Жената на разбойника

Танър кипна. Беше довел Санди в „Поилнята“, за да пийнат по едно и да си поговорят, след като бяха приключили работата в града, но това му дойде в повече. Изправи се рязко, хвърли парите на масата и хвана Дона за лакътя.

— Хайде да се махаме оттук. Утре, ще пратя да вземат нещата ти.

— Остави ме, Танър. Никъде няма да ида с тебе. Доволна съм от работата си. Имам добра стая, получавам и храна.

— Остави я, Танър — намеси се Санди. — Дона е достатъчно голяма, за да знае какво иска.

— Благодаря ти, Санди — каза тя, издърпвайки ръката си от тази на Танър. — Кажи на Ашли, че много съжалявам, че не съм ви идвала на гости. Аз… бях много заета.

— Да, сигурно — каза нерешително Танър. Каквато беше гореща глава, сигурно си бе направил погрешен извод за работата на Дона. — Какво ще кажеш на Коул, като се върне?

— Истината, ако изобщо се върне.

Тя се обърна и избяга.

— Променила се е — каза тъжно Танър. — Със сигурност знам, че Коул я обича. Ашли смята, че ще се върне, щом разбере какво е загубил. Но никак не ми се иска да съм на нейно място, когато той се върне.

— Ако всичко, което ми каза за тях двамата, е вярно, Дона има защо да бъде огорчена.

— Има ли право да продава тялото си?

— Не знаем дали го прави. Знаеш ли какво ще ти кажа. Ти имаш да управляваш дъскорезницата, затова аз ще наглеждам Дона. Коул ми е най-добрият приятел. Безброй пъти ми е спасявал кожата. Най-малкото, което мога да направя, е да наглеждам жена му. Сигурен си, че ще се върне, нали?

— Ашли вярва, че брат й обича Дона. Познава го много по-добре от нас, нали са близнаци. Той ще се върне. Залагам си живота.

Дона наблюдаваше с крайчеца на окото си как Танър и Санди излизат от кръчмата. Знаеше, че е разсърдила Танър, но той нямаше право да й се налага. Болно й стана, като се сети, че той е сметнал, че тя води мъже в стаята си.

Бе я съдил и я бе намерил виновна в грехове, които не бе извършила. Всички мъже са еднакви, кипна тя вътрешно. По-добре да не вярва на никого от тях. Дори на зетя на Коул.

18.

Следващата вечер Санди Джонсън дойде в „Поилнята“. По-следващата — също. И всичките следващи вечери. Скоро стана ясно, че мъжът с пясъчна коса и опасен блясък в очите се интересува от Дона. Наблюдаваше я като сокол, хвърляйки остри погледи към мъжете, които посягаха да я опипват. Къли Портър видя какво става и предположи, че Дона най-накрая си е избрала мъж, когото да заведе в леглото си.

— Довечера е крайно време да заведеш тоя Джонсън горе — каза й той, когато Санди влезе в „Поилнята“ в обичайния час. — Няма да те чака вечно.

Санди видя Дона да говори с Портър и се запъти към тях. Знаеше какво се очаква от него, затова попита:

— Дона, може ли да те черпя едно питие?

Портър присви очи.

— Заемаш цялото време на това момиче, Джонсън. Има и други, които си мечтаят за нейната компания. Късметлия си, че тя е благосклонна към тебе. Ако можеш да отделиш пет долара, ще е твоя за няколко часа. Цената за цяла нощ е двайсет долара.

Бузите на Дона пламнаха и тя се замоли земята да се отвори и да я погълне. Това, разбира се, не стана. Но за нейно огромно смущение Санди бръкна в джоба си, извади една двадесет доларова златна монета и я пусна в деколтето на Дона. После я хвана за ръка и я притегли към една маса. Портър тръгна след тях.

— Ще е твоя чак след края на работното време — каза той. — И никакви грубости. Не обичам момичетата ми да идват на работа на другия ден със синини. Ще ви пратя обичайните питиета.

Дона не можа и дума да обели. Всякакви цветове се бяха оттеглили от лицето й, бе пребледняла като мъртвец. Санди забеляза това и запита:

— Добре ли си, Дона?

Стомахът й бе разбъркан, а главата замаяна. Тя преглътна конвулсивно. Напоследък често се чувстваше така.

— Сигурно си мислиш… тоест… аз не съм…

— Нищо не си мисля, Дона.

— Ти плати за моя… моята… Никога не водя мъже в стаята си. Къли ми каза, че трябва да го правя, ако искам да си запазя работата, но аз все отлагам.

Санди я погледна съчувствено.

— Никога не съм си мислил, че работиш като курва. Навъртах се наоколо достатъчно дълго, за да знам какво говорят мъжете.

Дона го погледна озадачено.

— И какво говорят?

Той се усмихна.

— Наричат те леденото момиче. Обзалагат се кой пръв ще те разтопи. Излиза, че ще съм аз. До кое време обикновено работиш?

Дона беше твърде стресната, за да отговори. Издаде някакъв задавен гърлен звук и едва след това успя да каже:

— Нали не очакваш аз да… Мислех, че си приятел на Коул.

— Спокойно, Дона. Май зле се изразих. Не съм платил, за да се възползвам от тялото ти, ако това си мислиш. Правя го заради Коул. Ако платя за тебе, Портър ще спре да те притеснява. Ще се кача в стаята ти и ще стоя достатъчно дълго. Ако тази работа е толкова важна за тебе, сигурно мога да ти помогна да я запазиш.

— Ти ще направиш това за мене? Когато се срещнахме, не останах с впечатление, че се интересуваш кой знае колко от мене.

— Страх ме беше да не се възползваш от доброто сърце на Коул. Но след като Танър ми обясни какво е положението, започнах да мисля другояче за тебе. Най-малкото, което мога да направя, е да се грижа за твоята безопасност, докато той си дойде.

— Вярваш в Коул повече от мене — каза Дона с горчивина, която стресна Санди. — Той няма да се върне.

— Ще видим. Хайде сега, върши си работата. Шефът ти трябва да остане доволен. Ще се върна към края на работното време.

Дона се почувства малко по-уверена тази вечер — за пръв път, откакто работеше като сервитьорка. Солидното присъствие на Санди я успокояваше. Мълчаливият страж възпираше мъжете да не й пускат ръце и да не подхвърлят двусмислени забележки по неин адрес. Дори Къли изглеждаше доволен, като знаеше, че най-накрая тя ще започне да му донася допълнителна печалба.

Дона едва дочака края на работното време. Беше по-уморена от обикновено и не можеше да си представи защо. Сега, когато Къли вече не й досаждаше с настоявания да продава тялото си, се чувстваше по-малко притеснена. Хвърли един поглед към Санди, който седеше в салона и чакаше търпеливо. Повечето момичета вече бяха изчезнали по стаите с клиенти и в салона останаха само Дона, Къли и Санди.

Санди навярно усети, че Портър го чака, за да си поиска дела, затова се надигна, изправи едрата си фигура и хвана Дона за ръката.

— Готова ли си?

— Готова е — обади се вместо нея Портър. — Можеш да излезеш от задната стълба, като свършиш. Помни какво ти казах — никакви синини?

— Аз не бия жените — каза Санди и го изгледа хладно. — Хайде, Дона, покажи ми стаята си.

Когато вратата се затвори зад тях, Дона се притесни. Не познаваше Санди достатъчно добре, за да му вярва. Единственият мъж, на когото някога бе вярвала, беше Коул.

— Успокой се, Дона, нищо лошо няма да ти направя. Ще стоя тук достатъчно дълго, за да остане Портър