Жената на разбойника

— Не, не разбираш. Не го направих. Не… не можах. Все си мислех за една синеока красавица, която ме чака в Орегон. И накрая се вразумих, скъпа. Закъснял ли съм?

Дона го загледа втренчено, с бледо, но решително лице.

— Много закъсня, Коул. Ще се омъжа за Санди.

19.

Коул не можеше да повярва, че Дона не изпитва никакви чувства към него. Не можеше да се откаже от нея. Не и сега, не и когато пукнатината в живота му изчезваше. Ако не беше Дона, той още щеше да живее в миналото, оплаквайки една мъртва жена, която не можеше да отвърне на любовта, упорито поддържана жива от него. Още от самото начало бе почувствал, че е отговорен за Дона, и сега знаеше защо. Толкова беше просто. Не можеше да се откаже от нея, защото я обичаше. Обичаше я с цялото си сърце и душа. И тя го обичаше. Би заложил живота си, че е така.

— Няма да се омъжиш за Санди — каза той остро. — Ти ме обичаш.

Дона предизвикателно издаде челюст.

— Не те обичам. Каквато и любов да съм изпитвала към тебе, тя умря, защото нямаше от какво да се храни. Не съм Утринна мъгла, нито някога ще бъда. Ти почувства привличане към мене само защото ти заприличах на покойната ти жена. Освободи ме от кошмара, в който Били беше превърнал живота ми, и винаги ще съм ти благодарна за това. Искам истински дом, деца, семейство. Но преди всичко искам мъж, който да ме обича.

Коул се загледа в тайнствените дълбини на сините й очи и разбра колко празен и безцелен е бил животът му през всичките тези години. Дона беше всичко, което искаше на този свят. Без нея животът нямаше нито аромат, нито цел, нито смисъл. Години наред бе тънал в тъгата си, изгубен, разкъсан и копнеещ, но беше прекалено упорит, за да разбере, че Създателят му е дал втори шанс. Дона бе неговото начало и край, и всичките години любов между тези два мига. Но само ако се съвземеше и разбереше, че двамата са родени един за друг.

— Обичам те, Дона. Искам винаги да бъдем заедно.

Дона го погледна втренчено, с безизразно лице.

— Не ти вярвам.

Тя искаше да му повярва, но се страхуваше, че ако остане с него, отново ще го загуби. Нямаше да може да понесе това за втори път. В нея растеше дете, което трябваше да пази и да възпитава. Не можеше да вярва на Коул, че ще започне нормален живот с нея и тяхното дете.

Отчаяно искайки да й докаже, че всичко казано от него е вярно, Коул силно я притисна към себе си. Очите му искряха, устата му се притисна свирепо към нейната. Студеният въздух в стаята само правеше устата му още по-гореща, докато жадните му целувки разклащаха самите устои на съществото й. Той нечестно се възползваше от уязвимостта й, крадеше волята й и се подиграваше на съпротивата й.

Целувките му станаха още по-дълбоки. Дона се съпротивляваше срещу подтика да се поддаде на страстта, която той се мъчеше да възпламени у нея. Но тази битка бе обречена. Устните й се разтвориха от само себе си, отстъпвайки пред нежното нападение на неговия език. Той трептеше в устата й, подпалвайки огньовете на желанието в цялото й тяло. Отдавна не бе лежала така в прегръдките на Коул и сега усещаше мощта на ръцете му и неподозираната наслада да поема тялото му в своето.

— Искаш ме, знам, че е така — прошепна той до устните й.

Отказът й прозвуча фалшиво дори в собствените й уши.

— Може би някога съм те искала, но сега не съм онази жена, която ти напусна. След като ме изостави, бях принудена да оцелявам в един свят, за който не знаех нищо.

Коул се почувства виновен за всичките й несгоди. След като я бе оставил, тя се бе задълбала в себе си, беше се свила в черупката си, скривайки чувствата си от света, в който сега живееше. Той отчаяно затърси начин да пробие защитната броня, с която се бе обградила.

Отчаяние бушуваше в гърдите му, докато я притискаше към себе си с всичка сила. Зацелува я отново и отново, опитвайки се да спечели тялото й, след като бе загубил душата й. Устата му се плъзна по нейната, поглъщайки мекотата й, но този път по-настоятелно. Целувката му можеше да се сравни единствено с горещината, която би накарала метал да се стопи. Обсипа с целувки устните й от край до край, мачкаше ги и ги разтваряше властно, за да проникне дълбоко навътре с езика си.

