не навредят на графската дъщеря, драгуните не стреляха — стояха безпомощни на речния бряг и наблюдаваха как лодката, без дори да заобиколи оръдията, отплава към спусналия котва „Танцуващ дявол“.
— Татко! — изпищя Девън при вида на все по-отдалечаващия се бряг. — Татко… — викът й се смеси с ридание. Даваше си сметка, че няма кой да я защити.
Девън не беше от тези, които се предават лесно. Скочи на крака и се опита да се гмурне във водата, убедена, че ще успее да доплува до брега, ала Диабло бе твърде бърз. Грабна я през кръста и я тръшна до себе си. Борейки се яростно за живота си. Девън се измъкна от хватката на Диабло, при което удари силно главата си в ръба на лодката. Последното долетяло до слуха й, преди да потъне в пълна, тъмнина, бе собственото й име, изплъзнало се от устните на Диабло.
Глава втора
— Дишането й е равномерно, Диабло. Не е пострадала сериозно. Вероятно леко сътресение. Коя е тя?
Мъжът, който говореше, бе висок, почти толкова широкоплещест и представителен колкото Диабло, с пламтящо червени коси и тъмносини очи. Беше облечен с характерните пиратски одежди — широки панталони и риза, а тънкият му кръст бе препасан с червен шал. Дрехите му бяха изненадващо чисти за пират. Пръстите, които бавно и внимателно опипваха полилавяващата подутина по слепоочието на Девън — нежни.
Сребристосивият поглед на Диабло се плъзна по отпуснатата фигура, изтегната съблазнително върху койката му.
— Лейди Девън Чатам, дъщеря на графа на Милфорд.
— Светиите да ни пазят! — възкликна червенокосият и извъртя очи към небесата. В напрегнати моменти ирландският му акцент бе ясно изразен. — Високо се целиш, приятелю. Какво ще я правим? Моряците няма да одобрят женско присъствие на борда на „Танцуващия дявол“.
— Дамата е тук с определена цел, Кайл — осведоми Диабло своя лейтенант и помощник-капитан.
Кайл О’Банън, единствен, посветен в тайната на Диабло, изпълняваше също и ролята на лекар — при необходимост се грижеше за болните и пострадалите на борда на „Танцуващия дявол“. Стана пират, след като помогна на свои съотечественици в заговор срещу короната, още докато изучаваше медицина. Избяга от училище, посвети се на контрабанда край бреговете на Корнуол и се присъедини към екипажа на Диабло, когато за пръв път се включи в разтоварването на незаконен товар от „Танцуващия дявол“. От момента, в който двамата мъже се зърнаха, станаха приятели.
— Ако не беше лейди Девън, нямаше да успеем да се завърнем на кораба — продължи Диабло. — Бащата на дамата ни бе нужен, за да попречи на преследвачите да стрелят по нас. Присъствието й на екзекуцията бе чист късмет. Сега сме извън периметъра на бреговата охрана и значи — в безопасност. Планът ти да предизвикаш безредици по време на екзекуцията бе направо гениален, Кайл — Диабло се ухили и тупна приятеля си по гърба.
— Момичето е истинска красавица — отбеляза Кайл замислено. — Толкова млада и невинна. Няма да й сториш зло, нали? Няма да ти позволя.
— Успокой се, Кайл. Ще оставим лейди Девън на бреговете на Корнуол и нашият приятел Кормак ще се погрижи да пристигне здрава и читава вкъщи — увери го Диабло. — Обещах на баща й, че няма да пострада и възнамерявам да спазя дадената дума. Сигурен ли си, че нищо й няма? Не спи ли прекалено дълбоко?
— О, ще се оправи — увери го Кайл, като усети как тревогата му намалява. Ако Диабло възнамерява да посегне на момичето, той е готов да се бие със своя капитан. Макар в сравнение с другите пиратски капитани Диабло да имаше повече авторитет, всеки на борда си казваше думата при определяне реда на кораба и при разпределението на плячката. А момичето определено бе плячка. — Остави лейди Девън да поспи. Това е най-доброто за нея в момента.
— Добре — съгласи се Диабло. — Ти върви. Трябва да се погрижа за някои неща, после ще дойда. Дай курс към Ландс енд. Ще пристигнем по тъмно и ще отведем дамата до брега с лодка.
