— Съжалявам, не съм искала да те обиждам. Но никога през живота си не съм правила такова нещо и няма да започна сега да го правя. Утре сутрин си събирам нещата и напускам.
— Чакай малко — обади се Портър. — Клиентите ми те харесват. Ще им липсваш, ако напуснеш. Постои още малко, може би ще си промениш мнението. Един ден все ще харесаш някой мъж. — Той внезапно присви очи. — Я чакай, нали не си девствена?
Дона прехапа устни и отмести поглед.
Портър изведнъж се разсмя.
— Така си и помислих. Нямаше да работиш тук, ако беше. Просто си вириш носа. Много добре, ще играя твоята игра. Но ако скоро не започнеш да ми носиш печалба, аз ще решавам вместо тебе. Все някой ден трябва да започнеш.
Дона не можа и дума да продума дълго след като той си отиде. Не беше разбрала, че Мили бе изслушала целия им разговор.
— Трябва да поумнееш, Дона. Не си целомъдрена. Освен че си метиска, си много слаба според вкуса на повечето мъже. Всички работим за Къли и печелим повече, легнали по гръб, отколкото от надниците. Имаш ужасен късмет, че ти дава малко време да размислиш. Но помни ми думата, един ден той ще загуби търпение и насила ще те накара да заведеш някой мъж в леглото си.
Дона беше твърде шокирана, за да мисли, камо ли да отговори нещо. Къли не можеше да направи такова нещо, нали? През цялото време, докато работеше тук, в „Поилнята“, нарочно се бе държала дистанцирано. Повечето мъже, които посещаваха кръчмата, бяха недодялани дървосекачи, които търсеха да си прекарат приятно времето, и тя нямаше никакво намерение да се сближава с тях.
Това, което тя обаче не разбираше, бе, че естественото й недоверие към мъжете и хладното държание й придаваха тайнствен вид, който привличаше клиентите на Къли към нея като пеперудите към пламъка. Надпреварваха се да спечелят вниманието й и се обзалагаха кой пръв ще успее да легне с надменната метиска.
Всички момичета имаха почивен ден в неделя. След много размисли Дона реши да посети Ашли и Танър. Не беше ходила у тях, защото много я беше срам да каже къде работи, макар че се трудеше почтено за хляба си. Не би понесла семейството на Коул да си помисли нещо лошо за нея, затова в почивните дни си оставаше в стаята.
С всяка изминала седмица Дона все повече намразваше работата си. Клиентите ставаха все по- капризни и все по-дръзки. Започваше все по-трудно и с все по-нарастваща неприязън да обслужва с усмивка тези мъже, чиито ръце трябваше да отблъсква от различни части на тялото си. Къли Портър я гледаше като сокол, с неодобрително присвити очи, щом откажеше да легне с някой мъж, който предлагаше добри пари за тялото й.
След като премисли добре ситуацията, Дона реши, че е време да напусне работа и да заживее от спестяванията си, докато не намери някакво почтено занимание. Тази вечер се случи нещо, което промени намеренията й. Танър Мактавиш влезе в кръчмата заедно с един мъж, когото тя веднага позна. Санди Джонсън! Какво прави той тук, в Орегон, запита се тя. Загледа ги напрегнато, докато сядаха на една празна маса и си поръчваха питие, продължавайки разговора си. Дона искаше да се обърне и да побегне с всички сили. Ужаси се, че тези хора, толкова близки на Коул, ще я видят в сегашното й положение.
Портър изневиделица се появи зад гърба й и тя не можа да избяга.
— Ето двама симпатични клиенти — подметна хитро той. — Танър Маткавиш е собственик на най- голямата дъскорезница по тия места. — Той я побутна доста силно напред. — Върви, седни при тях. Карай ги да поръчват.
— Не, не мога. Те са…
Преглътна думите си, когато Портър я хвана здраво за ръката и я помъкна към масата на Танър.
— Изглеждате ми самотни, господа — каза многозначително кръчмарят. — Това е Дона, тя ще се погрижи за всички ваши нужди. Каквото си пожелаете, господа. Дона ще се погрижи да го получите. По всякакъв възможен начин — добави той, намигвайки.
