точно да я докосва и да я накара да го пожелае. Винаги ставаше така между тях. Сякаш телата им бяха в идеална хармония едно с друго. Тя се надигна, за да поеме тласъка му, и извика, когато той я изпълни до краен предел. Така плътно прилепваха един в друг, помисли си тя, докато в тялото й нахлуваше топлина. Винаги бе обичала да усеща здравото му мускулесто тяло да лежи върху нейното, да чувства твърдостта му вътре в себе си. И сега не беше по-различно.
Гневът не позволи на Дона да каже думите, за които копнееше Коул. Той успяваше да завладее тялото й, но все още трябваше да направи доста, за да я убеди да му се доверява. В ума й се мярна неясната мисъл, че сега, след като Коул се е върнал, не би могла да се омъжи за Санди. Това само щеше да скара двамата мъже, които бяха приятели много преди тя да срещне Коул. За всички би било по-добре, ако тя чисто и просто изчезне. Но в следния миг всички свързани мисли се изпариха от главата й и тялото й взе връх, реагирайки с неподозирана сила на любовните ласки на Коул.
Той ускори ритъма, движенията му ставаха все по-бързи, мускулите му се напрегнаха. И нейните мускули започнаха да се стягат. Насладата бушуваше в нея, изпращайки вълни от жив огън по вените й. Той беше набъбнал и твърд; тя го усещаше как пулсира в нея. Коул я повдигна и продължи да влиза и да излиза, стиснал седалището й със здравите си ръце. Дишаше накъсано, поемаше си дълбоко дъх и чакаше Дона да достигне кулминацията си, преди самият той да си позволи да се отдаде на своята.
Тя потъваше в разтапящи я пламъци, чувстваше се така, сякаш душата й напуска тялото. Невъобразима наслада се разгаряше у нея, пронизвайки треперещата й плът. Тя изпищя, без да съзнава, че вика името на Коул, после избухна в конвулсии. В същия миг и той бе връхлетян от вълните на собствения си екстаз. Отметна глава и извика.
След миг Коул нерешително се отдели от нея и се отърколи по гръб. Дона обърна лице, за да не му позволи да види колко я бе разтърсило любенето с него. Коул беше единственият мъж, който можеше да събуди чувствата й, единственият, на когото би могла да реагира физически. Повдигаше й се от мисълта да бъде докосната от друг мъж. Въпреки че Коул можеше да отмества планини с любовното си умение, тя все още се страхуваше да повери в ръцете му своя живот и този на детето си. От баща си си спомняше само суровите му думи и тежката му ръка. По-късно я бе продал на Били Коб и животът й бе станал непоносим. Не че според нея Коул би могъл физически да я нарани. Но това, че й отказваше любовта си, би й причинило много по-големи страдания.
Може би не заслужава щастие, помисли си Дона. Трябваше да си отиде, още сега, преди да е започнала да копнее за неща, които не може да постигне.
— Не можеш да отречеш общото между нас — каза Коул, когато отново започна да диша по- равномерно.
— За страстта ли говориш?
— Не, по дяволите! Говоря за любовта. Утре ще те отведа у дома. Ще се оженим възможно най- скоро.
— И кога стигна до това велико откровение? — запита саркастично Дона. — Доколкото си спомням, не смяташе да обичаш друга жена, след като загуби Утринна мъгла.
— Заминах, защото трябваше да разбера дали мога да вярвам на чувствата си към тебе. Отричах любовта си към тебе, борех се със собствените си чувства, докато накрая така се обърках, че не можех да мисля ясно. Не ми трябваше много време, за да разбера колко много се нуждая от тебе. Ужасно ми липсваше. За да се вразумят, на някои мъже им трябва повече време, отколкото на други. При мене спомените за една любов, на която не позволявах да умре, ми пречеха да видя, че всъщност ти си моята съдба.
Дона не му повярва.
— Можеш ли честно да кажеш, че си превъзмогнал мъката по Утринна мъгла? Че споменът за нея няма да се намесва в живота ни, ако се оженим?
— Напълно уверено мога да кажа, че ти си жената, която искам.
