Ако все още ме искаш, имаш моето съгласие. Ще стана твоя съпруга и партньор.
— Какво ще кажеш, скъпа? — попита Кит, очаквайки окончателната присъда на Девън.
— Нека Кормак я вземе — обяви Девън. — Желая му късмет. Ще му трябва.
Обзет от радост, Кормак грабна Скарлет на ръце и я понесе по стълбите, за да докаже господството си, като се отдаде на дива, страстна любов.
На следващия ден Девън и Кит присъстваха на сватбата, която се състоя вечерта и бе извършена от същия свещеник, който бракосъчета и тях. На бърза ръка прислугата подготви прекрасно тържество, а когато булката и младоженецът се усамотиха на брачното ложе, Девън и Кит също се уединиха.
— Смяташ ли, че постъпихме правилно, като не предадохме Скарлет на властите? — попита Девън, докато се разсъбличаше за лягане. Малка част от нея все пак негодуваше, защото Скарлет остана ненаказана за причинените злини.
Кит вече се бе съблякъл и се бе мушнал под завивката.
— Да се доверим на Кормак, той ще държи тази дяволска котка далеч от нас — измърмори Кит твърде очарован да наблюдава как Девън изплува от дрехите, за да отдели на Скарлет повече от една бегла мисъл. — Ела в леглото, скъпа. Искам да те любя.
Следващите часове те се любиха нежно, лениво, забравили всичко на света. За тях съществуваше само завладяващата им потребност един от друг. Желанието на Девън бе така опустошително, че цялото й тяло трепереше — без да е в състояние да се контролира — когато стигна до всепоглъщащия огън. С ръце и устни Кит я носеше внимателно към брега на блаженството и когато не бе в състояние да издържа повече на сладките си мъки, той нахлу в последните укрепления на тялото й и доведе и двамата до взривяваща кулминация.
В друга стая на огромния порутен замък Кормак и Скарлет произвеждаха своите фойерверки, не след дълго неговото семе намери плодородна почва във възприемчивото тяло на Скарлет.
На следващата сутрин, докато Девън и Кит се приготвяха за път, се появи само Кормак. Той извини младоженката с едно лукаво намигане — много по-красноречиво от всякакви думи. Те събраха оскъдния си багаж, а Кормак ги откара с карета до пустия бряг, където трябваше да намерят „Танцуващия дявол“. Беше утешително да видят как се поклаща на котва в уединеното заливче. Подадоха сигнал и зачакаха да дойде лодка да ги прибере. Погледнаха за последен път Кормак — едър като мечок контрабандист, ухилен до уши, махайки за сбогом.
След четири дни пристигнаха в Лондон. Наеха карета до Чатам Хаус. Девън с възторг откри баща си, седнал в креслото, улисан в игра на шах с иконома. Когато Девън и Кит нахлуха в стаята, старият прислужник им се усмихна с благодарност и излезе почти на бегом, бе се отървал от обременителното задължение да забавлява сприхавия граф.
— Девън, благодаря на Бога! — извика графът и разтвори ръце да посрещне обичната си дъщеря.
— О, татко, толкова се тревожех за теб! Кит ми разказа какво се е случило. Как се чувстваш?
— Достатъчно добре, щом вече се върна — отговори лорд Харви, пресипнал от вълнение. — По-важно е как си ти? Властите задържаха ли Уинстън? Съвсем сериозно възнамерявам да повдигна обвинения. Този човек е лишен от всякакви скрупули. Той ме излъга преднамерено. Ще ми простиш ли някога, дъще?
— Уинстън те измами, татко — утешаваше го Девън, притеснена от вида му. — Той направи и двама ни на глупаци. Уинстън не е какъвто изглежда, той е…
— Девън — предпазливо се обади Кит. — Не натоварвай баща си с ненужна информация. Достатъчно е да се каже, че Уинстън избяга от Англия и повече не представлява заплаха за нас.
Девън схвана намека на Кит и обобщи:
— Свърши се, татко. Аз съм тук с теб и с моя… моя съпруг и имаме да ти кажем нещо. Нещо прекрасно.
Заинтригуван, лорд Харви премести поглед от Девън към Кит — мъжа, когото мразеше, докато Девън не го избра за съпруг.