Преди да си тръгне, й прошепна:
— Дай им каквото искат, разбра ли?
Бузите на Дона пламнаха. Какво ще си помислят Танър и Санди за нея? Вече знаеше отговора на този въпрос. Щяха да си помислят, че работи като курва.
Танър пръв се опомни. Силно смръщените му вежди говореха, че никак не му е приятно да я види тук.
— Каква е тая работа, Дона? Тук ли работиш? Защо не дойде да ни посетиш? Ашли ужасно се тревожи за тебе.
— Съжалявам, исках да ви дойда на гости, но не можах. — Облиза внезапно пресъхналите си устни. — Не е каквото изглежда. Работя тук, но не като… не е каквото си мислите. Не съм курва! — избъбри тя.
— Не съм казвал, че си — отвърна Танър мрачно. — Ще говоря с Портър. Тази вечер идваш у дома с мене. Много добре знаеш, че на Коул никак няма да му хареса каква работа си си избрала.
Очите на Дона блеснаха гневно.
— Коул ме изостави! Ако го беше грижа за мене, щеше да ме вземе със себе си. Не мога да живея като ваша храненица. Това може да не е най-почтената работа в града, но само нея можах да намеря.
Дона отмести очи, за да не срещне погледа на Танър. Но срещна смаяния поглед на Санди Джонсън. Гледаше я със съжаление. Съжаление, което не бе искала и от което не се нуждаеше.
— Здравей, Дона, радвам се да те видя.
— Извинявай, че не ти обърнах внимание, Санди. Какво правиш в Орегон? При Коул ли си дошъл? Предполагам, Танър вече ти е казал, че Коул замина преди три седмици.
— Не ми се работи без него — обясни Санди. — Партньори сме още откакто той дойде на работа в „Пинкертон“. Щом чух, че си е подал оставката, реших да дойда при него и да си опитам късмета в Орегон.
— Коул е напуснал работа? — запита изненадано Дона. — Не знаех. Той рядко ми се доверява.
— Предложих на Санди работа и той прие — обясни Танър. — Ще живее в една от колибите при дъскорезницата. Когато Коул се върне, ще реши дали да остане за постоянно.
— Дано си се приготвил дълго да чакаш — изрече Дона с горчивина. — Няма голяма вероятност той скоро да се върне.
— Не мисля така — възрази убедително Санди. — Мисля, че ще загуби твърде много, ако не се върне. — Сериозният му поглед накара Дона да му повярва. — Мисля, че ще се разстрои, ако те види да работиш на такова място. Танър е прав. Трябва да се върнеш у дома с него.
— Напълно съм в състояние да се грижа за себе си — настоя разгорещено Дона.
Защо всеки мъж, когото срещне, се стреми да й урежда живота?
— Дона погрижи ли се за вас, господа? — приближи се Портър и й метна страшен поглед. — Още не сте си поръчали питие. Какво ще желаете?
И Танър, и Санди си поръчаха чисто уиски.
— Някой от вас, господа, няма ли да почерпи дамата?
Танър погледна Дона така, че тя веднага разбра колко голямо е неодобрението му.
— Донесете на дамата каквото тя пожелае — каза Санди.
Портър не взе поръчката на Дона — знаеше какво могат да пият неговите момичета.
— Не ми е приятно да те оставя тук — каза Танър намръщен.
— Това е моят избор, Танър.
Макар да бе смятала да избяга, когато Танър влезе тук, сега тя промени намерението си от чиста упоритост. Твърде много й дойде. Никой мъж нямаше да я командва.
Точно тогава един дървосекач от съседната маса започна да я закача. Явно беше пиян. Портър стоеше до него и го подтикваше.
— Ей, Дона, свободна ли си довечера? Сърби ме на едно място, дето само ти можеш да го почешеш, ако вече не си обещала на тия господа, дето флиртуваш с тях.
— Намери си друга жена, Толмън — изръмжа Танър с тон, който не допускаше никакъв компромис.
Толмън премига един-два пъти, позна шефа си и набързо би отбой.
— Съжалявам, господин Мактавиш — избъбри той. — Не исках да навлизам във ваша територия.