Не това бяха думите, които Дона искаше да чуе. Имаше нужда да го чуе да казва, че е оставил Утринна мъгла да почива в мир, веднъж завинаги. Самоувереността й бе още много слаба, за да понесе втори съкрушителен удар. Били Коб почти бе унищожил чувството й за собствено достойнство и то имаше нужда от повече подкрепа от тази, която Коул като че ли бе склонен да й даде.
Мълчанието й го ядоса.
— Какво още искаш от мене? Утринна мъгла е моето минало, ти си бъдещето ми. — Видя, че тя трепери, и я зави с одеялото. — О, господи, Дона, какво съм ти направил, че толкова да те огорча? Какво трябва да сторя, за да ти докажа, че за мене ти си единствената жена? — Прегърна я силно, сякаш се страхуваше да не му изчезне. — Хайде, поспи. Утре сутрин тръгваме оттук.
Наслада, която тя не искаше да признае, обля Дона, когато Коул я взе в прегръдките си и я притегли към себе си. Когато беше с него, той можеше да я убеди, в каквото си поиска. Но сега тя беше по-силна от когато и да било. Докато не получеше пълна увереност, че ще има щастието, за което само си беше мечтала, нямаше да се омъжи за Коул Уебстър.
Дъждът спря някъде през нощта. На сутринта сивото, воднисто небе бе огряно от слаби слънчеви лъчи, които обаче не успяваха да прогонят надвисналите дъждовни облаци. Коул спеше дълбоко, беше по-спокоен от когато и да било досега, от месеци насам, защото Дона бе спала в прегръдките му — там, където й беше мястото. Свикнала да става късно сутрин, понеже работеше до късно през нощта, Дона също спеше, сгушена до него.
Силно чукане по вратата стресна и двамата от дълбокия им сън. Коул скочи от леглото, опитвайки се да навлече панталоните и ризата, когато вратата изведнъж се отвори с трясък. Защо не се сети да я заключи снощи?
Дона се изправи в леглото, придърпвайки одеялото до брадичката си, с широко отворени, изплашени очи. В следния миг позна Санди и страхът й се превърна в смущение.
— Добре ли си, скъпа? Мили ми каза за наддаването. Ще убия тоя проклетник Портър още щом го видя. — Отправи убийствен поглед към Коул, чието лице не се виждаше от ризата. — Колкото до тебе, господинчо, ще те разкъсам парче по парче.
Коул провря глава през отвора на ризата.
— Здравей, Санди.
Изражението му бе неразгадаемо, но очите му искряха със свиреп блясък.
— Боже господи! Коул!
Погледът му се премести върху Дона. Лицето й бе цялото порозовяло и без никой нищо да му казва, той се досети какво е ставало тази нощ в това легло. Ужасно се зарадва, че вижда Коул, макар че не можеше да не се запита какви са намеренията му спрямо Дона.
— Изненадан ли си, че ме виждаш? — Приятелската нотка почти не се долавяше в гласа на Коул. — Не ти беше нужно много време, за да тръгнеш подир жена ми.
Санди отвори учудено очи.
— Я почакай малко. Аз просто защитавах Дона в твое отсъствие.
— Тя ми каза, че си й предложил брак.
Санди я погледна въпросително. Тя поклати глава, предупреждавайки го да не казва нищо за състоянието й.
— А каза ли ти защо?
— Нямаше нужда. Всеки мъж би оценил жена като нея и ти си се възползвал от нейната беззащитност.
— Именно ти я остави сама и беззащитна — нападна го Санди. — Аз много се привързах към Дона. Женитбата с нея беше единственият начин да я предпазя от хищници като Къли Портър и подобните му. Тебе те нямаше толкова дълго, че дори сестра ти се отказа да те чака. Надявам се да поправиш грешките, които допусна, след като вече си се върнал у дома. Щом ти си тук, Дона вече няма нужда от моята защита.
— Разбира се, че няма нужда от нея — изсвистя свирепо Коул. Изведнъж той осъзна, че говори на най- добрия си приятел така, сякаш е най-лошият му враг, и гласът му омекна. — Прощавай, Санди. Благодаря ти за всичко, което си направил за Дона. Бъди ни свидетел на сватбата.
