носят вързопи и бали от единия кораб към другия, после да изчезват долу в трюма на „Отмъщение“. После зърна ранените; някои лежаха, докато други седяха и гледката беше доста страшна. Мустафа се движеше сред тях, оглеждаше раните, мажеше ги с мехлем и ги превързваше с бинтове, които вадеше от малко сандъче.
Нежното й сърце зарида, когато видя как Мустафа превързва чукана на един мъж с отсечена ръка. Когато видя Тарик да крачи през палубата към ранения, излезе от прикритието си.
Тарик я видя едва когато тя се обади, докосвайки ръката му.
— С какво да помогна?
Той се извърна гневно.
— Мисля, че ти казах да стоиш в каютата!
Брадичката на Уилоу се вирна упорито.
— Не съм ти наложница. Макар да има правила, които англичанките следват, животът зад стени и затворени врати не е едно от тях. Сега ми кажи с какво да помогна.
— Ние с Мустафа ще направим каквото трябва. Това не е работа за жени. Няма да ти стигнат силите.
Уилоу изфуча.
— Очевидно не ме познаваш добре.
— Какво иска тя? — запита Мустафа бързо на турски.
— Иска да помогне.
Острият поглед на Мустафа се плъзна по Тарик.
— Ранен си, господарю. — Извърна очи към Уилоу и с прости турски думи каза: — Принцът има нужда от грижи. Заведи го в каютата му и почисти раните му. — Пъхна бурканче с мехлем и чисти бинтове в ръцете й. — В каютата ще намериш игла и конец за сериозните рани.
Тарик го изгледа свирепо.
— Няма нужда. Ранявали са ме и по-зле.
— Раните бързо загнояват в горещината — изтъкна Уилоу. Хвана го за ръката и го подбутна към каютата.
— Да не би да ми заповядваш, милейди?
— Изпълнявам заповедта на Мустафа. Идваш ли или не?
Тарик тъкмо щеше да се възпротиви, когато Мустафа рече:
— Нямам нужда от тебе, господарю. Мога и сам да се погрижа за ранените. Жената има право. Раните, дори леките, могат да загноят.
— Много добре — измърмори Тарик нерешително. — След като ги превърже, ще дойда да ти помогна.
Тръгна към каютата. Уилоу побърза да го настигне. Щом влязоха вътре, тя го накара да седне на един стол. Тогава наля прясна вода от каната в легена и се върна към него. Първо провери порязването над окото и внимателно го проми с вода.
— Това няма нужда да се шие — каза, докато мажеше раната с мехлем.
— Казах ти — изръмжа недоволно Тарик.
Тя се взря в него за миг, преглътна мъчително и промълви:
— Свали си ризата.
Лукава усмивка озари тъмните му черти.
— Искаш да се съблека ли?
Тя го изгледа раздразнено.
— Само ризата.
Без да престава да се усмихва, Тарик смъкна ризата си. Дъхът на Уилоу спря в гърлото й.
Макар че го виждаше всеки ден, откакто беше доведена на борда на „Отмъщение“, никога не се беше заглеждала отблизо в жилестите мускули по ръцете му, не беше осъзнавала, че гърдите му са толкова широки, с чиста и гладка загоряла кожа. Мократа кърпа увисна в ръката й, докато тя се взираше в него.
— Нещо не е наред ли? — запита той приветливо.
Дяволът знаеше какво не е наред, но Уилоу отказваше да признае колко силно й въздейства гледката на голите му гърди. Правейки се, че никак не я интересува, тя огледа многото рани по торса и ръцете му. Повечето бяха престанали да кървят и нямаха нужда от зашиване. Пресилено безразлична, тя изми раните и ги намаза с мехлем. Когато свърши, отстъпи назад.
— Няма ли да довършиш?
Думите му я стреснаха.
— Мислех, че съм свършила.
Тарик протегна крак.
— Тази е по-тежка от другите.
Уилоу ахна и закри уста с ръка, когато видя кръвта по крачола му.
— Може би трябва да помолиш Мустафа да я види.
— Като нищо ще загнои, преди той да дойде — зает е с другите. Хайде, милейди, мислех, че не си като глезените мюсюлмански жени. Твърде изнежена ли си, за да се погрижиш за раната ми?
— Не съм изнежена — възрази тя. — Дай ми ножа си.
Тарик изгледа втренчено ръката й, после вдигна очи към нейните. Невероятната му чувственост, интимността на ситуацията я накараха да постъпи донякъде безразсъдно.
— Страхуваш се да ми дадеш оръжие — предизвика го тя.
— Не се страхувам от никого — каза Тарик, докато й подаваше внимателно ножа.
Уилоу стисна дръжката и се вгледа в наточеното като бръснач острие. Ако смяташе да му направи нещо, сега беше моментът. Той беше ранен и в неизгодно положение. Но Тарик й се беше доверил достатъчно, за да остави оръжие в ръката й, и тя откри, че иска да заслужи това доверие.
Коленичи, хвана крачола и го сряза от хълбока до подгъва. Когато видя колко е тежка раната му, се отпусна на пети и си пое дъх на пресекулки. Плътта му беше разкъсана от хълбока до коляното.
— Как можа да ходиш с такава рана?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Можеш ли да я зашиеш?
— Предполагам. Винаги съм била добра с иглата и конеца. — Стана. — Но първо да я промием.
Скоро се върна с леген, пълен с чиста вода, и няколко парчета плат. Раната беше спряла да кърви, което беше добър знак. След като почисти дългия прорез, разбра, че Тарик е имал право, раната наистина се нуждаеше от зашиване.
— Къде са иглата и конецът?
— В чекмеджето на бюрото. Щом ще ме кърпиш, най-добре първо ми налей чаша бренди. Ще намериш шише и чаши в бюфета.
Уилоу напълни една чаша с бренди и я занесе на Тарик. Той го изпи на една глътка, докато тя ровеше в чекмеджето на бюрото за игла и конец.
— Капни малко бренди на иглата — посъветва я той. Уилоу го послуша, а после вдяна иглата.
— Готов ли си? Ще се старая да шия възможно най-добре.
— Това не ме тревожи. Щом ти се доверих с ножа, със сигурност мога да ти се доверя и с иглата. Покажи ми най-лошото от себе си, красавице.
Прехапала долната си устна, Уилоу се наведе над крака му и започна да съшива краищата на раната със спретнати бодове. Тарик не помръдна, не каза и дума; само я гледаше с нетрепващ, неразгадаем поглед. Преди да свърши, се беше изпотила доста, а ръката й трепереше от сдържаното напрежение. Отпусна се на пети и заразглежда постижението си.
— Готово ли е?
— Да, но трябва да те намажа и да сложа бинт.
Той я загледа през присвитите си клепачи. Очите му не променяха изражението си; те просто наблюдаваха и очакваха. Като при хищниците и неговите излъчваха жажда.
Уилоу се размърда нервно под тежкия му поглед, усещайки как топлината плъпва по шията и бузите й. С треперещи ръце върза краищата на бинта и се отдръпна, опитвайки се да не гледа голите му гърди.