Кайл напусна просторната капитанска каюта, разположена на кърмата, а Диабло отново и отново оглеждаше златокосата красавица върху койката. Беше малко по-висока от обичайното за жена, слаба, гъвкава, с напиращи гърди, изящни бедра и добре оформени крака, чертите на лицето й бяха деликатни, а устните — пълни и изкусително червени. Подобно на пеперуди, дълги тъмни мигли докосваха бялата кожа на бузите. Диабло смяташе Девън за най-пленителното същество, което някога е виждал и бе готов да даде душата си, за да узнае тайните на наситеното й с чувственост тяло.
Дали е девствена? — зачуди се Диабло, обзет от копнеж да докосне меката й кожа. Или годеникът на Девън вече бе вкусил от удоволствието, което предлагаше? Вълна на омраза премина през тялото на Диабло, когато си представи как безименният и безлик годеник е с Девън в леглото. Погледът на Диабло се спря върху краката на девойката. И обувките, и чорапите й бяха подгизнали, след като я бяха влачили през сърфа. Той свали обувките и чорапите, за да предотврати някоя настинка.
Диабло простена шумно, когато посегна под полите на Девън, за да развърже панделките, с които прозрачните бели чорапи се крепяха към дългите й стройни бедра. Кожата под търсещите му пръсти леко потрепери, докато бавно развиваше коприната надолу по крака. Никога не бе докосвал нещо толкова меко и изкусително съвършено. Нужна му бе силна воля, за да спре ръката си да се плъзне нагоре към примамливото топло гнезденце, което зовеше сетивата му.
Очите на Девън рязко се отвориха в мига, когато ръката му се задържа от вътрешната страна на бедрото й. Макар полупарализирана от страх, тя изпадна в гняв, щом при събуждането си установи, че Диабло опипва тялото й.
— Какво правиш!
Диабло се засмя, а пламъчетата в сребристосивите му очи сякаш запалиха нещо дълбоко в душата на Девън.
— Свалям обувките и чорапите ти, милейди — отвърна той, подновявайки приятното си задължение, а гласът му подсказваше колко добре се забавлява: — Мокри са и ще ти е по-удобно без тях.
— Махни ръцете си от тялото ми! — просъска Девън и го отблъсна. — Не съм толкова безпомощна, че да успееш да ме изнасилиш.
— Да те изнасиля, милейди? И да те лиша от насладата на онова, което ще ти сторя? Никога! Дори и когато те любя, ти ще го знаеш.
Девън пребледня. Никой абсолютно никой никога не й бе говорил по този начин.
— Ти си… Ти си… варварин! Сатана. Само ако ме докоснеш ще… ще…
Диабло отметна глава и избухна в гръмогласен смях. Девън си помисли, че със смолисточерните си коси и брада, и странните си сребристосиви очи прилича на дявол. И въпреки това у него имаше нещо магнетично, в суровите черти на лицето и в дълбоките очи се долавяше някаква чувственост. Силата му бе огромна, действията му будеха страх, но Девън бе изненадана от чувството му за хумор. Бе така необичаен, като имаше предвид колко противоречиви истории е слушала за него.
Под гъстата брада Девън различи фините черти на лице, което би могло да се нарече аристократично, ако човек не знаеше какво представлява Диабло. Добре известен бе фактът, че през 1715 година пирати ставаха хора от всякакви обществени прослойки. Да не би Диабло да бе роден в испанско благородническо семейство, изпаднало в беда?
— Ако исках да попаднеш в кревата ми, лейди Девън, щях да го направя, независимо от твоето съгласие или несъгласие и независимо какво си мислиш за мен.
Девън се отмести в най-далечния ъгъл на леглото, сякаш очакваше Диабло да се нахвърли отгоре й. Вирна брадичка, твърдо решена да не се предава без свирепа съпротива.
— Не се приближавай до мен!
— Изглежда си доста пламенна, а? Почивай спокойно, лейди Девън. Сега съм прекалено уморен, за да ти отдам дължимото. Как е главата ти?
Още щом отвори очи Девън изпита странна болка в главата си. Трепна, когато опипа подутината на слепоочието си.