— Е, дъще, каква е прекрасната новина, която така силно желаете да съобщите.
По лицето на Кит се изписа глуповата усмивка, а гърдите му се изпъчиха гордо.
— Позволи на мен, скъпа. Ваша светлост, скоро дъщеря ви ще ме дари с наследник.
— По дяволите! Толкова скоро научих за брака на дъщеря ми и вече ми казвате, че скоро ще бъде и майка — измърмори лорд Харви, престорено ядосан. — През годините ти ми ограби товари на стойност хиляди лири, но явно не е било достатъчно, та реши да откраднеш и дъщеря ми. Ако не бях абсолютно убеден, колко те обича Девън, щях да те изхвърля с парцалите.
— Твърде късно е, ваша светлост — засмя се Кит щастливо. — Съвсем сериозно възнамерявам да отгледам своите деца и да бъда достоен съпруг на Девън. Получих възможност да заживея нов живот. На малцина им се дава повторно шанс да уредят нещата, както желаят. Така че с или без вашата благословия, Девън ще е моя херцогиня.
— И да пропусна възможността да опозная внуците си? — попита изумено лорд Харви. — Вярвам на думите на дъщеря ми, че е опитомила дявола и Диабло вече не съществува. Приветствам херцога на Гренвил в нашето семейство и желая, и на двама ви много щастие.
Той протегна ръка и Кит я пое в знак на помирение.
— Няма да съжалявате, ваша светлост. Ще направя Девън така дяволски щастлива, че ще намери рая на земята.
— Татко го прие добре, нали? — изкиска се Девън, отпуснала глава върху широкото рамо на Кит.
Те лежаха блажено голи, преплели крака и ръце. Бяха си у дома, в Линли Хол, където Девън бе смятала, че ще живее като съпруга на Уинстън. Тя познаваше къщата отлично и винаги я бе обичала. Струваше й се напълно нормално да бъде нейна господарка и съпруга на Кит.
— Съвсем добре — съгласи се Кит, припомняйки си нетърпението на графа да стане дядо, преди да издъхне. Дълга, болезнена въздишка се изтръгна от устните му. Бе си обещал да предостави на Девън няколко нощи почивка — нямаше да й натрапва любовните си игри, но му бе трудно да удържи думата си. Смяташе, че заради преживяното от Девън, а и заради детето, съпругата му заслужава да си почине спокойно известно време.
— Помниш ли какво каза на татко, любов моя? — измърка Девън прелъстително.
— Зависи. Казах много неща.
— За намерението ти да ме направиш щастлива, сякаш съм в рая.
— Точно така — съгласи се Кит смутен.
— Е, направи го тогава.
— Какво да направя?
— Направи ме щастлива.
— Трябва да почиваш тази нощ, скъпа.
— Първата нощ в моя нов дом и ти искаш да почивам? — направо възмутена, Девън се надигна рязко и го стрелна с очи. Той видя как великолепните й гърди подскочиха примамливо. — Или може би ти се нуждаеш от почивка? Напоследък доста те омаломощих.
— Да не би да се съмняваш в моите способности, скъпа съпруго? — престорено ядосан, Кит се засмя ехидно. — Давал ли съм ти повод да ги оспорваш?
Тя изхихика с порочна наслада, дразнейки го най-безочливо.
— Не, но ако си изморен, за разнообразие мога да те любя аз, така няма да подлагам на изпитание силата ти. Защо мъжът трябва да върши всичката работа?
— Девън, да правя любов с теб не е като задължение за мен. Мисля…
— Не мисли. Само се отпусни и ми позволи… — думите й замряха, защото устните й се впиха в него. Със сладостно стенание той се предаде на нежните й грижи.
Използвайки по най-добрия начин устата, ръцете езика си, Девън го дразнеше и възбуждаше без жалост, но и същевременно засищаше сетивата си със соления вкус на кожата му и уханието му на мускус. Влажните й устни прелитаха от едното към другото зърно на гърдите му, а блуждаещите й ръце откриваха всяко чувствено местенце по тялото му, като оставяха диря от парещи огньове. Неспособен да се съпротивлява, той протягаше ръце към нея — искаше да я притисне силно към себе си, ала тя се
