изплъзваше. Поднови нежната си инквизиция, а Кит положи всички сили да легне по гръб и да понесе сладката агония, предизвикана от нейната любов.
Кит почти излетя от леглото, когато тя постави ръка на хълбоците му и остана там цяла вечност, преди започне да го милва много по-интимно. Ръката й напипа неговата мъжественост, проследявайки невероятната дължина с протяжно, възбуждащо галене.
— Господи! Скъпа, ще ме убиеш!
— Смятам, че е честно да си разменим ролите — дразнеше го Девън и се хилеше доволно, после устните й се плъзнаха на мястото на ръцете, а Кит направо зави, като че страдаше. Чак тогава тя се омилостиви, разтвори бедра и пое огромния жезъл към тялото си, обвивайки го любовно в ножницата на влажната си топлина.
— О, не! Ти малка съблазнителко! — стенеше Кит и сръчно се обърна. — Сега е мой ред.
С неизразимо усилие той се отдръпна от нея и покри тялото и с малки възбуждащи целувки, но съзнателно избягваше втвърдените й зърна. Плати любовен дан на хлътналия й пъп, на малката издатина на корема й, на копринената вътрешност на бедрата й и най-после се върна на онези, готови да се разпукат пъпки, които зовяха за неговото внимание. Налапваше дълбоко всяко от зърната и ги смучеше нежно. Девън издаваше стонове и се огъваше под него, а там, където го желаеше най-силно се разгаряше огън.
— Стига ли ти? — подразни я Кит, а от предизвикателната му усмивка се появи влудяващата я трапчинка.
— Да, моля те… — задъхваше се Девън дрезгаво.
— А, не. Още не.
И тогава преди разбитите й сетива да предугадят следващото му движение, той се плъзна към плътно обраслото хълмче на нейната женственост. Устните му окупираха деликатната, скрита цепка и той възпламени жарта на нейната страст. Жадно я разтвори с твърдия си напорист език, който лакомо я изследваше дълбоко вътре.
Девън възкликна шумно и започна да се гърчи под напора на несекващите му прониквания, молейки го за малко състрадание, точно както Кит я бе умолявал преди малко. Най-сетне той се смили, изтегли се нагоре и бързо се хвърли напред — стенеше, обладан от екстаз. Наложи си изключително търпение и се намести внимателно върху нея, погълнат изцяло от мисълта за тяхното бебе. Ръката му се плъзна под дупето й и той я повдигна към себе си: болеше го от желание. Девън потъна във вихрушка от чувственост, обзела всеки нерв и мускул на тялото й. Сега тя се движеше в умерения ритъм на неговата ласка, погълната от неизпитвана възбуда. От този момент до вечността те щяха да бъдат завинаги едно цяло.
Кит се издигна до шеметни висоти и облада Девън, вдъхвайки част от нея, за да не се разделят никога.
Няколко седмици по-късно „Танцуващия дявол“, с Кит на руля, плаваше уверено между острите рифове окръжили Рай. Изненадващо много хора, включително пирати, изоставили занаят и техните семейства, избрали да останат да живеят тук, бяха дошли да ги посрещнат. В закътаното заливче имаше сгушен още един кораб. Бе собственост на стария екипаж на Кит, преди да замине, Кит им показа как да се провират през рифа и те можеха да отплават и пристигат, когато пожелаят. Беше му приятно да отбележи видимото оживление в селището — бе построен още един кей, за да обслужва нарасналия трафик.
Кайл и Марлена се бяха присъединили към Кит и Девън на борда на „Танцуващия дявол“. С тях бе и Акбар — изглежда бе променил към добро мнението си за Девън, особено след като разбра, че носи детето на Кит. Безкрайно грижовно Кит помогна на Девън да слезе по пасарела. Тя понасяше добре бременността — просто цъфтеше. Всички поспряха за малко на пристанището. Тара тичаше по пътеката от къщата.
— Диабло! Знаех, че ще се върнеш — викаше тя, останала без дъх и се хвърли в обятията му.
Кайл и Марлена бяха посрещнати със същата радост, последен, но не по-малко радушно, бе поздравен Акбар. Девън получи само кисела усмивка, нещо повече Тара все още смяташе Девън отговорна за всички злощастия, които бяха сполетели Рай. Кит долови враждебността на туземката и докато вървяха вкупом към къщата, подробно разказа какво се бе случило откакто напусна Карибския залив. Не забрави и новината за очаквания наследник. Тара тутакси промени отношението си към Девън и с една извинителна усмивка я помоли за прошка. Девън й отвърна от все сърце.