Ръцете му поглаждаха тялото й с дълги равномерни движения, от което в дъното на корема й се събираше топлина на талази. Тя почувства как устните му засмукват зърната й и изведнъж разбра, че той е разкопчал дрехата й отпред, разголвайки гърдите й, за да станат достъпни за лакомата му уста.

— Коул, не искам това! — Но трепетът в гласа й опровергаваше думите.

Без да обръща внимание на протестите й, той вдигна полите й и прокара ръка по триъгълника от меки къдрави косми на мястото, където се съединяваха бедрата й. Ръката му ставаше все по-дръзка, изследвайки нежната плът между бедрата й. Устните му се разтеглиха в бавна усмивка, когато тя извика, притискайки слабините си към ръката му.

— Кажи ми, че не ме искаш, любов моя. — И той пъхна един пръст в нея.

Протестът на Дона замря в сподавен стон, когато огнени езици близнаха краищата на нервите й. Тя чувстваше как мъзгата й потича и я подготвя да го приеме, в нея избухна огорчение.

— Не е често — изхлипа Дона. — Знаеш как да накараш тялото ми да те иска.

— Винаги си ме искала, любов моя. Не ми се отказвай сега. Обещавам да бъда най-добрият съпруг, за който би могла да си мечтае всяка жена.

Тя завъртя глава в яростно отрицание, неспособна да говори, тъй като пръстите му вършеха своята магия там долу, а устните му жадно засмукваха зърното й.

Изведнъж Коул сграбчи роклята й с две ръце и я издърпа. Така сръчно, че тя остана без дъх, той смъкна фустата, корсета и долната риза. Обувките и чорапите останаха последни. После и той бързо свали дрехите си, още мокри от дъжда. Когато се върна при нея, Дона се опита да му се откопчи, но той я хвана и я задържа, притисната плътно към бушуващата топлина в тялото му.

— Спокойно, любов моя. Няма да те нараня. Искам да те любя. Мечтаех си за този миг още от деня, когато напуснах Орегон Сити.

— Не трябваше да заминаваш — нападна го Дона.

— Ако не бях заминал, може би никога нямаше да разбера колко много те обичам.

Устата му заглуши сърдитото й възражение. Съблазнителните му целувки отнеха и последните остатъци от контрол над сетивата й. Устните му вкусваха нейната устава после гърдите й, засмукваха ги, след това се спускаха надолу към корема и гъстите къдрави абаносови косми там, където се съединяваха бедрата й. Дона затаи дъх, боейки се той да не забележи леката издутина, където бебето лежеше под сърцето й, но устата му я отмина, за да намери малкото съкровище, скрито във влажните листенца на женствеността й.

Тя чувстваше пулсиране в корема си, докато той я целуваше и облизваше, разтваряйки розовата й плът с език, за да може да я поеме по-навътре в устата си. Усети как от нея потича влага и се вбеси, защото не можеше да не реагира на сладкото мъчение.

Коул издаде нисък гърлен звук. Разтвори бедрата й с колене и легна между тях. Тя беше открита и уязвима. Опита се да се скрие от него с ръце, но той ги отстрани.

— Толкова си красива — каза той пресипнало. — Не се крий от мене. Ще прекарам остатъка от живота си да те гледам и да те любя.

Очите на Дона се спряха на ерекцията му, мъчително осъзнавайки каква умопомрачителна наслада можеше да й даде. Коул проследи погледа й и сърцето му заби още по-бързо.

— Докосни ме, любов моя.

Той притегли ръката й към ерекцията си и я накара да свие пръсти около нея. Затвори очи и изстена, когато го разтърсиха яростни тръпки.

Дона се опита да дръпне ръката си, но той я задържа и бавно я придвижи нагоре-надолу по члена си. Тя почувства изгарящата му топлина, докато той се уголемяваше и набъбваше в ръката й. Сладка агония го обхвана, той извика, отблъсна ръката й и се плъзна нагоре по тялото й.

— Не мога да чакам! Идвам в тебе, любов моя!

Тялото на Дона се напрегна. Тя искаше да отрече жаждата си за него, но не можеше. Той знаеше как