— Надявам се да е скоро — каза Санди многозначително.
— Веднага щом приготвим всичко.
— Не! — протестира Дона. Нямаше да седи и да гледа как Коул урежда живота й. Той влизаше и излизаше от живота й както си поиска и искаше от нея да го чака като куче. — Няма да се омъжа за Коул.
— Напротив — проточиха в един глас двамата мъже.
— Да не забравяш нещо, скъпа? — напомни й Санди.
Зеленият поглед на Коул я прониза.
— Какво забравяш, любов моя?
— Нищо! Нищо… Излезте и двамата, за да се облека.
— Ще те чакам долу — каза Коул. — Заминаваме заедно…
— Не, трябва да си стегна нещата и…
— Никакви извинения, любов моя. Отиваме си заедно у дома.
— Домът на Ашли не е мой дом.
— Ще трябва да се задоволиш с него, докато построя къща за нас. Хайде, Санди. Дона трябва да остане за малко сама.
— Може да чакаш дълго — предупреди го тя. — Искам да се изкъпя и трябва да си събера багажа.
— Един час. Ще се видим долу след един час. Междувременно, Санди, двамата с тебе трябва да си поговорим надълго и нашироко.
Погледът му подсказваше, че Санди има да му дава отчет.
— Много добре — въздъхна Дона, — един час.
Коул би трябвало да се усъмни, защото тя се съгласи твърде лесно.
Когато вратата се затвори зад двамата мъже, тя скочи, изми се бързо и облече най-здравите дрехи за езда. После нахвърля останалите си вещи в една калъфка за възглавница и полека отвори вратата. Коридорът беше пуст. Повечето момичета още си бяха в леглата или закусваха долу в кухнята. Дочу отдалече гласа на Коул и се поколеба с ръка на дръжката. Правилно ли постъпва, запита се тя. Докъде може да стигне, преди Коул да я намери? Ами ако реши, че не си струва труда да я догонва?
Ами бебето?
Дона решително отхвърли мисълта да каже на Коул, че ще става баща. Налагаше се да разчита, че Санди няма да издаде тайната й. Коул трябваше да я иска заради самата нея, а не защото носи дете от него. Нерешителност скова раменете й. Само преди няколко часа Коул й бе казал, че я обича, че иска скоро да се ожени за нея и да създаде дом. Беше се заклел, че Утринна мъгла вече не стои помежду им, че сърцето му е свободно да обича отново. Изведнъж Дона стигна до едно решение.
Ще вземе Уоли от конюшнята и ще тръгне на запад, към Портланд. Ако Коул я последва, ще знае, че наистина не му е безразлична. Ако я остави да си отиде от живота му, значи с право го е напуснала. Имаше чувството, че постъпва неразумно и глупаво. Може би това се дължеше на бременността. Но тя искаше да бъде сигурна, че е нещо повече от едно топло тяло за Коул.
Дона затвори внимателно вратата и се спусна по задната стълба. Конюшнята беше наблизо. След четвърт час вече беше излязла от града.
Коул се опита да се успокои, но не можа. Тревожеше се, че не е убедил Дона, че я обича. Какво трябваше да направи, за да я накара да осъзнае, че тя означава всичко за него? Погледна Санди и видя, че и приятелят му е неспокоен като него.
— Можем да поговорим, докато чакаме Дона — предложи Коул. — Какво точно има между вас двамата? Защо си й предложил брак и защо тя е приела? Когато аз й предложих, направо ме отряза.
Санди го изгледа намусено.
— Ти я изостави. Не й даде никаква надежда за бъдеще с тебе. За бога, Коул, та ти насила я накара да напусне Додж Сити! Защо? Заради твоите егоистични цели ли? — Той поклати глава. — Просто не те разбирам.
— Казах ти защо отведох Дона от Додж Сити. Смятах да я оставя при Бягащия лос, но обстоятелствата не ми позволиха. Не можех с чиста съвест да я оставя там, при тия събития, които се мътеха тогава. Индианците бяха тръгнали по бойната пътека. Дона винаги е пораждала у мене инстинкта да я пазя.
— Но не я предпази от забременяване.
Коул се изчерви.
— И това ли знаеш? Не биваше да става така. Дона не знае колко ми беше мъчно, когато тя загуби детето ни. Радвам се, че знаеш. Сега разбираш защо се чувствам отговорен за нея.
— Обичаш ли я?
— От дън душа. Разбрах, че не мога без нея, малко след като заминах от Орегон Сити. Мина много време, но аз все пак приех смъртта на Утринна мъгла. Тя е част от миналото ми, незабравена и обичана, но най-накрая я оставих да почива в мир. Тя никога няма да се намесва в бъдещето, което възнамерявам да споделям с Дона. Искам да се оженя за Дона, да си създам дом и да имам деца от нея. Но сега тя не ми вярва.
— Обвиняваш ли я?
— Обвинявам себе си. — Той погледна Санди с напиращи на устата му въпроси. — А ти какво правиш в Орегон Сити? Какво означава Дона за тебе и защо, по дяволите, си й предложил да се ожениш за нея?
— След като ми казаха, че си напуснал работа, се почувствах като изгубен. Без тебе като партньор не ми се работеше. Реших, че щом си харесал Орегон достатъчно, за да се установиш тук, и на мене ще ми хареса. Подадох си оставката и взех първия влак, който отиваше на запад.
— Отговори само на половината ми въпроси.
— Много се привързах към Дона. Достатъчно, че да поискам да я защитавам.
— Затова ли я помоли да се омъжи за тебе? Причината ми се вижда несъстоятелна.
Санди го погледна косо.
— Дона нищо ли не ти е казала?
— За какво?
Санди мълча толкова дълго, че Коул почувства как стомахът му се свива. Нещо не беше наред, нещо се беше объркало ужасно много. Чувстваше го с цялото си същество. И каквото и да беше, приятелят му май нямаше никакво намерение да му го разкрие.
— Изплюй камъчето, Санди. Какво криеш?
— Ако Дона искаше да го знаеш, щеше да ти го каже. Ти
Коул се учуди на обвинителната нотка в гласа на Санди.
— Не отричам. Нито пък отричам, че я помолих да се омъжи за мене. Тя отказа. Каза, че щяла да се омъжи за тебе. Какво става тук, по дяволите?
— Дона ти е отказала? — запита смаян Санди. — По дяволите, Коул, главата й явно е била размътена. Единствената причина, поради която я помолих да се омъжи за мене, беше…
Той замлъкна по средата на изречението и наведе очи, за да не срещне погледа на приятеля си.
— Продължавай — настоя Коул. — Можеш да ми кажеш. Помолил си Дона да се омъжи за тебе, защото…
— Тя сама трябва да ти го каже.
Оскърбена нотка се промъкна в гласа на Коул.
— Предполага се, че си най-добрият ми приятел. Какво криеш?
— Дона носи дете от тебе — избъбри Санди. — Помолих я да се ожени за мене, защото всички предполагаха, че няма да се върнеш, а детето й трябваше да има име.
Коул скочи на крака зашеметен.
— Защо не ми е казала? — Присви очи. — Освен ако детето не е от мене.
— Трябва да ти фрасна един по носа, задето дори се осмеляваш да си го помислиш — изгърмя Санди. — Не познаваш Дона, ако смяташ, че ще се съгласи да легне с друг мъж.
Някакво дяволче накара Коул да изрече с обвинителен тон:
— Но сигурно е била склонна да сподели леглото ти, щом е щяла да се омъжва за тебе.
