и той започна да яде разсеяно, дори без да съзнава, че дъвче и преглъща. Когато привърши с яденето, Бягащият лос му предложи да се настани в колибата на неговото семейство. Коул не можеше да остане в и без това препълненото типи и отклони предложението.
— Смеещият се ручей ще бъде много щастлива да сподели колибата си с тебе — подметна хитро вождът. — Можеш да я вземеш като своя втора жена, ако желаеш. Тя няма да има никакви възражения. Бих ти предложил самостоятелна колиба, но в момента няма свободни.
Коул се надигна, без да отговори на предложението на Бягащия лос.
— Кога ще тръгнете на север?
— Скоро. Всеки ден забавяне ще бъде гибелен за нас.
— Ще ви оставя да си почивате — каза Коул. — Наспи се добре, приятелю.
Излезе от типито с намерението да си постели под открито небе, както бе правил всяка нощ, докато пътуваше насам. Поведе Боеца към заграждението при останалите коне, когато чу някой да го вика. Обърна се и видя Смеещия се ручей. Никак не се изненада. Продължи да разседлава Боеца, чакайки я да се приближи.
— Заех, че ще се върнеш, Вървящ в сянката. Чаках те. Защо жена ти не е с тебе?
— Оставих Дона в Орегон при сестра си. Не исках да я уморявам с още едно дълго пътуване.
— Загрижеността ти е похвална — подметна тя с явно доловим сарказъм. — Въпреки това, много ми е приятно, че те виждам тук сам. Ела — каза тя и го хвана за ръка, — тук е студено, а ти нямаш къде да спиш. Ще споделиш ли постелята ми тази нощ?
Коул се накани да възрази, но промени намерението си. Може би точно това му трябваше сега, да спи със Смеещия се ручей. Какъв по-добър начин да изпита чувствата си към Дона? Би ли могъл да усети с друга жена това, което усещаше с Дона?
— Сигурна ли си, че съм добре дошъл в твоята колиба? — запита той.
— Напълно съм сигурна. Ела, нощта става студена, а огънят ми ще те сгрее.
Коул нарами дисагите и последва Смеещия се ручей към нейното типи. Когато влязоха, тя взе дисагите му и ги сложи до стената.
— Ял ли си? — запита индианката.
Дяволитата й усмивка обещаваше още нещо, освен храната и Коул усети как се втвърдява и набъбва.
— Споделих храната на Бягащия лос.
Смеещия се ручей разстла постелките си и се обърна към Коул. Високите й скули бяха се зачервили под златистата кожа, тя се усмихна съблазнително. Когато розовото й езиче се показа и облиза пищните й пълни устни, мъжествеността на Коул реагира незабавно. Очите й блестяха от желание, докато ръцете развързваха връзките на ризата му.
— И аз мога — изръмжа той и смъкна ризата.
— Нека да ти помогна — прошепна Смеещия се ручей, докато развързваше вървите на панталона му. Още преди да беше свършила, той вече пулсираше болезнено. Отдавна не беше спал с жена, а не бе
