доволен. Седни, изглеждаш уморена, скъпа.
Дона се поуспокои и се отпусна предпазливо на ръба на леглото.
— Уморена съм. Напоследък не се чувствам добре.
Санди я погледна загрижено.
— Да намеря ли доктор?
— Не, може би съм яла нещо развалено. Сигурна съм, че ще ми мине.
Той я изгледа странно.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че какво друго може да е?
— Предполагам, имаш право.
Поговориха още малко за всякакви обикновени неща и накрая Санди каза:
— Е, аз вече мога да си тръгвам. Почини си, скъпа. Ще се видим утре.
— Санди… благодаря ти. Не трябваше да го правиш.
Той я погледна, а в сините му очи се четеше неясен смут.
— Трябваше да го направя. Сега повече от всеки друг път.
След тази тайнствена забележка той си тръгна. На другата вечер обаче отново дойде и я придружи горе, след като работното й време привърши. Така минаха цели две седмици. Дона се чувстваше виновна, че Санди се охарчва заради нея, и настоя да му върне поне известна сума от парите, които Къли не й искаше.
Здравето й обаче продължи да се влошава. Сутрин й се гадеше, имаше световъртежи, апетитът й като че ли съвсем я бе напуснал. Не можеше да си позволи да отслабне. Къли неведнъж се бе оплаквал, че е прекалено слаба.
Тази вечер Санди закъсня. Неколцина клиенти решиха, че се е наситил на Дона, и започнаха да спорят кой да иде с нея в стаята й. Размениха си няколко юмрука. След броени минути боят се превърна във всеобщо сбиване, присъединиха се и няколко от момичетата. Дона се добра до стълбището и загледа оттам уплашена как боят става все по-свиреп. Изведнъж ревът на тълпата я замая и тя се олюля зашеметена.
Санди пристигна запъхтян в „Поилнята“ — беше се забавил заради един проблем в дъскорезницата. Страхуваше се да не би клиентите на Портър да са изтълкували неправилно закъснението му. Напоследък бе станал редовен клиент на заведението и всички знаеха, че Дона предпочита неговата компания. Той бутна летящата врата и се озова насред една лудница. Потърси с очи Дона и я видя да си пробива път към стълбището. Вълна от облекчение пробяга по него, когато разбра, че й няма нищо. Изведнъж тя се олюля и той усети как сърцето му прескача. Разблъска тълпата с неподозирана сила, раздавайки юмруци наляво и надясно, и се добра до нея.
Стигна навреме. Дона тъкмо бе започнала да се свлича на пода, когато той я подхвана и се изкачи тичешком по стълбите. Когато стигна до стаята й, тя вече се свестяваше.
— Какво стана?
— Припадна. Добре че стигнах навреме. — Той я положи внимателно на леглото и отстъпи назад. — Не е ли време да ми кажеш истината?
— Истината? За кое?
— Всички признаци са налице. Носиш дете. От Коул ли е?
Очите на Дона блеснаха гневно. Той да не си мисли, че е способна да отдаде тялото си на друг, освен на Коул?
Санди разбра причината за гнева й, но се налагаше да й зададе този въпрос.
— Съжалявам, Дона. Трябваше да ти задам този въпрос — заради Коул.
— Той беше първият ми и единствен мъж — Никога не съм била наистина жена на Били Коб.
Санди отмести поглед, смутен от това толкова лично разкритие, макар да знаеше, че Коул е взел девствеността на Дона. Изведнъж се обърна рязко към нея.
— Обичаш ли Коул?
Дона въздъхна, спомняйки си момента на раздялата им.
— Някога го обичах.
— И още го обичаш.
— Вече не съм сигурна. Той не заслужава любовта ми.
— Какво ще правиш с бебето? В кой месец си?
Дона си спомни как Коул не се бе отдръпнал от нея, докато се любеха — поне няколко пъти. Последният път беше, когато замина. Но тя можеше да е заченала много преди това. Върна се назад, шокирана колко много време е минало от последния й цикъл. Ако и сега не й дойдеше, значи щеше да е за трети път, което означаваше, че е бременна в третия месец. Отдавна би трябвало, да си даде сметка, че е бременна, но бе преживяла толкова мъка и беше толкова нещастна, че не бе обърнала внимание на това, което се случваше в собственото й тяло.
— Не съм сигурна. Втори или трети месец. — Тя вирна брадичка. — Не се тревожи, мога да се погрижа за себе си.
— Не и ако работиш в „Поилнята“. Трябва да напуснеш незабавно, няма значение дали искаш или не. Ще направя всичко възможно, за да намеря Коул и да го доведа.
— Не! — извика Дона. — Да не си посмял. Той не ме иска. Никога не ме е искал. Сама ще се грижа за себе си и за бебето.
— Коул има право да знае! Ще се посъветвам с Ашли, тя ще…
— Да не си посмял! Ако кажеш на някого, ще напусна града. И това май ще е най-добре за всички. Ашли ще настоява да живея у тях, щом научи, че нося дете от Коул. Не искам милостиня от тях.
— Бъди разумна, скъпа. Коул скоро ще се върне. Не решавай нищо, без да се посъветваш с него.
— Защо си толкова сигурен, че той ще се върне? Може би е решил да остане при Бягащия лос. Свикнал е с индианския живот. Дори там има една жена, която го чака.
Санди се намръщи. Беше старомоден мъж със старомодни ценности. Една бременна жена имаше нужда от мъжка закрила. Тя не биваше да работи такава работа, където от нея ще се иска повече, отколкото е склонна да даде. А работата в „Поилнята“ почти бе съсипала репутацията на Дона, въпреки че в действителност тя не беше курва.
Когато Санди решеше нещо, нищо не беше в състояние да го накара да промени намеренията си. Беше непоклатим като скала, надежден и лоялен.
— Събери си нещата, идваш с мене у нас!
— Какво? Няма да направя такова нещо. Не мога да живея с тебе.
— Можеш и ще живееш. Аз самият ще се оженя за тебе, ако е необходимо.
Стресна се от това, което изрече, но знаеше, че ще го направи. Коул се бе възползвал от Дона и я бе изоставил. Би трябвало да е наясно, че тя може би носи дете от него. Ако не се върне скоро, за да потърси жена си, Санди щеше да се ожени за нея и да отгледа детето му.
— Дона, изслушай ме. Никога няма да ти направя нищо лошо. Не мога да те оставя тук беззащитна. Това е против убежденията ми. Отказваш да потърсиш закрила при семейство Мактавиш, затова ти предлагам друга възможност.
— Ще тръгнат приказки.
Санди изруга здравата.
— А няма ли да тръгнат, ако останеш тук и наедряваш с всеки изминал ден? Помисли малко, скъпа. Аз не представлявам заплаха за тебе. Можеш ли да кажеш същото за Къли Портър? По дяволите, ще се оженя за тебе.
Дона го загледа смаяна.
— Ще направиш това за мене?
— Не само за тебе, но и за Коул. Ще отгледам детето му така, сякаш е мое.
— Никога няма да ти бъда истинска жена, Санди. Съжалявам.
— Нима съм искал да бъдеш?
Дона сключи ръце в скута си, нервите й се изопнаха още повече.
— Не мога да живея с тебе. Ще остана тук още малко, докато не реша какво да правя по-нататък. Може и да не износя детето. Вече загубих едно дете от Коул. Оценявам всичко, което направи дотук за мене, но