Прекараха цял блажен месец на Рай, преди Кит да реши да отведе Девън в Англия, където щяха да разполагат с необходимите грижи при раждането. А и бе обещал на лорд Харви да се върнат навреме за голямото събитие. Кайл и Марлена, превърнали се вече в съществена част от техния живот, също щяха да пътуват до Англия. Кайл разполагаше с достатъчно пари за собствен бизнес и под внушението на Кит реши да се захване с корабоплаване. Той не пропусна гордо да оповести на всички, че Марлена очаква дете.
Не се знаеше само какво възнамерява Акбар. Трябваше най-после да съобщи какви са плановете му. На всички бе ясно колко тъгува по пиратския живот и почти бе решил да се върне към стария занаят. Лондон категорично не беше по вкуса му.
Няколко нощи, преди да отплават, Тара пое нещата в свои ръце и намери Акбар пред малката колиба, която той обитаваше на Рай.
— Какво правиш тук, Тара? — изръмжа Акбар и изгледа предпазливо прекрасната смугла жена. На лунната светлина косата й блестеше като хиляди черни диаманти и на Акбар му бе трудно да се съсредоточи.
— Не знаеш ли? — попита Тара кротко. Под саронга сърцето й биеше като побеснял барабан. Идвайки тук, нейната гордост бе поставена на изпитание, но ако спечелеше, щеше да си струва.
— Ти не си развратница — хрипкаво изсумтя той. — Нали знаеш, че рядко ми трябват жени? Само по един повод ги търся. За това ли дойде?
— Ако кажа да, пак ли ще ме изгониш?
— Кълна се в брадата на Аллаха! Ти за глупак ли ме имаш? Едно време жените ме искаха, ама една ме измами, затова ги презирам и ги използвам само за едно.
— Много дълго се криеш зад омразата. Време е да забравиш и да простиш. Нека да ти помогна.
— Защо?
— Ех, ако знаех! Но когато те видя нещо се разтреперва в мен и то не е от страх. О, ти здраво се трудиш да показваш свирепа външност, но чувствам, че у теб има нежност, обаче никой не може да я разбуди.
— Нежност! — шумно се разсмя Акбар и се навъси ядосан. — Никаква нежност няма у мен. — Той грубо я сграбчи. — Жени като теб ги разкъсвам. — Устните му се стовариха върху нейните грубо. — Не те ли е страх от мен? Е, би трябвало.
— Не, това, което изпитвам, не е страх. Ако се страхувам, то е, че няма да те видя вече.
Акбар не вярваше на ушите си. Дори когато плащаше на жените за тяхната благосклонност, те се страхуваха от него.
— Наистина ли се безпокоиш, че няма да ме видиш вече?
— Ще ми бъде много мъчно. Ти… ти си прекрасен, Акбар.
Акбар гледаше Тара изпод рунтавите си вежди: как е възможно Тара да намира някакви драгоценни качества в характера му? Да не би да не знае, че той не се доверява на никоя жена? Едва когато Тара пристъпи към него и плъзна деликатните си ръце около дебелия му врат, а после повдигна устни, той откликна с благост. Изведнъж всичките години, прекарани в принудителна самотност, горчива омраза и недоверие, се стопиха. Притисна я силно към себе си с яките си ръце и устните му намериха нейните с неподозирана за него жажда — дори не си беше позволявал да сънува такова нещо.
През всичките тези години никому не бе споменал колко силно го привлича сочната Тара — страхуваше се да разголи душата си. Пленителното същество в ръцете му откликваше на тези чувства и разплиташе стегнатият възел от безконечни откази, заплатени прескъпо. Вързан с вериги към греблото човек, неминуемо натрупва омраза. А сега Тара го освобождаваше — освобождаваше го да изрази чувство, което той се преструваше, че изобщо не съществува. Повдигна крехката Тара и я отнесе в леглото, затвори вратата към външния свят и отвори сърцето си за любов.
След няколко дни „Танцуващия дявол“ отплава. Акбар остана с Тара. Кит никога не бе допускал, че в огромното тяло на Акбар може да съществува желание за любов. Само Девън остана необичайно спокойна,
