Жената на разбойника

прежалила досега.

Коул прострелваше Дона със святкащия си зелен поглед. Тъмни вихри бушуваха зад зениците му, докато я оглеждаше изпитателно. Не трябваше човек да умее да чете мисли, за да разбере какво се върти в главата му. Дона събра целия си кураж и дръзко отвърна на погледа му. Той за кого се мисли? Няма никакво прави да я съди и да я осъжда. Тя вдигна предизвикателно брадичка.

— Никъде няма да ходя с този мъж.

Коул се усмихна. Дълга, бавна усмивка, която опровергаваше думите й.

— О, не напротив, ще дойдеш.

Той я грабна на ръце и се запъти нагоре по стълбите.

— Коя е нейната стая? — извика през рамо.

— Втората врата вляво — отвърна Портър, броейки парите, които му бе подхвърлил Коул. — Твоя е до края на нощта. И никакви грубости, никакви синини — викна той след него. — Никакви белези на видими места.

— Пусни ме, дяволите да те вземат!

Коул я изгледа косо, без да каже нищо. Лицето му бе сурово, очите студени и гневни. Ритна вратата на стаята й, за да я отвори, и я затръшна след себе си. После безцеремонно я стовари на леглото.

Дона го изгледа непокорно.

— Загуби правото да командваш живота ми, когато ме напусна.

— А ти с кого от ония долу би предпочела да легнеш?

— С никого! Това наддаване не го измислих аз.

— Оня там долу, с шарените дрехи, каза, че работиш тук.

— Така е. И не ме гледай така осъдително. Трябва някак си да се издържам. Само тук се решиха да ме вземат на работа.

Той я изгледа яростно, със свирепо блеснали очи.

— Харесва ли ти всяка нощ да лягаш с различен мъж? Ако знаех, че искаш да си изкарваш хляба като курва, щях да те оставя в Додж Сити.

Обидните думи на Коул накараха чашата на търпението да прелее. Той се бе надвесил над нея, съвсем близо, и изригваше оскърбленията си. Тогава Дона сви юмрук и замахна към него, а когато юмрукът й срещна челюстта му, изкънтя силен удар. Той отстъпи назад и се разрази в проклятия, търкайки удареното място с длан. Ръката я заболя ужасно. Ударът може би бе наранил повече нея, отколкото него, но така или иначе укроти гневния изблик на Коул. Все още търкайки челюстта си, той приседна на леглото. Дона се дръпна възможно най-далече от него.

— Нищо няма да ти направя. Само искам да ми отговориш. Първо, кой е тоя Джонсън, дето бил спечелил благоволението ти?

Тя се изсмя.

Коул се намръщи.

— Какво толкова смешно има?

— Ти си смешният. Не позна ли името на най-добрия си приятел?

Коул замълча шокиран. Когато си възвърна дар слово, думите буквално избухнаха като вулкан от устата му.

— Ти се чукаш с най-добрия ми приятел? Какво, по дяволите, прави Санди в Орегон?

Дона подскочи оскърбено.

— Махай се оттук! Веднага изчезвай!

Коул я погледна с присвити очи.

— Платих двеста долара за тялото ти, нали не си забравила. Преди да си спечелиш тия пари, искам някои отговори. Повтарям, какво прави Санди в Орегон?

— Не съм сигурна. Каза, че иска да си опита късмета тук. Работи за Танър.

— Много добре. Да оставим тая тема за малко. Защо си напуснала дома на сестра ми? Можеше да живееш с моя дял от печалбите от дъскорезницата, докато ме няма.

— Това трябваше значи да бъде заплащането за услугите ми, така ли? — избухна Дона. — Използва ме и после ме захвърли. Сестра ти е твърде почтен човек, за да й се натресе на врата изхвърлената курва на брат й.

Тръпка разтърси цялото тяло на Коул. Така ли мисли Дона за себе си? Затова ли я намери тук да продава тялото си? Никога не я бе смятал за своя курва. Беше се върнал от бреговете на Паудър Ривър, за да се извини. Искаше да се ожени за нея.

— Какво има между тебе и Санди?

— Санди е мой приятел и защитник. Аз… аз ще се омъжа за него идната седмица.

Избъбри тези думи, без да помисли. На практика не беше дала официално съгласието си за брака със Санди, но вероятно щеше да го направи заради детето. Не искаше детето на Коул да израсне като копеле.

— Как ли пък не! — изригна Коул. — Спиш ли с твоя „приятел и защитник“?

— Това не ти влиза в работата.

— Напротив, влиза.

— Ти ме изостави, Коул. Не си ми обещавал нищо и аз не съм ти искала нищо. Не трябваше да ти вярвам. — Искаше всъщност да каже, че не би трябвало да се влюбва в него. — Живей в миналото, дръж живи спомените си. Не ме интересува какво ще правиш. Аз се омъжвам за Санди.

Нещо се пропука в Коул. Той стисна раменете на Дона и я разтърси силно.

— Спиш ли със Санди? Ще ми отговориш, Дона!

— Не, по дяволите! Не! Ти си единственият.

Коул целият потрепери. Отпусна ръце и наведе ниско глава. Когато я вдигна, непроницаемото му изражение не издаваше никакви чувства. Дона нямаше представа колко тежко му бе станало и колко разочарован се почувства, когато разбра, че тя спи с най-добрия му приятел. Отначало не бе поискал да повярва, но сега не знаеше какво да мисли.

Погледна към Дона, разбирайки изведнъж колко е крехка и уязвима. Гневът му изчезна, щом осъзна, че в миналото се е държал като мръсник. Бе третирал Дона като своя собственост, страхувайки се да признае любовта си, понеже беше виновен. За нещастие твърде късно бе разбрал, че мястото на Утринна мъгла е в онази отдалечена част от мозъка му, където се намираха неговите спомени. Дона беше неговото настояще и бъдеще. Сега, когато най-накрая бе готов да я обича с цялото си сърце и душа, я бе загубил.

Не, нямаше да допусне това. Познаваше я по-добре от себе си. Тя не можеше, нямаше начин да приема безразборно мъже в леглото си.

— А какво ще кажеш за това наддаване, на което попаднах тази вечер?

— Санди напоследък го нямаше заради наводненията. Къли Портър губеше пари от слабата клиентела и искаше да си навакса. Аз не съм се съгласявала. Никога не съм вършила такова нещо.

— Къли Портър ли е собственикът на „Поилнята“ — Дона кимна. — Насили ли те да участваш в това?

— Да, но щях да намеря как да се измъкна — каза тя леко неуверено.

— Ще го убия — изсъска Коул, свивайки юмруци.

— Нищо такова няма да правиш. Отговорих на въпросите ти, сега е време ти да отговориш на моите. Защо се върна? Намери ли Бягащия лос? Наред ли е всичко с него и с племето?

— Бягащият лос отвежда хората си в Канада. Правителството иска да вземе всички оръжия и коне на индианците и да ги накара да се заселят в територии, които не могат да ги изхранват.

— Добре ли са Пролетен дъжд и Слънчев лъч?

— Да. Индианците са понесли малки загуби при Литъл Биг Хорн.

Дона не можа да се сдържи да не зададе въпроса, който пареше на върха на езика й:

— А Смеещият се ручей? Зарадва ли се, като те видя?

Очите му бяха тъмни и загадъчни.

— Тя ми предложи да сподели постелята си с мене.

Дона сведе очи.

— Разбирам.